Централата е била претоварвана жестоко заради бума на ВЕИ мощности
За първи път от много време започна да се вдига мъглата около фаталната авария, която извади напълно и задълго от строя ПАВЕЦ "Чаира". Уникалната по мащаби и значение за националната електроенергийна система помпено-акумулираща ВЕЦ "катастрофира" през март 2022 г. при странни обстоятелства - по време на пусков тест след приключил основен ремонт на един от четирите хидроагрегата.
Пораженията се оказаха толкова сериозни, че оттогава цялата централа не работи, текат проверки, разследвания и анализи, които още продължават. Но в четвъртък в Народното събрание министърът на енергетиката Румен Радев разкри потресаващи факти, обясняващи защо се е стигнало до тежкия инцидент. Радев бе извикан на изслушване, за да запознае депутатите със ситуацията.
Оказва се, че ПАВЕЦ "Чаира" е била жестоко експлоатирана през годините, като е работила в режими на свръхнатоварване, за да "балансира" множащите се ВЕИ централи - соларни и вятърни. Тази мощна подземна водна електроцентрала, изпълнена по уникален новаторски проект на японската "Тошиба" и пусната в експлоатация през 90-те години на миналия век, всъщност е била замислена най-вече като "заместник" на АЕЦ "Козлодуй" (при планови ремонти и аварийни спирания), а не да се ползва като буфер при честите промени в производството на фотоволтаици и перки. "Изстискването" на възможностите на ПАВЕЦ "Чаира" е било особено интензивно в периода 2016-2019 г. (когато имаше бум на присъединяване на ВЕИ мощности). Това стана ясно от думите на министъра.
Още предшественикът му от служебния кабинет Росен Христов твърдеше, че една от възможните причини за тежката авария при пуска на рехабилитирания четвърти хидроагрегат е "умора на метала". На практика и сегашният министър потвърждава тази версия. Каква "умора" - известно е, че изполваният в ПАВЕЦ "Чаира" метал трябва да има 60 години живот, а не 30, изрази учудване депутат. Точно в тази връзка Румен Радев поясни, че вероятно заради прекомерното натоварнане на централата металът предсрочно се е износил и на места по "статорните колони" се са отворили огромни пукнатини.
Министър Радев разкри и друг потресаващ факт - задължителните периодични основни прегледи и ремонти на ПАВЕЦ "Чаира" са били прескачани и бавени с петилетки. Пуснатите през 90-те години мощности е трябвало да бъдат проверявани и рехабилитирани на всеки 12 години. Вместо това първото мащабно по обем и обхват обследване е било проведено през 2013 г., а ремонто-възстановителните работи са тръгнали чак през 2019 г., обясни Румен Радев пред депутатите.
След тежкия инцидент от март 2022 г. са били проведени огледи и разговори с множество компании и експерти, вкл. с представители на "Тошиба", на застрахователя на проекта и енергийни консултанти. Всички били на мнение, че аварията в ПАВЕЦ "Чаира" е без прецедент и че трябва да се търсят технологични решения, които досега никъде не са били прилагани, разказа още министърът.
Изнесените от Радев подробности добавят към съмненията за корупция при ремонтите и за саботаж на работата на централата и друг нюанс - до аварията се е стигнало заради дългогодишно престъпно безхаберие на хората, които са управлявали българската енергетика, НЕК и самата ПАВЕЦ. Спецслужбите провряват всякакви версии, но и досега не е известно какво са установили. ния.
На депутатски въпрос има ли данни, че до аварията се е стигнало заради сбъркан софтуер и кой е писал програмите, министърът каза, че не е подготвен да отговори и ще провери допълнително. Запитан защо рехабилитацията, започнала през 2019 г. при управлението на ГЕРБ, е била възложена не на производителя на оборудването "Тошиба", а на "румънска гаражна фирма", той обясни, че е имало обществена поръчка, спечелена от консорциума ABB&VoIth Hydro, и цялата процедура е протекло под контрола на Международния фонд "Козлодуй" и Европейската банка за възстановяване и развитие, които са участвали във финансирането.
Радев все пак внесе и доза оптимизъм в мрачната картина - обяви, че вече има пътна карта за ремонтите на всеки от агрегатите и че идната седмица се очаква швейцарската компания, която анализира причините и обстоятелствата около аварията, да представи доклада и заключенията си.
За четвърти агрегат обаче ще се наложи доставка на ново оборудване.
Прогнозата на министъра за необходимите средства изненада народните представители. Според него необходимата сума за ремонтите плюс новото оборудване ще е под 100 млн. лева, докато по-рано служебният министър Росен допусна, че ще трябват около 2 млрд. лева.
Пътната карта
Първи етап, хидроагрегат 1
Ремонтно-възстановителните дейности ще бъдат извършени от "Тошиба", като се очаква компанията да подаде обвързваща оферта. (Между НЕК и представители на компанията са проведени работни срещи и посещения на място. Обсъдени са възможностите за възстановяване на турбината и обхватът на необходимите ремонтни дейности.)
Втори етап, хидроагрегат 2
Сключен е анекс към основния договор за рехабилитация и в ход разработване на техническо проучване за модификация на агрегата, което ще позволи връщането му в работа за лимитиран период от време.
Трети етап, хидроагрегат 3
Рехабилитацията му е завършена по действащия договор, с преминати частични проби на системите и съоръженията. Въпреки това, дейностите са спрени до установяване на причината за аварията с хидроагрегат 4 от март миналата година. При успех на модификацията на втори агрегат тя ще се приложи и за трети.
Четвърти етап, хидроагрегат 4
Извършва се "root cause" - анализ за определяне на основната причина за инцидента от 22 март 2022 г. Проби от метала са изпратени в лицензирана лаборатория по металознание към Технически университет в Щутгарт, Германия. До момента са проведени изследвания за състава и якостните показатели на материала от статорните колони, изготвен е цифров модел и са анализирани хидравличните процеси в хидроагрегата. Проведени са тестове за ниско-циклова умора на материала с контролирана деформация.
