Кремъл спечели допълнително 1 милиард евро за войната си в Украйна тази година, след като най-голямата руска частна петролна фирма – „Лукойл Нефтохим“ – се възползва от вратички в санкции на ЕС с помощта на България. Това пише в свой анализ изданието Politico, което се базира на съвместно разследване на Центъра за изследване на демокрацията, Global Witness и Центъра за изследване на енергетиката и чист въздух.
То е публикувано днес и в него се посочват ключови въпроси, свързани с избягването на санкции и стратегическото отделяне от руския петрол, като се обръща специално внимание на случая с „Лукойл“. Премиерът Денков знае за триковете, които руската компания използва, но се обяви за безсилен. Финансовият министър: „Сега чувам“
Проучването е показало, че възползвайки се от уникалното изключение от забраната на ЕС за руски петрол, издействана от кабинета "Петков" през 2022 г. по настояване на финансовия министър Асен Вaсилев, милиони барели руски петрол са достигнали до бургаската рафинерия, която след това е изнесла различни рафинирани горива в чужбина, включително в страни от ЕС.
Тази вратичка е генерирала почти 500 милиона евро печалби за руската „Лукойл“, откакто България се ползва с „отстъпка“ от правилата на ЕС – от 5 февруари 2022 г.
Анализът показва, че рафинерията е изнесла петролни продукти за 930 млн. евро през 2023 г. и така, използвайки ЕС, е запазила световния си дял от петролния пазар. Макар че износът за страните от ЕС е намалял през 2023 г., „Лукойл“ използва пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към държави извън ЕС. Между март и юли 2023 г. още 239 000 тона рафинирани продукти са напуснали българските пристанища, а крайната дестинация бива замъглена чрез поредица от трансфери от кораб на кораб.
Изключението за България
Когато страните от ЕС се съгласиха да забранят вноса по море на руски суров петрол миналия юни, след седмици на мъчителни преговори, България спечели „специална дерогация“ от мярката до края на 2024 г. поради своята „географска експозиция“. В странна политическа въртележка тази дерогация уж щеше да бъде премахната с решение на Народното събрание, но в крайна сметка управляващата коалиционна сглобка взе "соломоново" решение и съкрати само с три месеца срока ѝ – до 1 октомври 2024 г. В следващите 11 месеца „Лукойл“ трябва да следва стриктен график и постепенно да намалява използването на руската суровина.
Балканската страна разчита в голяма степен на огромната рафинерия на „Лукойл“ в Бургас, която осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин, и представлява една десета от икономическото производство на страната – реалност, която спечели на базираната в Москва фирма значително политическо влияние в държавата“, пише Politico.
Според санкционните правила на ЕС България не може да продава петролните продукти в чужбина. Но има една уловка: София може да разреши износ, ако тези продукти са за „изключителна употреба“ в Украйна или „не могат да се съхраняват в България поради рискове за околната среда и безопасността“, стига да не се предвижда тяхната „продажба, доставка, трансфер или износ“ за заобикаляне на санкциите.
Говорител на Комисията каза пред изданието, че тези рискове за околната среда „се отнасят до специфичния състав на рафинираните продукти“, включително възможни пожари и експлозии, но не спомена капацитета за съхранение.
Чрез тези изключения България вероятно е изнесла почти 3 милиона барела петролни продукти с руски произход по море само от март до юли тази година, което се равнява на приблизително един на всеки пет барела суров петрол, пристигащ в Бургас и след това преработен от рафинерията, показва анализ на данните за корабоплаването от фирмата за пазарно разузнаване Kpler.
Вратичка за милиарди
„Лукойл“ използва европейски пристанища за прехвърляне на горивата на други кораби, така че да достигат финалната си дестинация. Анализът показва и два такива конкретни случая, където има внос на български горива, произведени с руски петрол – в Ротердам, Нидерландия.
След като корабът Seaexpress акостира в Бургас на 8 август, е натоварен с 265 000 барела мазут на пристанището в града. След това данните от Kpler показват, че плавателният съд е предприел 15-дневно пътуване преди да разтовари в нидерландското пристанище Ротердам.
Преди обаче корабът да бъде натоварен с мазут в Бургас до българското пристанище не е стигал никакъв неруски суров петрол в продължение на 21 дни. В същото време са дошли четири товара руски суров петрол, което означава, че горивото, натоварено на Seaexpress, вероятно е поне частично от руска суровина. Проблемът: почти невъзможно е да се докаже.
Това пътуване разкрива значителна вратичка в санкциите“, казва Айзък Леви, който ръководи екипа на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) за Европа-Русия.
Друг пример е прехвърлянето на български горива, произведени с руски петрол, до Флорида. На 5 март танкер е бил натоварен в Бургас със 136 000 барела нафта – страничен продукт от процеса на рафиниране – преди да се насочи към водите на Малта. Там той извършва прехвърляне на товара на друг кораб с бахамси флаг, преди в крайна сметка да се озове във Флорида. Товарът вероятно е с руски произход, тъй като в продължение на шест месеца бургаската рафинерия е получавала само руски суров петрол.
Кой носи отговорност
Голяма част от информацията в този доклад всъщност беше известна и преди това. Няма особена изненада освен скалата, в която се развива цялата тази схема за заобикаляне на санкциите", така премиерът Николай Денков коментира днес излезлия доклад.
Според него това е тема, различна от темата как чрез прехвърляне от един на друг танкер или чрез вкарване с фалшиви документи в други държави, "Лукойл" заобикаля съответните регулации. Но това не е в правомощията на българското правителство и то не може да се да се справя с него, твърди премиерът.
Българският министър на финансите Асен Василев коментира пред Politico, че това се дължи на факта, че рафинерията има капацитет да съхранява горива само за 10 дни. Той обаче подчертава, че освобождаването от санкции ще помогне на правителството да събере до 250 милиона евро данъци тази година.
Не се чувстваме отговорни за износа на „Лукойл“ и произтичащите от това приходи за Кремъл“, каза той. „Дерогацията е в сила не само за да помогне на България, но и за да гарантира, че рафинерията работи“.
Василев казва, че дерогацията е необходима, тъй като рафинерията се нуждае от „логистични подобрения“, за да намали постепенно руския суров петрол и да увеличи вноса от други държави. Данните на Kpler обаче показват, че "Лукойл Нефтохим" е получавала доставки на суров петрол от 2020 г. насам от страни като Ирак, Либия, Египет и Хърватия.
Попитан за случая с танкера от България за Нидерландия през август и за по-широкото задължение на правителството да информира Комисията всеки път, когато разрешава превоз на горива с руски произход за трети страни, Василев учудено отговаря:
За първи път чувам за това“.
Според председателя на енергийната комисия Делян Добрев, който няколко пъти вече внася проект за по-ранна отмяна на дерогацията, санкциите трябва да се затегнат, както и режимът на дерогацията. Той подчертава, че оптималното е тя да бъде прекратена. И въпреки че правителството казва, че тя е необходима, за да не се вдигат цените на горивата за българските потребители, според Добрев „това няма никакъв смисъл“, тъй като цените на горивата не са паднали.
Според него рафинерията е показала, че може да работи с големи количества неруски суров петрол с аргумента, че по-малко от половината получен през 2021 г. петрол е дошъл от Москва, в сравнение с 90%, пристигнали от Русия в началото на тази година.
Въпросът подлага нов преглед на ефективността на санкциите на Европейския съюз срещу Русия, близо две години след като Москва започна войната си в Украйна.