Повече от век 1 ноември ни припомня светлия пример на най-достойните представители на нашата нация – възрожденци, просветители, книжовници и артисти, всички вградили своя дух в бъднините на Родината, които с думи, знание, талант и пример будят душите и умовете на българите.
Голямата кауза, призванието на будителството – тази изцяло българска духовна категория, остава неизменна – това са младите, следващите поколения. Днес децата ни гледат към бъдещето през възможностите и предизвикателствата на технологиите, които обещават да ги направят много по-продуктивни и по-успешни, от когато и да било.
Цялото знание на света обаче е безпредметно, ако не го съпътства най-важният, но и най-труден урок в живота – урокът по достойнство и родолюбие. Без морален компас изчезват спойката ни като общество, силата на съпричастността, хоризонтът на мечтите и устоите на нашето себеуважение.
Още през 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски обосновава нуждата от Ден на българските будители така: „Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното…“
Затова днес, утре и всякога ще се нуждаем от нашите учители и просветители, от мъдростта на духовните и морални стожери на България, за да не забравяме кои сме, за да помним най-важните житейски уроци, които да ни преведат през бурите и изпитанията на времето.
Днес изразяваме вечната ни признателност към паметта и делото на народните будители от миналото! Благодарност към днешните просветители. Към носителите на познанието и надеждата. Към непримиримите!
Честит празник!
