Затворът в Пазарджик - мизерия и нечовешки условия

Годината е 2018-та, почти 2019-та. Държавата - България, страна-членка на ЕС. Затворът в град Пазарджик изглежда по този начин. Негов началник от 20 години е г-н Веселин Коцев, а огромната част от служителите там са от... родното му село Ивайло.

Затворът в Пазарджик: история отвътре

Затворът в град Пазарджик е класика в жанра. Бях слушал много за това място, но сега съм тук и нямам думи да ви опиша какво изживявам. Тук почти всички са психично-разклатени или на косъм. Управата е на първо място. Началник на това заведение е Веселин Коцев и той се държи все едно е на пазара. Кара се, крещи и не знае буквата на закона. Или по-точно я знае, но се държи като сърдито хлапе. Трябва да стане неговото, без значение дали е правилно и законно. Тук всички заведени дела по повод чл.3 от ЗИНЗС ще бъдат и се печелят вече. Хората /данъкоплатците/ ще плащат, защото Веселин Коцев управлява все едно е ЕТ собственик на затвора в гр. Пазарджик. Да, няма условия и не зависи всичко от него, но той не иска да направи и това, което зависи от него.

Днес 05.09.2018г. ми показаха едно момче и ми казаха, че то е осъдено за радикален ислямизъм. Момчето беше с работни дрехи, но ми направи впечатление, че е без брада. Веднага попитах къде му е брадата, а лавкаджията ми отговори, че при тях в ТПО-то нямали право да носят бради. Стана ми много чудно, но на разговора беше и едно друго момче /на Лазар Колев брат му/ и то ми потвърди. Момчето, което ми потвърди, се казва Венцислав и ми разказа как е наказван официално за това нещо. Той е с брада и каза, че я носи защото има заболяване (псориазис) и го е срам да излиза на свижданията без тази брада. Тя криела раните му. Преди време отишъл в ТПО “Средна Гора” и го накарали да си махне брадата, а след като отказъл го наказали.

Бях изумен и се опитвах да свикна с този затвор. Тук съм от 02.05.2018г., а по затворите съм вече десет години и мислех, че съм видял всичко, но тук се изумявам много пъти на ден. В този затвор няма управа и ред, а най-важното нещо е да има напрежение и да няма никакво разбирателство. Много от момчетата са за лечебни заведения, но управата не върши нищо по въпроса. Коцев казва “съди ни” и решава проблема. В нашата килия (701) на 7-мо отделение има едно много болно момче, но никой не върши нищо за него. Момчето се казва Джеко Катев и е израснало по домове за изоставени деца. То е с 80% инвалидност, заради психични проблеми /умствен дефицит/ и го държат тук. Момчето е гей. Дори се подиграват на негов гръб. Заради психичните си проблеми прекалява, но и управата не прави нищо. Абсолютно нищо. Аз и всички от спалното помещение обяснихме, че има проблеми с него, но управата се държа все едно е на пазара. Попитах защо така ни викат и говорят неприлични думи, а отговорът бе, че имали право и носели отговорност за думите си. Преди това Началникът бил на висок пост и… Не го разбрах, но си тръгнах, защото беше истеричка. Ако попитате вие пред портала с микрофон в ръка или прекия Началник Коцев дали управата се е държала така, със сигурност ще обърне палачинката, но и без това не си върши работата. След разговора ни дойде да види дали поддържаме хигиената в спалното помещение и си намери нещо, за което да се заяде. Няма как да се поддържа хигиена в килия която е около 20кв.м. и в нея има 12 вишки, 10 шкафчета, настанени са 11 лишени от свобода и техния багаж. Има нещо, което е наподобяващо на тоалетна, няма топла вода и се къпем с вода от кофи, подгряна с бързовар, но трябва да се види. Подът е дървен и изгнил. Просто бях слушал за тук, но трябва да се види, не може да се опише.

Преди две седмици бях извикан на разпределение и бях преместен от 9-то отделение в 7-мо. Тук бях настанен в 701 килия. Извика ме г-жа Стойчева, която е ИСДВР на отделението и ми каза, че специално е направила тази килия за непушачи, за да имало къде да спя. Беше много бесна и сърдита, че Началникът и разпоредил да направи килия за непушачи в нейното отделение и не го криеше. Аз се зарадвах, че ще съм с непушачи, но се оказах разочарован. Тя направила килията за непушачи с тежки усилия. Извикала отговорника на килията и го накарала да и предадат една обща декларация, че няма да пушат в килията. След това ме настани и ми каза, че трябва да и казвам ако някой пуши вътре. Беше се престарала с посрещането ми в отделението. Беше създала излишно напрежение, но тук това е закон: ”разделяй и владей”. Трябва всички да се карат и да няма разбирателство. Тук, в този затвор няма килии за непушачи и са ми сърдити, че не пуша. Вече четвърти месец съм тук и съм заявил на Началника пред цялото разпределение, че не се храня с месо и месни продукти, но той и за това ми е сърдит. До днес не пожела да ме постави на вегетарианска диета.

Тук храненето става в столовата, но тя е под всякаква критика. Не знам каква роля играе ГДИН и ХЕИ в цялата схема, но е пълно с плъхове и няма никаква хигиена. Скоро валя дъжд и столовата се наводни, всички се чудеха как да спасяват хляба. Началникът е забранил от столовата да си вземеш порциона или хляба и да ги качиш в килията, за да се храниш там. Тук това е забранено. Старшините нямат представа от закон (ЗИНЗС и ППЗИНЗС). Правят си претърсване без да има някой до багажа, и никога не спазват чл. 87 ППЗИНЗС, но това е утвърдена практика. Няма да отварям дума за надзорно-охранителния състав тук, че това е болна тема точно сега, защото преди дни един старшина сгази и уби едно 16 годишно момченце с 1.58 промила алкохол в кръвта.

Тук няма топла вода по чешмите и се къпем с кофи от бързовар. Водят ни в общата баня два пъти седмично, както пише в ЗИНЗС. Правят ремонт, но е под всякаква критика. Пускат външни фирми при повече от 250 човека работна ръка. Всеки се бори за работа и иска да намали присъдата си, но те подписват договори с фирми, които пращат работници. Няма да ви казвам, че работниците си тръгват в Петък на обяд и идват в Понеделник след обяд, а понякога си миришат на алкохол.

Тук никой не бачка по закон и момчетата не знаят какво е план на присъдата. Още ги лъжат, че трябва да паднат под 5 г. остатък за да отидат в ТПО. Социалните работници си карат по старият ЗИНЗС, но той не е и много стар. Смениха го преди почти две години. Забравих да ви кажа, че в този затвор няма стая за удължено свиждане. Усвоили парите и направили нещо си… Освен това от този специален затвор никой няма право на домашен отпуск. Никой не си ходи в отпуск, но отговора на управата е, че такава била практиката им. Добре че нямат практика да изпълняват смъртните наказания, защото от онези години тук нищо друго не се е променило. Храната е ниско-калорична и момчетата изгледата така, все едно са в концлагер. Фашисти!!!

Мога да пиша за тук още много, но няма да ви кажа нищо ново. Това е всеобща тайна, която ГДИН и Министерството знаят по-добре от нас, но я подкрепят. Та нали те режисират сценария. Те се грижат да се мачкат хора като нас. Важното е да нямам контакт със семейството и да има поне 10 човека в стая. Сега сме 11 лишени от свобода в една килия, но преди по-малко от месец бях в килия с десет човека, без тоалетна, а в съседната 8-9 човека и ни делеше “дебела плътна врата”, направена от одеало. Всичко тук е долнопробно. Разбира се и във всяка килия има неразбирателство и дразги, но това е една от най-важното цели при настаняването. Така пише в Пазарджишкият ЗИНЗС.

На мястото, където се провежда престой на открито, няма навес и когато вали дъжд няма къде да се скриеш, но трябва да те успокоява това, че няма нито един уред за трениране и няма турнири по никакъв спорт, поне нямаше това лято. Лавката е под всякаква критика, но няма да я позорим, защото има най-важното като артикул – вафла с облика на Бойко Борисов и се казва Б.Б.

Няма и стая за адвокат. Няма как да си размените документи, но всичко е точно, нали това е целта. Тук трябва да попитам ГДИН защо съм тук, където пребивават предимно лишени от свобода от ниските слоеве на обществото? В заповедта ми за превод пише, че подготвям бунт и се притесняват, че лесно манипулирам лишените от свобода от ниските слоеве на обществото, защото са неграмотни. Тук почти никой не можа да пише и чете, а и всички ме питата къде да пишат и как да ви съдят, уважаеми началници на ГДИН и госпожо Министър на правосъдието, или това просто е драсканица, написана за момента. А, забравих и едно от най-важното неща. В досието ми пише, че съм ООБ!!! Особено Опасен за Бягство. От тук бягството е невъзможно. Затвора е много-строго охраняван и нямам шанс. Много сериозно си гледате работата.

Хареса ми само това, че сте оставили ниша и на лишените от свобода да изкарват пари. Всеки ви съди и няма шанс да загуби дело. Това ви е най-коректната постъпка през последните десетилетия или аз късно разбрах. Благодаря Ви!

От Станислав Ангелов Методиев, член на БЗСР

Допълнение:

За Васил Атанасов Петров

Това е едно глухо-нямо момче, което изтърпява присъда в затвора град Пазарджик, но никой не работи с него. Никой не го разбира и той не разбира никого, но тук важното е, че си престъпник. Щом си тук, значи нямаш права и право на живот. Това момче се унижава ежедневно от лишените от свобода и управата, но какво от това. Ние сме за това и ще му помогнем. Той иска помощ от сдружението.

Затворът в Пазарджик. Vol.2

Здравейте приятели!

Отдавна не съм ви писал от тази дупка и бях решил да ви пиша, чак когато имам някакво положително виждане за нещата. Опитах да натрупам положителни чувства от престоя си тук и да ги споделя с вас, но уви. Винаги има “но”.

Прибирам се от поредното дело срещу ГДИН и Министерството на Правосъдието и разбирам, че мой виждания за това място са публикувани на страницата на Сдружението. Имало и доста интересни снимки. Вика ме на разпределение Началника г-н Веселин Коцев и започва с вечния си глупав въпрос:

– Знаеш ли защо си тук?

Отговарям с вечния си глупав отговор, че “не знам” и играта започва.

Играем си на думички и си съставяме изречения, но пред всички ИСДВР-та, лекари, психолози и други служители на затвора. Той се чувства добре, защото е Началник и му харесва да унижава всекидневно по-слабите и да ги мачка, но аз не се чувствам добре. Пита ме какво ще му кажа за статията и снимките към нея. Отговарям му, че е писана от мен и съм описал само неща, които съм възприел лично. Тогава той ме набеди, че съм дал снимките на адвоката си Калин Ангелов на една от срещите ни и той съдействал да бъдат публикувани. Опитах се да му кажа, че говори неистини и ако има някакъв проблем да се свърже с адвоката, но той започна да ме напада. Започна със заплашителен тон да ми обяснява, че нося отговорност за всичко във статията и ще си нося последствията. Започна да се държи все едно е на пазара и продава домати, а аз го помолих да ме освободи, но той каза, че трябва да пиша обяснение за статията. Казах му, че никъде в закона не пише, че трябва да му давам обяснение, но и че не отричам за авторството на статията.

Успях да напусна стаята невредим!

Аз бях отишъл в приличен външен вид, /до колко е възможно/ от уважение към него, подчинените му и най-вече към себе си, а той се държа като някое сърдито хлапе. Г-н Коцев е свикнал винаги да става на неговото. Този човек е свикнал да командва всичко и всички да са му подчинени, но сега разбрах защо е така и че е напълно нормално. И вие да сте назначени от 20 години /1999г. назначен/ като Началник, да сте сменили няколко правителства и да си правите каквото си пожелаете безнаказано, дали ще позволите на един уличен бандит, като мен да ви търси сметка за нещата които вършите в собствения си затвор? Разбрах още, че по-голямата част от служителите са от село Ивайло /неговото село/, което най-вероятно е напълно нормално. Само не си мислете, че между двете неща има нещо общо и ви насаждан моето мнение. Всичко е напълно случайно и няма нищо общо с това, че голяма част от старшините са му израснали пред очите. Тук има един много готин майтап. Казват, че старшините ги записват на работа в затвора, още от детската градина.

След разпределението ме извика моят социален инспектор и ми каза, че Началник Коцев иска да му напиша обяснение за статията и снимките в нея. Написах два реда и си тръгнах. Съвсем случайно започнаха доста чести претърсвания в килията, в която съм настанен. Понякога правеха и по два пъти на ден, но всичко беше случайно и незаконно. Никой тук не познава закона и не го спазва. НОС /Надзорно-охранителен състав/ са под всякаква критика, но е нормално. Те са си на село, около кмета и се държат точно така. Пак съм длъжен да подчертая, че всичко това е случайно!

Господин Коцев дори ми спомена нещо за съд и дело около статията и написаното от мен. След това разбрах, че и той обича да прибягва до услугите на съда. Когато не спазва закона, мачка тези неграмотни момчета от малцинствата. Сред тези млади и неуки момчето се чувства добре, но когато го накажат за действията му, обжалва в съда и е доволен когато печели. Когато някой като мен пише за неговите действия и бездействия, е сърдит и се държи хлапашки, но когато той пише е добре. Сега съм подал сигнал до Министъра на Правосъдието, до Главния Директор на ГДИН, до Омбудсмана на Републиката… и до вас, господин Коцев, и ако се окаже, че всичките тези незаконни действия и бездействия се вършат без ваше знание и зад гърба ви, а вие си свършите работата и накажете виновните лица, аз ще ви се извиня писмено и открито, защото нямам право на срещи с медии. Нали вашите началници от ГДИН и Министерството се постараха да ги забранят след бягството на Пелов и Колев. И по-добре, че ще вземат да излязат още много неща наяве за какво ли не. Ще проговорят много лица и ще се появи някоя и друга снимка от някой затвор, а аз пак ще трябва да давам обяснения. И като стана въпрос за снимките, аз се поинтересувах и разбрах, че и преди да ви удостоя с присъствие и внимание, пак е имало снимки от вашия затвор и клипове дори. Така че след тази моя статия, ако вземе да се появи някоя снимка, ви моля да прескочим всичките тъпи въпроси, а направо да се свържете с адвоката на Българско затворническо сдружение за рехабилитация Калин Ангелов от САК. С него може да се свържете и вие майки, които се заблуждавате, че децата ви са добре тук и се случва нещо нормално с тях. Ако ви лъжат, че се работи с тях и се поправят. Тук няма нищо нормално. Тук може да ги тормозят сексуално, да ги научат да се дрогират или да продават дрога. Може да ги научат как да лъжат и крадат. Може да се разболеят от нещо или да ги хване ток от оголени кабели, но няма кой да работи с тях и да ги поправи. “Слаб е материалът”

Г-н Коцев, очаквах да видя един мъж с голям опит, който отдавна е превъзмогнал егото си и се бори за нещо добро, а заварих един кадър на някоя служба, който няма какво да превъзмогва. Още когато дойдохте в кабинета при момчетата от службичките /които бяха дошли да ми се правят на приятели/, за да си предложите услугите, ви пролича същността, но аз съм си идиот на тази тема. Винаги вярвам в доброто.

И на тези мой посетители бях повярвал в един момент, но и те се представиха “подобаващо”. И г-н Коцев, да не забравите да ги уведомите тези същите момчета, че сега е момента да ме мачкате. Сега съм слаб, сам и на място, където лесно ще ме пребият до смърт. Само да успеете да убедите момчетата, че аз съм виновен за всичко и че тарашите са заради мен. Сега е момента да ме наказвате, защото скоро си тръгвам. А може би пък трябва да ги питате, защото беше тайна, че ме посещават. Вие по-добре знаете как да изиграете ролята си!

Няма да ви уча да ядете доматите с колците. И като стана дума за домати, някой знае ли, че незаконно продавахте домати това лято на лавката? И моля ви, не с номера, че сте направили нещо добро за нас, лишените от свобода! Когато не ви изнася казвате, че лавката е към Фонд Затворно Дело и не ви е в работа, а когато ви изнася, зареждате доматки за продан.

Извинявам се, че свалих толкова много нивото, но все пак сте мъж с повече опит и ви оставих вие да играете с белите. Първият ход беше ваш!

Бях решил да отделя цяла глава от книгата за престоят ми тук, но г-жа Стойчева много свали летвата. Извинявам се, че оставям дамата за финал, а не е на първите редове с уважение и предимство, но така може по-малко хора да имат нерви да изчетат глупостите ми и да не видят за какви хора плащат данъци и ги издържат до пенсия. Наричат го “хранилка”. Пак е някакъв вид уважение към тази жена и възрастта ѝ. Все пак е на годините на родителите ми. Аз и затова опитвам да се държа с нея подобаващо и възпитано, но тази дама надмина очакванията ми. Тя продължава да настанява пушачи в спалното помещение, което тя направи за непушачи и дори не си прави труда да им казва, че не се пуши в спалното. Сега настани едно момче, което изрично ѝ каза, че е пушач и не може без да пуши цигари вечер, но тя не направи нищо. Разговарях с нея и най-нормално я помолих да ме премести в друго спално помещение с момчета, с които се разбирам и желая да живея заедно, но тя каза, че няма да ме премести и ще си нося отговорността за нещата които съм писал. Изпадна в някакво състояние и започна да повишава тон. Тя не криеше, че е много сърдита за предишната статия, но и аз не крия, че съм доволен от това как си върши задълженията тази дама. Добър пример дава тук. Сигурно така възпитава децата и внуците си, че е много полезно да заспиваш, докато някой пуши цигари до главата ти и се будиш от цигарен дим. Много е полезно и здравословно да се пушат цигари където спиш. Също е много готино, когато си изпереш дрехите и чаршафите, докато съхнат в килията вътре да пушат цигари десетина момчета.

Тя обаче си постига целите. Важното е да има дразги и кавги между момчетата в едно спално помещение, защото така всичко тежи на всички нас и от там на близките ни, а те за това ѝ плащат заплатата. Тя трябва да създава напрежение и да се чувства значима. Спирам, до тук за г-жа Стойчева, защото започна да ме е срам от мене си!

Тук е момента да подчертая, че не познавам никого от управата като човек и не съм ги опознал още. Сигурен съм, че като личности всички са изумителни и си заслужават уважението, за което ги поздравявам и им се извинявам, ако са се почувствали засегнати. Извинявам се! Нямате екип и това го знаете по-добре от мен! Извинявам се!

Скоро спечелих делото за преместването и се връщам в затвора София, ако не са ми приготвили ново пътуване за празниците, но…. Както ви казах винаги има, “но”. Какво ме чака там ли? Другото “голямо семейство”. Поредният абсурд в “републиката ни”. Тук е момента да благодаря на Съдия Шотева за нейния професионализъм и коректност. Благодаря ви!

Желая на всички споменати по-горе и всички хора на света да вярват в доброто и да знаят, че всичко си зависи от нас самите. Аз много благодаря за този добър урок, който ми поднесе съдбата, но тук е момента да благодаря на ГДНП, ГДИН и всички които помогнаха това да стане реалност. Това беше много добър урок, който свършва заедно с годината която изпращаме. С нетърпение чакам да свърши зимната ваканция и да започвам да уча новите уроци със старите учители.

Изпълнен съм с много позитивизъм и вяра. Аз не ви иронизирам и подигравам, аз наистина оцелявам само с ваша помощ, защото съм идиот, който не може да живее без адреналин, а вие ме държите жив и ме зареждате. Помагате ми да правя само добро и да съм пълен с адреналин.

АКО НЯКОЙ СЕ ЧУВСТВА ИРОНИЗИРАН ИЛИ ЗАСЕГНАТ, ТО ТОЗИ НЯКОЙ ЗНАЧИ НЕ Е ХЛАПЕ ЗА НАШИЯ КЛАС. НИЕ СМЕ ДЕЦА И НЯМА МЯСТО ЗА ВЪЗРАСТНИ, НЕ И С ТАКИВА РАЗБИРАНИЯ! Благодаря на хората, които са до мен и не ме оставят в най-трудните моменти. В тези моменти се вижда кой какъв е!

ОБИЧАМ ВИ!

От Станислав Ангелов Методиев, член на БЗСР

П.П.: Забравих да изкажа специалните си поздрави към Началника на затвора град Пазарджик г-н Веселин Коцев за личното му посещение. Имал съм много приятели от вашите среди, г-н Коцев, но за първи път на претърсване в килията ме удостоява и Началника на крак. Това беше чест, г-н Коцев. Знам, че беше случайно, но ме оставете да се почувствам значим. Тук е момента да ви предложа, на пук на всички, да останем с добри чувства един към друг и да покажем, че сме мъже с чест. Вие сте човека с бялата брада и чувала. Вие раздавате подаръците!