България разполага с най-големия подводен археологически музей в света. Останки от близо 65 корабокрушения от различни епохи – от дълбоката праистория до наши дни, повечето отлично запазени, са открити в акваторията на Западно Черно море край родните брегове, стана ясно при отчитането на резултатите от мащабния международен проект „Изгубеният свят – Black Sea Map“ по време на пресконференция в Археологическия музей.
В нея участие взеха проф. Джон Адамс от Центъра за морска археология към Университета за подводна археология в Саутхамптън – Англия, д-р Крум Бъчваров от Университета в Кънектикът – САЩ, шефът на НАИМ към БАН доц. Людмил Вагалински, д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол и др.
Работата по този проект – най-големия подобен в света от 2002 г. насам, е започнала преди 4 години, съобщава вестник "Монитор". Със специална апаратура първо е фотографирано праисторическото морско дъно под вековните наноси и е създаден триизмерен модел на черноморския шелф.
След това чрез сонда, действаща на 6-метрова дълбочина в него, са взети седиментни „ядки“, документиращи геофизични и исторически промени, настъпили в продължение на няколко хиляди години.
Те съдържат данни за мощни вулканични изригвания отпреди 22 500 и 3500 години, второто от които е сринало Минойската цивилизация на о. Крит (ІІІ-ІІ хилядолетие пр. Хр.), твърдят изследователите, които за пръв път вчера в София обявиха това свое откритие.
Откритите потънали кораби са съсредоточени върху малка площ – около 2000 кв. км, и проф. Адамс очаква същата гъстота и при по-нататъшни претърсвания със 100-метровия научно-изследователски кораб, снабден с 2 роботни системи. Останките се намират на дълбочина от 40 до повече от 2000 метра и са от Античността до Османския период, от ХІХ век, а има и един потънал плавателен съд от ХХ век.
На 95 метра дълбочина водолазите, например, са се натъкнали на корабокрушение от Х век, но повечето „местопроизшествия“ не са достъпни за хора, а само за роботи. Така на 1100 метра се открива напълно запазен, навярно генуезки средновековен кораб, напомнящ представите за кораба на легендарния пътешественик Марко Поло.
Учените изтъкват, че никога досега не са виждали цялостно съхранен такъв съд. „Знаехме, че ще открием останки на кораби, но техният брой и състоянието им ни изуми. Същото важи и за факта, че там долу имаше и видове бактерии, които са непознати за науката и са все още активни след хиляди години.
Тези открития ще обогатят нашето разбиране за специфичната аноксична (безкислородна) среда, където чакат да бъдат открити някои от най-важните парчета от световното културно наследство“, коментира проф. Адамс.
Оцелял наполовина корпус на византийски кораб от 950-а г. е бил най-старото намерено от екипа на проекта корабокрушение – до 2016 г., когато попадат на плавателен съд от римската епоха на 2100 м дълбочина. Той е от І-ІІ век от флотата на императорите Траян или Адриан.
Запазен е толкова добре, че на първите снимки учените го приемат за съвременен. Скоро след това намират и с 400 години по-стар, полегнал на единия си борд кораб, напомнящ рисунките по керамичните вази от класическа Гърция. Проф. Адамс и колегите му предполагат, че е бил пиратски (абсолютно идентичен пиратски кораб е изобразен върху съд от епохата в Британския музей) и правят извода, че Черно море не е било безопасно място за търговия и корабоплаване.
Открита е и потънала при буря ескадра от няколко еднакви лодки, за които се смята, че са били казашка флотилия, каквито често предприемали набези срещу османските кораби през ХVІІІ век.
В 4-те години на експедицията изследователите са прекарали 100 дни на море и 40 под вода. Определят мисията си като изключително успешна. Изваждане на някои от потъналите съдовете на сушата обаче не се предвижда, тъй като материалите са загубили органичната си здравина и този акт не би се разминал без сериозни повреди.
Така че подводното историческо наследство ще остане там, където е, но пък има идеи за създаване на музей с виртуална реалност на о. Св. Кирик, издаде ръководителят на проекта доц. Вагалински.
