В момента разделението в България е между две крайни крила. От едната страна са БСП плюс „Възраждане“, а от другата – ПП плюс ДБ. Повечето българи със своя здрав, консервативен балкански манталитет не клонят към нито едно от тях.
Това каза в интервю за БГНЕС историкът, политически анализатор и председател на Младежкия консервативен клуб Кристиян Шкварек.
„В момента разделението в България на политическите сили, що се касае до геополитическата обстановка, е между две крайни крила. Едното силно залита към евразийството, което се опитва да обере всякакъв антиглобалистки вот и да каже, че България трябва да напусне НАТО и ЕС, за да сме един вид суверенни, което е трактовка по-скоро на крайното евразийско крило. Ако това се олицетворява от „Възраждане“ и БСП, от другата страна имаме едно крайно либерално глобалистко крило от партии като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, които казват, че трябва да бъдем нещо като офис на Демократическата партия, която управлява във Вашингтон и практически да предадем целия си суверенитет на външните партньори и да управляваме от името на либералните сили. Центърът отсъства“, каза Шкварек.
Според политическия анализатор повечето хора в България не клонят нито към едното, нито към другото крило, а имат здравомислещ, трезв, балкански манталитет. Те са по-скоро консервативни хора, които хем искат да живеят в рамките на Европа и на ЕС, хем обществото да не се преформатира по либералния начин, който иска евроатлантическото крило. „Този голям център отсъства в момента от политическата сцена. Като че ли отсъства голямата европейска консервативна партия в България, която да вземе най-адекватния подход на геополитическата сцена“, смята той.
Шкварек обясни, че още от 90-те години на ХХ век е останало като наследство, което е чисто и просто геополитическо, че ляво е това, което е за Русия и СССР, а дясно това, което е за Европа. Но това няма почва в реалната политология, категоричен е анализаторът, като посочи, че термините „ляво“ и „дясно“ се формират по време на Френската революция, където отдясно на краля застават консерваторите, както и онези, които са на страната на монархията и църквата, а отляво – революционерите, тези, които искат да изчегъртат религията, традицията, да въдворят демокрацията. „Наследството на термините „ляво“ и „дясно“ е чисто културно, то е консервативно срещу либерално, прогресивистко срещу традиция, глобално срещу локално“, отбеляза той и добави, че това е така в държавите, където има ясно разделение на дясна консервативна партия и на лява прогресивна партия.
Шкварек подчерта, че е нормално да бъде така и посочи, че и в България това започва да се избистря в съзнанието на хората. „В абсолютно всеки казус, който по някакъв начин раздели обществото, веднага се оформят тези две линии. Веднага се оформят българите, които са на консервативната линия, и българите, които са на прогресивната, либералната линия. Просто все още не го наричат ляво и дясно“, уточни той.
Политическият анализатор коментира, че в момента в България има големи леви либерални партии – ПП и ДБ. „Няма големи силни европейски консервативни партии, може би това пречи все още на българина да приеме това разделение“, заяви той.
Председателят на Младежкия консервативен клуб обясни, че не е песимист относно избирателната активност на предстоящите избори. „В момента в България са останали много по-малко хора, отколкото пишат, че сме. Като се обновят списъците, ще видите, че избирателната активност може би е 46 – 47%“, смята той и уточни, че в Европа стандартът е 44%, т.е. може да се окаже, че в България има една нормална средноевропейска избирателна активност. „И проблемът, може би, не е в хората, че не ходят да гласуват, а, че партиите не се занимават с това, което има някакво значение“, отбеляза политическият анализатор, който прогнозира, че в 49-ото НС ще влязат само 5 политически формации – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“ и БСП.
Шкварек посочи, че от 30 години насам в българската политика има една закономерност – когато една партия изпадне от парламента, тя самостоятелно не може да се върне. „Няма партия в България, изпаднала веднъж от парламента, която после самостоятелно да се е върнала. В някакъв момент правят някакви коалиции с други партии, обаче, в момента както ИТН сега се опитва самостоятелно да се върне в парламента, това просто не се е случвало“, каза още той.
Шкварек коментира също, че основната разделителна линия е с кого центърът, който се намира между двете крила, ще се опита да направи коалиция. „На миналите и след миналите избори ГЕРБ се опитаха задължително фиксирани да направят коалиция с либералите – с ПП и ДБ, без да разберат, че тези хора имат много конкретен план преди местните избори да не си позволят никакво колабориране с ГЕРБ, защото за тях е много важно да вземат София и евентуално някой друг град в страната, следователно разговорите с тях са безсмислени“, добави той.
