Нашето население, особено младите хора, са най-пушещите в Европейския съюз (ЕС), най-много употребяващите алкохол и наркотици.
Българската нация харчи доброволно повече пари за отрови, т.е. за цигари, за алкохол и за наркотици, отколкото за здравеопазване годишно. Такава нация е обречена. Тя няма бъдеще. Тя ще загине в буквалния смисъл на думата.
Проблемът не е на отделния гражданин, тук проблемът е националната здравна политика, която се провежда на две места – в парламента, в съответната здравна и социална комисия, и в правителството.
Нашите политики в здравеопазването, са, казано на медицински език, инсуфициентни (недостатъчни), за да не използвам по-тежкия термин.
Това заяви в интервю за БГНЕС доктор Иван Колчаков, анестезиолог в УМБАЛ „Софиямед“.
По думите му в България непрекъснато се говори за здравна реформа, но най-радикалната промяна се е случила преди 25 години, когато държавите от Централна и Източна Европа, които бяха част от съветската система на здравеопазване „Семашко“, я смениха с континентално-европейския модел „Бисмарк“. „Заедно с организациите в Европа, които се занимават с тези неща, с финансиране от Световната банка (СБ), ние сменихме системата“, каза той.
Големият порок в България, според д-р Колчаков, е, че не изграждаме изцяло проектите. Той даде като аналогия със здравеопазването в България десетилетията за изграждане на АМ „Хемус“, по която са хвърлени милиарди, но магистрала между София и Варна няма. „Здравната система е направена така, че всички важни закони са приети, въпросът е, че темпът на изграждане на системата не е завършен дори за 25 години, това е много парадоксално“, отбеляза анестезиологът.
„Когато ние започнахме да изграждаме параметрите на новата система, видяхме, че в Германия здравната вноска за здравно осигуряване беше 13% и решихме в България да я направим 12%, т.е. с 1% по-малко да е вноската от месечния ни доход за здраве“, разказа той. Д-р Колчаков подчерта, че тъй като винаги има политическа конюнктура, тогава СДС и ръководството са решили, че това ще е много голямо натоварване и за гражданите, и за бизнеса, и най-напред ще бъде въведена 6-процентна вноска за извънболничната сфера, след това три години поред тя ще се вдига с 2%, за да може да стане 12% постепенно.
„От 2001 г. досега здравната вноска се повиши само с 2%. Това беше по време на Тройната коалиция. Министър-председател беше Сергей Станишев“, обясни специалистът, който по онова време е народен представител, като уточни, че и днес здравната вноска в България е 8%, докато в Германия е 16%.
Д-р Колчаков посочи, че в България не можем да достигнем 5% пари за здраве годишно от Брутния вътрешен продукт (БВП), а средният процент средства за здравеопазване в ЕС се движат между 9 и 10%, като в Германия е над 10%, в САЩ – над 17%.
„Процентите невинаги се разбират, макар че те са парче от националното богатство, което се създава, и дават приоритета на живота и здравето спрямо всички други политики, т.е. в България приоритетът е двойно по-малък, отколкото в ЕС. Какъв е крайният резултат – най-бързо умиращата нация в света“, констатира той и добави, че когато превърнем относителния дял или процента в реални пари, годишно на един българин се полагат от Здравната каса и Бюджета на Министерство на здравеопазването (МЗ) около 500 евро, докато в ЕС средно е между 4 500 и 5 000 евро.
Д-р Колчаков допълни, че когато има 8 – 10 пъти по-малко пари за здравеопазване, означава, че имаме по-малко пари за сгради, оборудване, консумативи, материали, апаратура, лекарства, ток, вода. Той е категоричен, че това е крайно неприемливо, особено когато се каже, че няма пари за здравеопазване, когато всички други цени са европейски – горивата, хлябът, сиренето, кашкавалът, а напоследък се вижда, че съпоставяйки цените, в Германия, Дания, Нидерландия те са по-ниски от тези в България.
„Всички медицински специалности са важни, но ние сме интегрално ангажирани“, отбеляза специалистът, като обясни, че лекарите в едно отделение месечно влизат в сто операции, докато в отделението по анестезиология и реанимация влизат в хиляда операции. „И затова дефицитът на анестезиолози не е български феномен, това е навсякъде по света, тъй като има много голямо потребност от анестезиолози, а производството на кадри е много бавно, тъй като, първо, трябва да завършиш медицина 6 години и след това 4 години да специализираш. А специализацията не е лесна, защото и в България, както и в света, има много малки болници, като общинските, в които няма реанимации“, подчерта той.
Освен това в България има и някои специфични особености и на много места професията не е добре оценена като възнаграждение. „А и ние сме анонимни, тъй като хората, когато работим с тях като пациенти, те или спят, или в реанимацията са в шок и кома, и не помнят“, каза още д-р Колчаков.
Анестезиологът посочи, че трябва да има достатъчно информация за младите лекари, за да знаят какво е специфичното за отделните специалности, за да могат да правят информиран избор. „Интересното на нашата специалност е, че тя има две коренно различни части. Едната част на специалността, това е реанимацията, където вие лекувате всички болести в критична фаза, т.е. там постъпват от новородените до 100-годишни“, обясни той и добави, че трябва да имаш енциклопедични познания във всички области на медицината, а другата част на специалността – анестезиологията, пък е много тясно специализирана.
„При нас се вкарват най-новите методи и технологии, тъй като спасяват човешкия живот и здраве в буквалния смисъл на думата. Разбира се, важен е аспектът и на отговорността, тъй като и в България, и в развитите страни по закон за живота на пациента по време на операция отговаря анестезиологът, ако стане някаква критична фаза“, подчерта д-р Колчаков и добави, че анестезиолозите отговарят за живота и здравето на пациентите преди и следоперативно.
Затова, смята специалистът, трябва да има и баланс на отговорностите, работата, която се върши, и съответното възнаграждение, тъй като в България има много голяма диференциация между различните специалности. Той даде пример, че в западните страни има стандарти, при които двама лекари, които имат една и съща квалификация, не може да имат повече от четири пъти разлика във възнаграждението. В България се допуснаха в модерните времена големи диспропорции, които все още не са преодолени и тогава става парадоксът, че лекари, които се грижат за здравето на възрастните, защото там са кардиологичните заболявания, са много по-възнаградени, там голям интерес и наплив за специализиране, докато в педиатрията или микропедиатрията, неонатология, където са бебетата и се спасява новия живот, няма интерес, защото няма добро възнаграждение“, коментира още д-р Колчаков.
На въпрос, свързан с риска от COVID, лекарят отговори, че от епидемиологична гледна точка по отношение на смъртността можем да приемем, че COVID вече е в рамките на вид грип и това доведе дотам, че няма натоварване на болниците, както в разгара на пандемията. „Вече се препоръчва да се прави не целогодишна имунна профилактика, а както е при грипа, преди есенно-зимния сезон за възрастни, които са над 65 г., хората с придружаващи заболявания да правят една ваксинация, както се прави една годишна срещу грипа“, обясни той и допълни, че „Софиямед“ има организационен опит да посреща подобни вълни, но изрази надежда, че няма да се налага.
По отношение на липсващите лекарства в аптечната мрежа, д-р Колчаков коментира, че понякога дефицит се появява, когато се търси конкретен медикамент от съответната фирма и наименование, но голяма част от медикаментите имат една и съща молекула, само че имат друго наименование при други производители.
За него най-важни са здравните и демографски параметри. „България има потенциал и възможности да направи стъпки, които са съвсем нормални и реални и нещата да бъдат коренно различни, без да се пренапрягат, т.е. ако България започне да заделя за здраве и за живот процент от БВП колкото адекватния европейски, ние веднага ще имаме два пъти повече пари“, каза още д-р Колчаков, който е категоричен, че това е отговорността на държавата – да създава приоритети, защото здравето е по-важно от всичко друго, за което се отделят пари, като например полиция, сигурност, подслушвания.
„В България ние очакваме да дойдат отговорни хора, които да направят приоритети, така че да бъдат равни и съпоставими с европейските като параметри, като проценти. Разбира се, ние не можем да очакваме същите финансови стандарти като западните страни, но трябва да се правят крачки, които са възможни. Ние очакваме и бихме препоръчали това да се прави от новия парламент и от бъдещото правителство“, заключи анестезиологът.
Д-р Иван Колчаков завършва Медицинския университет в Пловдив. Специализира „Анестезиология и реанимация“ в Медицинската академия в София. Магистър по здравен мениджмънт от Медицинския университет в Пловдив. Той участва в създаването на едно от първите частни здравни заведения в Пазарджик и е негов управител в началните 4 години от съществуването му. Председател е на УС на УМБАЛ „Здраве“ – Пазарджик при нейното учредяване. Изпълнителен директор е на частния здравно-осигурителен фонд „Св. Николай Чудотворец“ – София. Участник е в учредяването на Българската асоциация по медицинско право. Има два мандата като народен представител в 38-ото и 40-ото Народно събрание, бил е член на комисиите по здравеопазване и труда и социалната политика. Д-р Колчаков е бил областен управител на Пазарджишка област и кмет на Община Пазарджик. Като член на УС на Сдружението на общините на Р България, е бил член на Събранието на представителите на НЗОК. Към момента е анестезиолог в Отделението по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Софиямед“, като е и официален говорител на лечебното заведение.
