Кой е последният консул на Несебър може да установите, ако проверите настоящите почетните консули в Несебър, респективно в Бургас. Има един официален списък, по който можете да се ориентирате и по азбучен ред.
След като почетните консули в Несебър бяха акредитирани : Красимир Антонов за Афганистан и Пламен Копчев за Косово, правителството на Полша заяви съгласието си за откриването на почетно консулство в Несебър с консулски окръг, обхващащ територията на общините Бургас, Варна и Добрич, за почетен консул бе обявена Лидия Барбара Пиетшик – Вангелова.
Почетното консулство на Република Полша в Несебър се намира на ул. "Младост" 62, Несебър Тогава на церемонията присъстваха Кшищоф Краевски- посланик на Република Полша в Република България, Тодор Стоянов- заместник-министър на външните работи на Република България, както и представители на местните власти.
По-рано за почетен консул на Косово бе акредитиран Пламен Копчев. Откриването на почетното консулство за Полша в Несебър вече допринася за стимулирането на българо-полските отношения, които през последните години се развиват динамично във всички сфери на обществения ни живот.
По азбучен ред почетните консули са: Атанас Попов-за Беларус в Бургас, Димитър Караненов - за Украйна в Бургас, Динко Динев – за Грузия в Бургас, Евгения Попеску- за Румъния в Бургас, Йосиф Спиридонов- за Южна Корея в Бургас, Красимир Антонов - за Афганистан в Несебър, Лидия Барбара Пиетшик – Вангелова – за Полша в Несебър, Орлин Мандов- за Израел в Бургас, Петко Русинов- за Естония в Бургас, , Пламен Копчев -за Косово в Несебър, Радостина Иванова-Мишенова- за Австрия в Бургас, Тонко Фотев - за Руска федерация в Бургас. До смъртта си на 04.11.2013, Младен Мутафчийски бе и почетен консул за Сан Марино.
Почетното консулство е и символ на статут, освен че се ползва с голяма част от привилегиите и улесненията на щатната дипломатическа служба. Интересът към почетното консулство е много логичен: лицата, които ползват този статут, и ръководените от тях канцеларии се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени във Виенската конвенция за консулските отношения.
Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата държава могат да влизат в тази част на консулските помещения, която се използува изключително за работа на консулството, само със съгласие на шефа на консулството. В изброените дотук случаи помещенията всъщност са официални офиси на фирмите или жилищата на почетните консули.
Консулските помещения се освобождават от всякакви държавни, районни и общински данъци и такси, с изключение на тези, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги.
Консулският архив и документи са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират. Консулската поща също не може да бъде отваряна или задържана освен при "сериозни основания да предполагат, че пощата съдържа нещо друго освен кореспонденцията", свързана със службата.
Приемащата държава осигурява на всички членове на консулството свобода на движение и пътуване на нейна територия. Консулските длъжностни лица могат свободно да влизат във връзка с гражданите на изпращащата държава и да ги посещават.
Почетното консулство не пречи на титуляря да продължи с търговската си дейност, което не би могъл да прави, ако заемаше професионална дипломатическа длъжност.
Всички предложения за назначаване на почетни консули в България се докладват на Министерски съвет от министъра на външните работи, а за да бъде одобрен, кандидатът трябва да бъде предложен от властите на съответната държава.
Почетните консули са хората, които би трябвало да работят за развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между Република България и съответните й партньори.
