Последните дни физически не мога да следя какво се случва в парламента. Телефонът ми загрява от позвънявания и съобщения – видя ли това, прочете ли онова. Защо не казваш нищо, продаде ли се? Ще започна по относителната пирамида на властта у нас и тези с достъп до разпределение на публичния ресурс (тези, които имат най-пряк достъп до харченето на парите ни).
Радев казал от Перник на кукерица, че ако искал да сменя формата на държавно управление (?!) щял сам да го каже – нямал нужда от Слави. Неговото правителство трудоустрои Каримански във финансовото министерство, защото той е много добър финансист и не може да си намери работа чрез пазара на труда. Май все пак има нужда от посредници. Ще ме извинява Ал Бънди, ама това не зависи от него, поне в конституционните рамки, в които се намираме. Защитникът на Кремъл преди години обеща, че като падне ГЕРБ ще си даде проекта за Конституция (такъв няма, само ДПС публично казва какво иска да сменя в основния закон). Радев да ми сменя Конституцията е като Слави да се бори за прозрачност на субсидиите на партиите. Или като Радев да се бори срещу мафията, назначавайки кадрите на ГЕРБ в изпълнителната власт и държавните предприятия. И фалшив герой не е. Има една драма на хората в мандат, които стоят зад сградите и си мислят, че народът ги обича, заради тях самите. Излезте от сградата и чакайте да видите какво прави народът тогава.
Няма ляво – няма дясно – ние сме център – автентична десница – съвременно ляво, ако обичате крипто и сме с тръпчинки. Христо Иванов има да им връща много, защото още на предишните избори не направиха най-логичното: консолидация. Вече мажа филиите с лютеница (не мога да ям майонеза и пуканки по здравни причини) да видя как ще редят общи листи. И генерал Наско стои в запас и той гледа към водаческите места. Това ще е епично. Егото в политиката е задължително условие. Няма политик без висока самооценка за себе си, без амбиция. От личен опит го казвам, работейки и познавайки много от текущите. Ама не може така, бе. Като билет за 400 лв. – искаме, но нямаме възможност. Става смешно вече. С нетърпение чакам да видим как ББ пак ще стане „приемлив евроатлантик в тези сложни международни времена“. Само да минат местните избори.
Корпорацията ГЕРБ, сама по себе си, е също много забавна. Цялата парламентарна група искаха правителство, защото нали се сещате – станали депутати, осигурени са на максимума, те също са хора. Капитанът не иска – никой не е отишъл да му се поклони, а мрежите са витални. И след два месеца пак на избори. А тия хора са давали пари, средства, че да може стане депутатче. ББ обаче гледа към местната власт и то правдиво. В България има 265 общини, в повечето от половината кметът е най-големият работодател. Това е феодализъм, от него зависи училището, читалището и абсолютно всичко, ако искаш да работиш каквото и да е. Да чистиш улиците. Затова няма правителство, защото местната власт е гръбнакът на гласоподавателната енергия. И това е страхът на ГЕРБ – че ще загубят местните избори. Те ще са кървави. И не е претенцията София – ББ ще им я пусне, но загуби ли клиентелата, заминава партията. Да благодарим на хартиената бюлетина.
Като казах хартиена бюлетина, да кажа няколко думи и за най-голямата ми болка: БСП. Преди години, стари другари ми казваха, че Корнелия Нинова е инфилтрирана, за да унищожи БСП. Аз им викам, луди ли сте, тя има таблет и ходи в студията с него, вие сте аналогови и не разбирате. Не знам как да ви кажа, че ме е толкова срам от БСП, че просто не знам какво да направя. Всъщност, знам.
Когато конгресът избра Нинова за председател, в чужбина сестринските партии реагираха много положително – почти нямаше жена председател на социалистическа партия в ЕС. Днес абсолютно никой няма да й вдигне телефона в чужбина, не защото „нито един патрон за Украйна“, при положение, че целият ни оръжеен комплекс прави милиарди печалби. Не, защото е атакувана за Истанбулската конвенция, както самата тя твърди, а реално никой не се интересува от нея. А защото предаде историческата борба за мястото на жената в обществото. Срам ме е. Наистина ме е срам. Социализмът беше този, който поиска и постигна край на колониализма и робството. Нинова днес го връща. Най-големият съдник на политиците са историците. И лично ще се постарая, живот и здраве, нейното място в историята на БСП да е заслужено. Само да кажа, че това, че Станишев май си е сложил ботокс не променя историческата оценка за него. В смисъл, с ботокс не става. Нито в политиката, нито в живота. Времето неумолимо се сменя и то ще върви в своя такт и без БСП. И без ляво.
За нацистите само ще кажа две неща: ваксинирани антиваксъри и борци срещу еврото със спестявания в евро. Нека да дойдат да управляват, ние българите много ги харесваме такива, красиви лъжци. Преслава го беше изпяла някъде.
И накрая за зомбитата. Хора, вижте часовника. Мина. Мерси. Препоръчвам Ви да поживеете малко като пенсионери. За да видите най-накрая истинска България.
Не съм хейтър, реално съм добър човек.
