Агора излиза на протест на 1 септември: "Не на измамата! Не на гаврата! Не на лъжата!"

На 1-ви септември от 18:30 часа пред Президентството “Áгора България” ще проведе митинг-концерт, който в последствие ще премине в шествие като своеобразен марш на справедливостта. Целта на събитието е да се възобнови изгубената демокрация и да се върне борбеният дух на хората. Демонстрацията е за един по-достоен и по-справедлив политико-обществен живот в страната.

Публикуваме пълния текст към събитието:

ПРИЗИВ – ПРИКАНА ОТ
ÁГОРА БЪЛГАРИЯ

Скъпи приятели, участвали или присъствали на различни прояви, осъществявали се в целия 435-ежедневен период на Протеста, възникнал на 9-ти юли 2020-та година както и тези продължили в седмичните му сбирки всеки четвъртък, така и всички ангажирани със собствените си и тези на Нацията ни общи съдбини, молим, заповядайте на Първи септември т.г. (четвъртък) отново пред Президентството, тъм – където до Фонтан “Независимост” ние всички заедно като един Народ основахме по подобие на Древна Атина съвсем естествено нашата си Áгора (αγορά), на която да възобновим изнасилената ни Демокрация!
От 18:30 ч. ви очакваме на познатото място на Митинг-концерт, който в последствие ще премине в Шествие като своеобразен Марш на Справедливостта до нашия скъп Орловград, за да продължим нашето си – народното ни дело, което злоба - външна и вътрешна се опитва да руши, а това не бива и всички заедно ще го надмогнем.
А защо се събираме?! Събираме се именно в навечерието на Кървавата сряда, когато този Народ проля кръв от себе си в своите справедливи борби. Но на Първи септември – именно в оная историческа 2020-та година се случи всеобщото своеобразно, но пълноценно свещенодействие, извършено от над 100 000 българи в центъра на града, носещ името на Премъдростта – София. Тогава се състоя не воинска, не дружествена, не политическа, не служебна, не тайна, а общонародна Клетва. Всички, излезнали на Протест от етични подбуди за един по-достоен и по-справедлив политико-обществен живот в страната извършихме тържествено обещание с церомониален, дори ритуален, характер за абсолютно поемане на задължение към живите тук и покойните ни там предци, а и към нашите български деца, които еднакво имат силното основание да са с очаквания спрямо нас за изпълнение на дело дълга ни за вярност и постоянство до извоюването на справедливостта и свободата в нашата единствена Родина с издръжливост и просветена посветеност.
За жалост, уви е вярно, че от тези, които положихме десницата си на туптящите ни сърца, а лявата си ръка въздигнахме към небесната шир, то не малцина извършиха клетвопрестъпление. Протестът не вдига на власт. Той сваля от власт! Това му е назначението изначално. На протест се отива, за да се отдадеш на благородната кауза на съпротивата срещу несправедливостта, а не от завист, че не притежаваш чекмеджета, изпълнени с материалните ценности на едно грабителство. Протестът е обществено дело за общото благо, нежели за частни, партийни, структурни или схемаджийски интереси.
Чудо стана на Девети Юли 2020-та година. Българите се събрахме! Отвори се исторически шанс, който бе по равно пропиляван както от отговорните фактори, така и от всички нас – българите. Ето защо, от най-висша степен и значимост е ние – обикновените хора да сме там – на улицата, на площада, на агората! Активно Будно Гражданско Общество се изгражда чрез себеотрицание и пълно себеотдаване на другия и другите, и да – най-вече на улицата. Политиканстващите населници по сградите на държавните институции и кандидатите за такива населници са насИлниците, които се страхуват единствено от нашата сила, която е под небето, под слънцето, под звездите, под луната и на столичните площадни пространства.
На 01.09 т.г. се изпълват 270 години откакто т.нар. Камбана на свободата, на която е изписано: “Провъзгласете свободата по цялата земя до всички нейни обитатели!” ехти от града на братолюбието – Филаделфия със своя звън у тези, които ще се борим срещу робството във всичките му форми, прилагани спрямо нас отвън и отвътре.
На тая знаменателна дата – 1-ви септември вече от почти 1700 години се чества Християнската Нова година или т.нар. Индикт, което означава Обявление. А ние нима няма какво да обявим?! На този ден възпоменаваме няколко събития, които комай имат изключително общо с Протеста. Отдръпването водите подир Всемарния потоп. Установяването на Ноевия ковчег на планината Арарат. Слизането на Моисей от планината Синай със скрижалите на Божия закон. Влизането само на тоя ден в годината на първосвещеника в Светая Светих, за да принесе служба “за греховете на народа, сторени по незнание” (Евр. 9:7). Излизането на Богочовека Христос на обществено служение, съобразно иудейския Закон, след изпълване на 30-годишна възраст. Първата проповед на Господ Иисус Христос в синагогата на Назарет Галилейски. Тоя празник на християнското новолетие е установен от Първия Вселенски събор в Никея още през 325 г.
Този ден е и Симеоновден, което за ново начало на площадните ни събрания е също твърде подходящо и допълнително мотивиращо. Думата, използвана за името Симеон идва от еврейското име Шимон. То означава послушен, изпълнителен, покорен. Единственият наш владетел, ползващ се с отличното прозвище “Велики” е Цар Симеон I Велики – покорен слуга на въжделенията на своя Народ. 1095 години от неговата блажена кончина се изпълниха в началото на това лято. Негов паметник в столицата на Третата ни Българска държава няма. Мемориал на Златния век в нашата история, осъществен от него – също няма. Панихида за него – също не бе отслужена. Този достоен носител на името на своя небесен покровител – св. Симеон Стълпник също подобаващо ще почетем, за да можем сега, когато не сме в тъмните векове на Средновековието, а в мръсните векове на материалистичната поквара (корупция) да призовем Духа на този площад, на който все още блика фонтана на Независимостта. Ще бъдем чути от онези, които искат да ни послушат! Българите, участвали в Протеста заслужават, защото имат и с какво да се похвалят, почест, а тези, които започнат да се присъединяват към Общността на Будните, които преди почти две години Президентът нарече Братство на Почтеността имат пълното основание да са гръмогласен коректив и образец за служение на Род и Родина. И забележете: не срещу заплата, а отделяйки от хляба си и този на семейството си.
На Първи септември ще почетем ведно с Великия ни Цар Симеон I и всички пострадали при протестите. Те са тези, които носиха в тоя век страданието, а властта и тогава, и след това не удостои с изискуемото внимание, което европейската цивилизованост е издигнала правдиво на пиедестал.
Обществото ни се разедини, деполитизира се и е в разочарование. Но то самó позволи да бъде излъгано и изманипуларано. Затова ние каним разумните и сърцатите, разочарованите и гневните, мечтаещите и притеснените, бедните и богатите, филите и фобите, защото дори в Библията пише: “…каквото си обрекъл – изпълни! По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.” (Екл. 5:3-4); “…думата ви да бъде:да, да; не, не!” (Мт. 5:37).
Ние всички на тоя ден преди две години положихме самите себе си в залог като гарант за онова, което Историята и идните поколения изискват ние да съблюдаваме и да изпълняваме. Да, Клетвата ни е и традиция, но преимуществено, а и в основата си е сериозен ангажимент, поет в пълно съзнание за вътрешна отговорност към външната заобикаляща ни среда. Посвещаване е!
Клетвата е своего рода Декларация на истинността за свято и свещено отдаване себе си в изпълнение на съвсем конкретното, публично заявено, масово обещание за възобнова на Отечеството ни в осъществена Чиста и Свята Република България по Завета на Апостола, завършила със сакрално-юридическите слова: “Заклех се!”. Същата тая наша всеобща заклинателност, реализирала принадлежност и несамоотлъчност от изпълнението по каузата й още на следващия ден – 2-ри септември 2020-та година се подпечата с кръвта на стотици българи, реално и на дело, оказали съпротива срещу повсеместната в институциите ни разяждаща корупция.
Лъжовната клетва, измяната спрямо клетвата или неизпълнението на клетвата, както и предателствато се наказва от Съда на Провидението.
Затова в навечерието на Кървавата сряда ние останалите на площада радетели за демокрация вече 26 месеца, пребиваващи като една истинска възкресена от античността Áгора БЪЛГАРИЯ ви приканваме да носите листата от цветовете на червени рози, които да посипем по паважа, на който нашите тела се отдадоха в защита на вечната Българска душа, за да не е тя повече кощунствено и светотатствено насилвана.
Ние ще сме там!
Очакваме всекиго с добра воля, чисти намерения и високонравствена отговорност!
Дължим го на Протеста, на нашия Протест и на неговите изконни и хем актуализиращи се, хем актуални пак и отново негови искания!
На същата дата - Първи септември 1944 г. 61-вото Българско правителство на Иван Багрянов подава оставка след несправяне с поставената цел за напускане на Тристранния пакт и за присъединяване към Съюзниците във Втората Световна война. Тогавашният премиер в оставка заявява: „А, господа, искаме ли ние, българите, като Народ и Човеци, нещо повече от Правдата? Отговорът е известен на целия свят: Правда между Народите, Любов между Човеците. Нека стегнем редовете, за да утраем в Борбата и да доживеем до новия свят – Света на Справедливостта. Да стегнем редовете, за да доживеем с по-малко страдания за този изстрадал Народ Правдата, на която той остана верен.“