Според визовата спогодба между България и Турция, турските граждани, желаещи да посетят или преминат през територията на България, трябва да получат визи от генералните консулства на Република България, акредитирани в Република Турция. От 2003 година Република Турция не изисква от българските граждани входни визи за престой до 90 дни /три месеца/.
В Турция живеят над 12 000 000 души, които са родени или са наследници на изселници от България и други балкански страни. При посещението им в България от тях също се изискват визи. Те с удоволствие биха желали да посетят своите родни места, местата на своите родители и деди, за да видят от къде тръгват „корените” им. Посещавайки България, те ще се настанят в хотели, ще се хранят в ресторанти, ще пътуват с превозни средства из страната, което ще е плюс за българския туристически бизнес и за българската икономика като цяло.
От всички съседи на България, само от турските граждани се изисква виза. Гражданите на Сърбия, Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херциговина са освободени от тази условност. Визи не се изискват също и от гражданите на: Азербайджан, Грузия, Украйна, Молдова, Армения, ако посещават България за срок до 90 дена. Всички посочени до тук страни не са членки на Европейския съюз. Затова буди недоумение извинението „ЕС изисква…”.
За да получи българска виза, всеки турски гражданин трябва да представи минимум следните документи: 1. Извлечение от семейната регистрация; 2. Извлечение от банковата сметка; 3. Здравна застраховка; 4. Извлечение от ведомост за заплата за последните три месеца; 5. Ако е търговец или занаятчия - копие от данъчната документация; 6. Уведомление, че фирмата е функционираща; 7. Нотариални актове на недвижими имоти и т.н. 8. Една снимка; 9.Молба по образец.
Една българска виза за турски гражданин струва 95 евро - 60 евро + 35 евро за здравна застраховка. Цената на еднократната и многократната виза е една и съща - 60 евро + 35 евро = 95 евро. Към тази сума трябва да се прибавят и транспортните разходи в Турция - кандидатът за виза трябва да пътува до визовата служба на съответното консулство, за да подаде документите, после, след около една седмица, да отиде отново, за да получи визата си. Така стойността на визата нараства до 100 – 130 евро на човек. Или, за тричленно семейство ще са необходими над 360 евро само, за да получи правото да влезе в България.
За развитието на туризма са необходими преди всичко конкурентоспособност, находчивост и доверие. Икономическият просперитет зависи от политиките, които една държава води - примерно, предпочита да събира пари от визи или да подпомогне с по-облекчени режими бизнеса. Много българи прекарват отпуските си по турските крайбрежни курорти. Те идват тук без визи, знаят и цените на едноседмичните почивки. В българските курорти обаче турски туристи няма.
Турските граждани нямат претенции за цената на визите. Но не разбират защо, ако представят всички документи и отговарят на всички изисквания – включително и за постоянен доход, ако не представляват опасност за сигурността на България, да не могат да получават многократни годишни визи с предстой 90 дена в годината. Така те ще имат възможността да се възползват от морските курорти, балнеосанаториумите, ски курортите и културния туризъм, а защо не и от игралните домове и казината. Ще имат по-голям избор и ще харчат парите си в България.
Според данни, споделени от председателя на управителния съвет на Търговската палата в Одрин Реджеп Запкънкурт, през 2019 година 2 166 483 българи и 328 000 гърци са посетили града. Приходите от тези посещения за 2019 г. са 270 милиона турски лири (около 36 000 000 евро). През същата година Одрин е бил посетен от общо 2 736 865 туристи.
Защо Бургас да не може да бъде посещаван примерно от 2 200 000 турски туристи годишно? България, като страна, е с най-благоприятния потенциал спрямо Турция - наличие на съграждани, родени в България, но живеещи в Турция, или техните деца, които биха желали да видят скъпи за родителите им места.
Ние имаме обща история, много турци искат да посетят Бургас, Созопол, Несебър, Варна (Парк-музей Владислав Варненчик-1444), Силистра /Крепостта Азизие/ и река Дунав, Шумен, Плиска, Велико Търново, Плевен (Плевенската панорама), връх Шипка, Пловдив, Кърджали, Смолян, София. Това са само няколко туристически дестинации, към които турските туристи проявяват интерес.
Двадесет милионният Истанбул е само на 250 километра от българската граница. Достъпът е бърз и лесен и за българи, и за турци, само че турските туристи трябва да представят визи. В непосредствена близост до България е Тракийската част на Турция, която е с население 2 500 000 души. И почти всички имат роднини в България, които с радост често биха посещавали. Биха посетили пограничните градове дори и само за един уикенд - да пият по едно кафе, да посетят местна забележителност, да усетят духа и традициите. От това ще спечели българският бизнес. Ще спечели и икономиката на страната, но не от визи, а от нараснали доходи на населението и приходи от данъци. А може би ще има и още един плюс – да се раждат повече от 50 000 деца годишно и младежите да не напускат страната си, за да служат на други народи.
Берлинската стена падна преди 31 години. Страните, които взаимно сринаха градовете и селата си и погубиха сто милиона души преди 75 години днес нямат граници по между си. Но ние на Балканския полуостров издигаме телени огради по границите си и копаем ровове за дезинфекция, за които също се заплаща - по 5.78 лв. на преминаване. До кога?
Конкретни предложения за укрепването и развитието на туризма и улесняването на посещениета на турските граждани в България от Асоциацията за туризъм и опазване на природата, гр. Лозенгард, Турция
- Всички турски граждани, които могат да докажат чрез семейния регистър, че са бивши граждани или наследници на граждани на България /изселници от България/, представили и документи за приходи, да могат да получават дългосрочни годишни многократни входни визи за България.
- Всички държавни служители, пенсионери, бизнесмени да могат да получават дългосрочни многократни визи.
- Държавните учреждения, националните и природните паркове, търговските палати, занаитчийските дружества, неправителственните организации и хотелите в България да могат да изпращат покани до определени хора, учреждения и институции, които да бъдат зачитани и Консулските служби да издават многократни годишни визи за престой от 90 дена в годината.
Захид Ялмаз
/Председател на Асоциация за туризъм и опазване на природата, гр. Лозенгард, Турция/
