Декларациите, с които пътуваме през КПП-тата в страната, са незаконни, защото те по същество ограничават две от основните ни права – на личен живот и на придвижване, каза за „Марица“ известният адвокат и председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека" Михаил Екимджиев.
„В настоящата ситуация на извънредно положение никой не е достатъчно подготвен и няма достатъчно време. Изпълнителната власт и Щаба работят под чудовищен натиск и никой не може да очаква от тях юридическо съвършенство. Но си мисля, че при малко повече координация и експертиза резултатът може да бъде по-близък до Конституцията.
Съгласно чл. 57, ал. 3 от Конституцията ограничение може да се извършва само със закон. Изниква въпросът дали със Закона за извънредното положение от 13 март и с поправката му от 9 април може да се делегира на министъра на здравеопазването възможност той да замества парламента и със свои заповеди да прави това, което трябва да се направи от парламента. Отговорът – мой, и на конституционния съдия Атанас Семов, а има и четири решения на Конституционния съд, е, че това не може да става по този начин.
Тези декларации са нужни, за да минимизираме щетите от пандемията. Въпреки това тези декларации и заповедите на министъра са противоконституционни. По естеството си те са подзаконови нормативни актове, защото създават повтарящи се задължения – всеки път като излезем трябва да слагаме маска, забранено е да посещаваме паркове и др., т.е. те подлежат на обнародване и обществено обсъждане и мотивиране. Затова има много дефекти на тези заповеди, които ги правят невалидни.
В някои декларации пише, че се носи отговорност по чл. 313 от НК. Такава не може да бъде реализирана, защото това може да се случи само когато тези декларации са предвидени в закон, указ или постановление на МС. В случая са предвидени в заповед на министъра. Но може да се ангажира друг тип наказателна отговорност на гражданите и тя е по чл. 355 от НК, защото ако в тази декларация вие впишете невярно, фиктивно основание за правото да напуснете града, фактически без истинско основание, нарушавате въведените епидемиологични мерки и може да ви търсят отговорност, че сте направили опит да излъжете властите, създавайки привидно фиктивно основание.
Декларациите се представят пред органи на МВР, които са администратори на лични данни и щом изискват лични данни от нас, сме длъжни да ги представим. Може чрез Комисията за защита на лични данни и чрез съда да търсим обезщетение, ако установим злоупотреба с тях.
Не може да се измисли универсален формат на декларацията за всички случаи и професии, така че трябва да сме по-толерантни към добронамерените усилия на властите и безкомпромисни, когато има опити за злоупотреба спрямо ограничаване свободата на словото. В такова извънредно положение държавата не воюва с гражданите си. Колкото сме по-информирани, толкова е по-голям шансът да вземем навременни, балансирани, адекватни мерки.
Никой в тази ситуация не може да ни предпази, трябва да се разчита на съзнание и човечност от страна на гражданите и проверяващите, иначе навлизаме в безкрайна спирала на надлъгване. Влизаме в перверзен, омагьосан кръг, от който никой не печели.
Като че ли е по-добре е да осъзнанем общия интерес и за известно време да понесем известни ограничения на личните права, да съдействаме на властите и те да демонстрират към нас загриженост, добронамереност, а не ожесточеност, за да се върнем после към нормалния си начин на живот с минимални морални щети. Да оцелеем като демокрация и правова държава.“
