Първият ден на най-летния месец - юни, когато всички ще говорят за вас, деца. Телевизорите ще запълват време с режисираните ви игри и усмивки. Ще има песнички и стихове, балони, даже и сладкиши ще има. Възторгът ще е усилен на макс.
В други ден ще ви забравим. И няма да ни пука ,че детските градини не смогват да поберат всички ви, а у дома ги няма баба и дядо, като тяхна алтернатива. И няма сутрин да ви събудят с ласка, а отново ще звучи стряскащото: "Ставай, че закъснявам за работа"!
Няма да ни боли, когато някое заблудено от вас нагази в смъртен въртоп през тегавите и горещи летни дни, а после водолазите го търсят в корените на крайречните храсти. Ще бъде статистика.
Или когато онази вещица - дрогата, ви отнеме от света и запрати в тъмните си подмоли, пак ще е сводка и цифра. Ние и тогава нищо няма да направим. Дори няма да забележим, как завършвайки училище ще се запъните над елементарни неща, а оскъдните ви познания ще се спукат на първата пряка, защото...защото такова е времето. Ще го приемем равнодушно, като дъжд през есен, като зимна кихавица, или грешка на растежа.
Простете, че ви натикахме в панелките с лаптопи и смартфони и не ви показахме прелестта на лятното море и зимната гора, защото първо трябва да сте нахранени, а за тази цел трябва да се работи.
Отнехме ви и селата, където някога игрите и смехът ви заглушаваха птичия хор. Днес бабите са тръгнали по техните си пътеки, няма ги дори селските кучета, а горските зверове необезпокоявано се разхождат по изоставените улици.
Виновни сме, деца, че се биете жестоко в училище, а после се хвалите в интернет с този грозен героизъм. Вие, обаче, не сте виновни, защото това виждате и това правите. И кой да ви покаже другото, доброто лице на живота?
Грешни сме за отровните ваксини и ненаказаните отровители. За скъпите лекарства, които често не купуваме от безпаричие, а вие дълго боледувате.
За смрадтта, която дишате в градовете, за кофите за смет, в които понякога ви изхвърлят биологичните ви родители - почти като биологичен отпадък.
Най-виновни ще бъдем, обаче, ако позволим на едни дяволски документ да пропълзи и ви отнеме от родителите, без да зачита решението на български съд. Дано не видите това никога!
Но днес е вашият ден. и нещо хубаво трябва да ви кажем.
Впрочем, един чичко, отдавна прострелян, но страшен идеалист, го е написал: "Не бойте се, деца"!
И понеже времето тече и се променя, бихме трансформирали стиха му.
Бойте се, деца!
За утре се бойте!
Защото доволството и спокойствието успиват, а този свят трябва да се промени.
Ние не можахме да го направим.
Но вие знаете как.
