Това гласуване е показателно, че БСП не може да реши каква позиция да има, казва политологът
9 гласа не стигнаха на Силви Кирилов да стане председател на Народното събрание при шестия балотаж. Доайенът събра 100 гласа от "Продължаваме промяната", "Възраждане", Алианса за права и свободи, "Има такъв народ" и МЕЧ. 101 бяха гласовете против на ГЕРБ-СДС, "ДПС - Ново начало" и по един от ПП-ДБ и БСП. 16 се въздържаха - един от ПП-ДБ и 15 от БСП. Общо гласуваха 217 депутати. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори политологът Татяна Буруджиева.
- Г-жо Буруджиева, нямаме избран председател на парламента от шестия път. Какво следва?
- Отиваме на избори, но с едно голямо „Но“, защото чисто технологично не е ясно как излизаме от ситуацията. Понеже президентът няма на кого да връчи мандат, защото мандат се връчва на парламентарна група, а докато не се избере председател на Народното събрание, не могат да се конструират парламентарните групи… Единственото нещо, в което трябва да се фокусират народните представители при ясния знак, че те не могат заедно да работят и да свършат нещо дори в Народното събрание, а камо ли в изпълнителната власт и в едно правителство, е върху това как излизаме от този чисто технологически казус, който не е описан и не е предвиден в Конституцията. Нито преди 35 години някой можеше да си го представи, а дори и днес е трудно да си представим как сами се вкарахме в такъв казус.
- Това, че „Демократична България“ свали кворума, показва ли вече явен раздор между ПП и ДБ…
- Ако може да се направи някаква прогноза за бъдещи избори, към които вървим усилено, то тя е, че най-вероятно този път „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ ще се разделят в листите. А така ще имаме наистина една нова интересна ситуация.
- БСП гласуваха един „против“ и 15 „въздържал се“. Какво виждате в това…
- Това гласуване е показателно, че БСП не може да реши каква позиция да има. В тази ситуация да се откажеш да имаш позиции и да гласуваш „въздържал се“ означава, че просто не си способен да изработиш политическа позиция и да вземеш политическо решение.
- Живеем ли всички с усещането, че сме „в една разбита държава“…
- Абсолютно, защото тази ситуация от три години да нямаме редовно правителство създава много тежка обстановка за функционирането и на местната власт, създава тежка обстановка и за нас хората, защото функционираме в среда, която е абсолютно непредвидима. Логично е администрацията в такава среда да се пази от всякакви движения, снишаваме се, за да мине бурята. Бизнесът също не може да си върши работата, защото той в много отношения зависи и от контрола, който упражнява администрацията.
- Сега ли разбра Бойко Борисов, че държавата е разбита, за да каже, че не иска да управлява такава…
- То никой не иска да управлява разбита държава. Но ако сме позитивни, можем да направим така, че от проблема да създадем възможно решение, а не само да показваме бездействие или отказ от отговорност. Много е сложно. Не е проблемът, според мен, да управляваш разбита държава, ако имаш партньори. Но ние сме в един двоен „Параграф 22“. Имаме един „Параграф 22“ по отношение на партньорите сред политиците – няма такива. Новите и старите политици много трудно разбират, че ние сме ги изпратили в парламента да свършат работа и нищо друго. Тоест, те не са там, защото ние сме удовлетворили техния стремеж да постигнат нещо си, някакъв пост или позиция, нито са там, защото са кой знае колко симпатични или несимпатични на хората. Политиката е място, на което си избран, за да свършиш работа. И понеже това не искат да го разберат, сме в такава ситуация. Ние ги избираме, а на тях главната им цел е не да се върши работа, а да се прави биография. Вторият „Параграф 22“ е, че, всъщност, ние – като избиратели, го вършим това нещо и чакаме като в приказките нещо да стане. Надяваме се, че има едни хора - колкото и да си прост като Иванчо, които винаги може да станат герои. И да се оженят после за принцеса, която винаги чака принца на бял кон. Ето в такива приказни очаквания живеем. А, всъщност, имаме катър, нямаме герой, че дори нямаме и принцеса, за да може да стане сватба. Докато сме в такива приказни очаквания, какво да очакваме да ни се случи… Ние през последните години живеем абсолютно с аргумента, че няма за кой за гласуваме и не можем да изберем от всичките различни партии, които се появяват. Ние не живеем в реалността и да избираме онези, които ще ни свършат работа. Ние не живеем ситуация на благоденствие, в която можем да си позволим лукса да избираме едни хора, а те да се забавляват. Лошото е, че политиците отказват да поемат своята отговорност. Ето в такъв омагьосан кръг сме и така до следващите избори.
- Натам ли вървим – към нови избори…
- Това е най-разумното. Обикновено съм оптимист, че все нещо може да се случи, да се разберат, да им просветне за какво става дума. Но още от първия ден, когато се заклеха за пореден път нашите депутати, установих, че за голяма част от народните представители - по изявленията, които направиха, най-важно е да се закълнат и да започват да се разписват във ведомостта за заплати. Абсолютно при тях не видях разбирането, че са отишли там за нещо друго.
