Протестът не е нечия собственост. Той не се измерва в часове и дни, за да докаже успешен ли е или не. Протестът е заложен във всеки един от нас като начин за несългасие и изразяване на гражданска позиция.
Докато мишките пируват по националните телевизии, защитавайки корумпирания, корпулентен, модел на управление протестът е важен, защото:
Недопустимо е да гледаме танцът на братята роми в празното болнично отделение при положение, че има опашки пред вратите.
Недопустимо е да се завишава бройката „положителни” с хора, които дори не са си направили тест.
Недопустимо е да продължава гаврата с медицинските сестри и лекари, които работят за жълти стотинки.
Недопустимо е да чакаш 4 часа линейка, заради недостига им за сметка на милиардите изхарчени за стари изтребители и свалените дипломатически гащи в интерес на големите играчи.
Недопустимо е, повече от две години, майките на децата с увреждания да са на палатки в центъра на София, защото никой не ги чува. Имате ли представа как изглежда животът им?
Недопустимо е новият бюджет, нашите пари, да са предизборни.
Недопустимо е премиерът да го играе спасител за бизнеса, при положение, че по време на първата вълна от Коронавирус през март повечето хора не успяха да получат дори и кредити.
Недопустимо е ремонтът на асфалта по пътища и магистрали да излиза по – скъпо от строежа.
Недопустимо е зам. председател на Парламента да е Валери Симеонов, при положение, че и съдът доказа, че е в конфликт на интереси.
Недопустимо е да си ПКП. Заради достойнството и честта...
Недопустимо е и да си плащаш с пистолет и кюлчета.
Затова е и протестът. И той ще победи!
Станислав Балабанов
