Нито веднъж на сенатското изслушване за одобряването му като нов посланик на САЩ в България номинираният Кенет Мъртън не произнесе думата "корупция".
Изобщо не се спомена в залата за най-масовото санкциониране по закона "Магнитски" на бивши високопоставени български служители или че един от тях е депутат. Нищо за борбата с организираната престъпност, трафика на хиляди мигранти или проблемите с върховенството на закона и свободата на медиите, отбелязва "Дневник".
Но пък имаше съвсем конкретен въпрос от сенатор демократ за съдбата на "Лукойл" и намерението на служебното правителство на президента Румен Радев да изнася за трети страни горива от рафинерията в Бургас.
Така накратко изглеждаше продължилото снощи близо 100 минути изслушване на петима кандидати за посланически постове в Източна Европа. Кенет Мъртън бе в първата група от общо 10 номинирани от президента Джо Байдън за представители на САЩ, включително за посланик в Румъния (Катлин Ан Кавалек), Чехия (Биджан Сабет), Латвия (Кристъфър Робинсън) и Естония (Джордж Кент).
Във встъпителните си думи пред Комисията по външни отношения на американския Сенат Мъртън не изброи някакви ярки приоритети. Той бе представен от сенатора демократ Джин Шахийн като кандидат за посланик в България - "съюзник, на когото можем да разчитаме в район със стратегическо значение за САЩ, където крехко коалиционно правителство трябва да се справя с предизвикателства като корупция и организирана престъпност (бел.ред. - единственото споменаване на двата проблема в цялото изслушване), със забавяща се икономика и страна, която застана зад Украйна въпреки историческите си връзки с Русия".
Номинираният започна с подчертаване на дългогодишната си кариера и че "ще донеса ценен и подходящ опит в мисията в София". Това е една от силните му страни, но не е ясно дали изтъкването ѝ има общо с това, че за Херо Мустафа това е първият мандат като посланик, докато за него ще бъде трети след Хаити и Хърватия (2012-2015).
Безопасността на американските граждани и служителите в посолството ще е първостепенната ми задача, допълни той. Обичайно е кандидат за посланик да поставя това на първите места сред приоритетите си, особено като се има предвид, че Мъртън ръководи (от 2009 г.) посолството в Порт-о-Пренс в едни от най-трудните времена за Хаити след унищожителното земетресение от 2010 г., тясното му сътрудничество с американски военни за последвалата хуманитарна мисия и опитите за политическо стабилизиране, продължили и през миналата година (тогава бе шарже д'афер) със спорен резултат.
След това изтъкна, че от 2004 г. насам като член на НАТО България системно е допринасяла за сигурността и е давала жертви в мисии в Ирак и Афганистан. "Руската война срещу Украйна направи още по-наложително координирането ни с България, която в момента е домакин на бойна група на алианса с американско участие, регистрирала е над 40 хиляди имигранти и бежанци от Украйна и през ноември българският парламент гласува със значително мнозинство да се окаже военна помощ на Украйна", каза още той.
Освен това в изложението си Мъртън каза още:
- Купуването на втора партида самолети F-16 значително допринася за постигане нивото на разходи за отбрана, което страната е обещала
- Ще подсиля усилията на нашата мисия по въпросите на сигурността и подкрепата на българските власти за борба със злонамереното руско влияние.
- После говори за енергийната независимост на България от Русия, особено от пролетта насам и колко важно е откриването на тръбопровода за доставка на газ от Азербайджан.
- Ще работя неуморно за продължаване усилията на предшественика ми да подсилим двустранните отношения и защитата на националните интереси на САЩ, каза той в заключение на встъпителните си думи.
Какво ще направи новият посланик по казуса "Лукойл"
Мъртън бе питан от сенатора демократ Крис ван Холън за продължаващите отношения на българската държава с "Лукойл" и решението на служебното правителство да продължи рафинирането на руски петрол за износ към трети страни.
"Знаете, че има съвсем реален проблем с ангажиментите, поети към ЕС да не се използва руски петрол. Как ще работите да се намали тази зависимост на България и как ще се отрази на петролното ембарго от 5 декември, ако те продължат да го позволяват", попита сенаторът.
"Няма да претендирам, че съм експерт в този сложен въпрос", започна Мъртън и продължи с общи примери за американско-българското сътрудничество и визити на високопоставени лица "за намаляване на тази историческа обвързаност, която в сегашните условия е проблематична". "Работим с другите ни европейски партньори и Европейската комисия, за да видим какви механизми и инструменти може да бъдат предоставени на България да скъса тези отношения. Може да отнеме време, но със сигурност ще работя по това", бе отговорът.
"Проблемът не е, че българите ще продължат да използват руски петрол за собствени нужди, а че ако продължат за изнасят горива, това ще е пробив в режима на санкциите и в обединения фронт. Затова държах да изразя загрижеността си", каза след това Ван Холън.
Темата за корупцията, но не в България
Темата за корупцията се появи в изслушванията около един час след началото им, но с неочакван акцент, предизвикал напрежение.
За корупция заговори сенаторът републиканец Тед Круз, но не в някоя от страните, за които са предложени петимата кандидати, а че били корумпирани - без да предостави никакви доказателства - сегашната администрация, президентът Джо Байдън и синът му Хънтър. Причината е, че Джордж Кент (предложен за посланик в Естония) е говорил през 2015 г. за "загрижеността" си през 2015 г. от присъствието на Хънтър Байдън в борда на украинската фирма "Бурисма". По това време Джордж Кент бе зам.-помощник секретар в бюрото на Държавния департамент за Европа и Евразия, надзираващо политиката към Украйна и като такъв свидетелства в разследването при импийчмънт в Конгреса.
Какво се планира за района на Черно море
"Напълно заслужено е удвояването на вниманието на САЩ към района на Черно море", каза Мъртън на въпрос от комисията за вижданията му по този въпрос.
"Известно ми е, че нашата администрация работи за това как да използваме някои наши оперативни действия в чужбина. В български контекст мога да кажа, че работим усилено за модернизиране на отбранителните възможности, включително на военноморските сили, за да защитават морските си граници. Мисля, че трябва да работят с всички приятелски държави в района за гарантиране в Черно море да продължи търговската дейност и да се пресичат зловредните действия в района."
Демократът Тим Кейн попита всички за енергийната политика и независимост на района и има ли някакъв хармонизиран подход да се помогне на всяка от петте страни, в частност.
Мъртън отговори, че САЩ по принцип работят с България за разнообразяване на източниците на енергия и повтори за откриването през октомври на интерконектора с Гърция. "Доколкото знам, те в момента не получават руски газ, Русия ги отряза през април."
© foreign.senate.gov
После кандидатът за посланик в София говори за помощта в ядрената енергетика, проучванията за инсталиране на малки модулни реактори и доставки на ядрено гориво за "Козлодуй" от "Уестингхаус". "България е обект на засилено внимание от администрацията, Амос Хохстийн (специален пратеник на Държавния департамент по енергийните въпроси - бел.ред.) бе там, Джеф Пайят бе неотдавна в България и, ако бъда утвърден на поста, ще продължа в тази посока".
Кандидатурата на Мъртън се придвижва по-бавно от обичайното за последните години, тъй като би трябвало вече да е връчил акредитивните си писма на българския президент и да е започнал тригодишния си мандат. Няма обяснения защо се получи тази тримесечна пауза, но номинацията му бе внесена в Сената близо два месеца след обявяването ѝ и това съвпадна с лятното прекъсване на сесията и финалната фаза на кампанията за междинни избори в САЩ.
Сенаторите от комисията могат да отхвърлят кандидат като неподходящ или неподготвен, но това се случва рядко и одобрението идва в рамките на няколко часа или дни след заседанието. Кенет Мъртън почти сигурно ще получи мандат като посланик до края на годината. Сенатът се доминира от демократите и това няма да се промени и след като на 3 януари се сенаторите се съберат след междинните избори на 8 ноември, на които партията на президента Джо Байдън запази контрола над горната камара във Вашингтон.
