„Краят на толеранса ще бъде началото на последната война в човешката история. Предстои да видим дали четиримата разнородни играчи ще стиковат воли и характери. "Нулева толерантност към корупцията" е куха популистка фраза. Колкото по-популистко е едно общество, толкова то е по-индоктринирано" - споделя Иван Стамболов - Сула.

Един разговор с журналиста, публицист и писател Иван Стамболов за намеренията и обещанията на новите управляващи, както и за предизвикателствата и рисковете пред тях. И една малко по-различна гледна точка.

-    Господин Стамболов, изчерпаха ли се времената на толеранс и търпение у българите и заменяме ли ги с други чрез новото правителство?

-    Времената на толеранс и търпение никога не се изчерпват. Краят на толеранса ще бъде началото на последната война в човешката  история. Що се отнася до управленските периоди, то те се сменят от всеки парламент и от всяко ново правителство. През тази година имахме три управленски периода. Така че, да, видяхме края на предишния и началото на сегашния управленски период. За мен това са първото служебно правителство и второто служебно правителство. Предстои да видим началото на третия период - този на редовното правителство. По-интересният въпрос е, кога на свой ред ще видим и неговия край - след пълен мандат, или предсрочно.

-    В програмната реч на новия премиер Кирил Петков чухме амбициозни цели, като тази да станем център на иновации. Ще успеят ли четиримата разнородни играчи да стиковат характери, воля и идеи за обединение и дали „нулевата толерантност към корупцията“ ще е достатъчна спойка в коалицията?

-    Не съм запознат с програмната реч на Петков. Дали ще станем център за иновации? Не. Няма да станем. Не е възможно да станем, тъй като не можем да си позволим необходимите инвестиции, независимо от качеството на управлението и добрите намерения на управляващите. А дали ще успеят четиримата разнородни играчи да стиковат воли и характери - това предстои да видим. Но едва ли ще уеднаквят характерите си. Най-много да уеднаквят посланията и говоренето си. "Нулева толерантност към корупцията" е куха популистка фраза. По-скоро можем да очакваме нови висоти в тази сфера.

-    Ще се справят ли „харвардите“ с огромните очаквания, както и със статуквото, което се озъби чрез прокуратурата при скандала със свидетеля, взел милионите от автомагистрала „Хемус“?

-    И кои са тези очаквания към „харвардите“? Да се справят с инфлацията, да спрат цените на енергията, да прокарат Плана за възстановяване и  устойчивост, да защитят „Мариците“, да устояват позициите за Македония, решенията на Конституционния съд за Истанбулската конвенция и други „нервни“ теми? Не. „Харвардите“ няма да се справят с тези „огромни“очаквания. Страхувам се,че няма да се справят и с не толкова „огромни“.

-    Радикална ли ще е развръзката с Прокуратурата и специализираните й органи, или отново ще наблюдаваме бавна и мъчителна агония?

-    Не зная. Най-малкото, защото не ми е ясно какво означава “радикална“- едната страна да унищожи другата, след което светът вече няма да е същият? Това са институции, от които се очаква да действат в рамките на закона. Статутът на Прокуратурата трябва да се усъвършенства. Може би трябва да излезе от съдебната власт, но не съм привърженик и на идеята да е в изпълнителната, или пък главният прокурор да се избира от Парламента, защото ако беше така, и ако предишният Парламент беше оцелял, то това означава, че следващият прокурор трябваше да се избере от Слави Трифонов. Не, мерси! А и не разбирам - не че не следя особено ревностно драмата - откъде е тази огромна омраза към личността на Гешев? Защото проблемът е именно този - Гешев. 

-    Защо не видяхме в новото правителство никой от онези млади и високообразовани хора, които бяха на протестите?

-    Да, на протестите имаше млади хора, но доколко са били високообразовани, това поне аз няма от къде да знам. Имаше много употребени хора. Имаше мнозина, които просто се забавляваха и си пиеха биричката, имаше изявени хейтъри и протестъри, анархисти, деструктивни елементи, често в нетрезво състояние, за което може би не е успяла да проличи докрай тяхната висока образованост. Но имаше и идеалисти. Някой от хейтърите влязоха ако не в редовното, то в служебните правителства. Но като цяло никога, при никоя революция, активистите от барикадите, пушечното месо, не е стигало до властта. Нима се очудвате?! Светът не работи така. Но сме го обяснявали стотици пъти и все оставахме в трагичната роля на пророчицата Касандра, прокълната от боговете никой да не й обръща внимание. Може би е и по-добре, че не видяхме в правителството хора от улицата. Ако не ви мързи, намерете снимки от протестите и си изберете от тях министри.

-    Заслепени от радостта за края на Борисовия режим, сякаш не виждаме, че се ражда едно унифицирано, глобалистко управление, при което  идеологиите ще са ненужни, а с тях и политическите партии. Ще се срине ли в бъдеще политическата система в познатия и вид?

-    Аз категорично не съм сред заслепените от радост. И да не забравяме, че в очите на възторжения електорат Румен Радев не е по-различен от ранния Борисов, дето щеше да  вкарва Тройната коалиция в затвора. Просто паметта на възторжения електорат е къса. Няма политическа ситуация, в която идеологиите са ненужни. Напротив, колкото по-популистко е едно общество, толкова по-индоктринирано е то. Нима не виждате, че живеем сред лозунги, клишета и заклинания? Модерният постулат “няма ляво, няма дясно“ е връх на идеологизацията. Не знам дали управлението е унифицирано и глобалистко, но че се ражда под крилото на Радев е извън  всякакво съмнение. По-интересен е въпросът - самият Радев под чие крило се гуши? Защото той самият далеч не е онази ярка историческа личност, която определя курса на нацията.
Дали в бъдеще ще се срине политическата система в познатия и вид?! Дайте първо да видим каква е политическата ни система, пък после ще видим дали ще се срине. Нашата политическа система е многопартийната парламентарна демокрация с разделение на властите. Нея ли очакваме и се надяваме, потривайки ръце, да се срине?! И какво ще дойде на нейно място? Не, политическата система няма да се срине, поне докато членуваме в ЕС. Ако някой успее да ни изкара оттам, можем да мислим за абсолютна монархия - аз съм „за“, за олигархия, охлокрация, тирания, хунта, или каквото там друго предлага заведението.

Разговорът води Таня Анастасова
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.