През последните три седмици разбрах окончателно, че мога без ТВ. Може би съм единственият, който не е изгледал нито един брифинг на НОЩ... За действията му обаче имам ясна представам и давам категорични оценки, ако се наложи.
Новините, включително видеоновините, ги научавам чрез онлайн медиите. Емоционалният им прочит идва в социалните медии, най-вече във Фейсбук. Вечерта настъпва часът на Netflix, по-рядко на HBO GO. Е, медийната ми консумация включва и малко вечерни новини от bTV, "Панорама" - хвърлям по един поглед по навик, най-виче за чесане на езика в мрежата; ТВ понякога я ползвам и като ням фон.
Българските телевизии, като повечето по света впрочем, не искат или не могат да направят дигиталния преход. И ще се маргинализират горе-долу като вестиците. Само че по-бавно.
Тези процеси като че ли опровергават оптимистичния възглед за "старите" медии в "новата" среда - как радиото не изчезнало с появата на ТВ, а интернет не асимилирал, а само променял "класическите" медии.
Всяка епоха - с медиите си!
Тези дни гледам "Заговорът срещу Америка". През 1940 г. президент става не Рузвелт, а прославеният летец, профашиста Линдберг, който се слага на Хитлер и разпалва омраза срещу евреите в САЩ... Отвъд това оригинално "пренаписване" на историята от сценаристите, е много интересно да се види, дори с учебна цел, ролята на радиото и на жанра "кинопреглед" за тогавашната политическа комуникация и в международната комуникация във военни условия. При това пречупена през междуличностната комуникация на главните герои.
Но знаят ли по-младите днес що е то "кинопреглед"? А колцина от нас ползват тъкмо пък радиото, за да се информират за света на политиката?
О, времена! О, медии!
Коментар на доц. Иво Инджов, експерт по политически комуникации и медии
