„България не познава по-лошо управление от това, емблематично с посредствеността, арогантността, корупцията си и маниера за непогрешимост. Много дълго, след като това политическо недоразумение напусне сцената на клетата ни държава, ще лекуваме раните си и те ще бъдат най-вече по отношение на парламентаризма, демокрацията и независимостта на съдебната власт.“
Георги Дренчев представя себе си като обикновен граждани, който непрекъснато се "обаждам" по чуствителни за обществото теми, защото се чуства длъжен да заяви своята позиция. За други е познат като организатор на най-големите и особено популярни през 90-те години "изложби-базари" за дрехи, обувки и други промишлени стоки, които са предвестници на днешните молове. "А третата, най-голяма група, изобщо и не предполага за моето съществуване", казва той.
Роден съм в София преди 49 г. и в целия си съзнателен живот, изключвайки двете години казарма, се занимава с частен бизнес, като е минал по "веригата" - заведения, магазини за дрехи, търговски площи под наем, жилищни площи под наем и луксозно жилищно строителство. Разказва, че в ролята си на предприемач се е сблъсквал с различни по своето естество проблеми, които са изградили в него твърда и непримирима гражданска позиция по много теми. Те получават своята платформа с откриването на Фейсбук в България.
"За съжаление, Фейсбук стартира у нас с най-упадъчното и корумпирано управление в най-новата ни история и бързо се превърна в платформа на политически коментари, мнения и страсти, които често излизат извън добрия тон", категоричен е той.
- Вие сте сред добрите приятели на покойния вече Валери Тарандов, от чиято смърт днес се навършват четиридесет дни и която раздели хората дори и във Фейсбук. Защо не можем да възприемаме стърчащите люде, „летящите хора“, а искаме да ги потопим в мириса на лук и пържено?
- На този фон с веселите си и неангажиращи, но в същността си критически статуси, се изявяваше Валери Тарандов, чиято смърт отбелязва четиридесет дни днес. Един критичен ум, който често оставаше неразбран, но никога не си позволи обида или реч на омразата спрямо критиците си (което е мека дума, защото тези хора често не познаваха граници и омразата им беше смазваща). Напротив, отговаряше интелигентно и незлобливо. Доста често ние в България обичаме да етикетираме хората, да ги обличаме в клишета и стереотипи, а когато това не ни е възможно и те са плашещо непознати и неразбрани, ние веднага ги отричаме и мразим. Това е някакъв синдром, който ни е дълбоко насаден и е трудно лечим. Разбира се, хора като Валери, които стърчат над останалите, са винаги лесна мишена, а неговият маниер да приема всичко в себе си и да излиза със смях от всяка ситуация, вероятно му е причинявала много болка преживе. Най-тежко е за клоунът, когато има да ви казва нещо сериозно, чрез смях, забавление и закачки, а вътре в себе си той плаче.
Фейсбук средата не можа да разграничи загубата на един човек с несъгласието с политическите му възгледи. Това е емблематична конфронтация на начини на мислене, които не успяват да излязат от матрицата на виртуалното и да влязат в реалния свят. Трябва да успяваме да съчетаваме тези неща, за да живеем нормално.
- Вие сте сред отявлените критици на управлението. Имало ли е по-цинично към народа си някога?
- Питате ме за управлението на Бойко Борисов?! Да, на мнение съм, че по-лошо управление България не познава, емблематично с посредствеността, корупцията, арогантността си и с маниера си за непогрешимост. Едно автократично и безхаберно към правилата, демокрацията и разделението на властите управление на един самовлюбен простак, който лично и еднолично разпорежда кой да вземе, кой да даде и кой да отиде в икономическото небитие, а често пъти и кой да живее и кой да умре. Имам предвид, как правителствения самолет излита за неговите приятели или близко до властта хора. В същото време за деца с левкемия няма няколко хиляди лева, а бюрократични пречки водят до смъртта им! Много дълго, след като това политическо недоразумение напусне сцената на клетата ни държава, ще лекуваме раните си и те ще бъдат най-вече по отношение на демокрацията, парламентаризма и независимостта на съдебната власт.
- Стигнахме ли Северна Кория с избора на нов главен прокурор?
- Когато говорим за съдебната власт и нейната независимост, не можем да не споменем и избора на нов главен прокурор, който не просто би бил невъзможен в нормална среда, той би бил обект на съдебно производство, заради самоволните си действия, с които отрича фундаментални демократични принципи. Вие и сами виждате в каква аномалия се превръща "манджурският" кандидат Гешев, който вече открито заплашва критиците на прокуратурата, работеща по модела на Цацаров и направлявана задкулисно с помощта на 111-тата ни позиция в медийната класация за свободата на печата и словото.
- Протестите на гражданите извън София (вече имаше в Пловдив) трябва ли да съществуват в този вид? Не се ли разпилява обществената енергия в сезона на отпуските и не е ли по-добре да се концентрира в столицата през септември, а после и извън нея?
- Според мен трябва да се протестира непрекъснато, за да се покаже, че има гражданско недоволство, че процесът, който тече в прокуратурата не се приема в обществото и дори в момента, в който хората почиват, те жертват времето си, за да го афишират на обществеността и правителството. Няма значение дали ги кръщават „дневни“ или по някакъв друг начин. Не може сега да си почиваме от протестите, а след като се върнем от морето да протестираме. Това е несериозно.
- Емигрантът, писател и психиатър д-р Любомир Канов каза наскоро: „Технологията за производство на политически идиоти в България се е усъвършенствала". С оглед на дневния ред, има ли какво да се допълни още към казаното?
- Аз по-скоро бих акцентирал върху възможността това да се случва изобщо. Мога да го обобщя по друг начин: самата съдебна система, концентрацията на власт в едни човек в правителството, води до тези процеси. То е комбинация от най-различни фактори. Съдебната система нямаше да излъчи Гешев, ако медиите не бяха на 111-то място, ако Борисов не беше десет години едноличен управляващ на държавата, ако близките до него фирми не се облажваха непрекъснато от обществените поръчки, неглижирайки обществения интерес, често пъти вървейки директно срещу него. Това е технологията за производство на политически идиоти. На повърхността изплува най-грозната утайка - тази, която е склонна на компромиси с морала си, или която изобщо няма такъв.
- Всички имат мнение за протестите, но никой не казва какво ще се прави, за да не се възпроизведат същите карикатури на управление на този модел и как ще се стигне до ВНС, което единствено има правомощия да промени устройството на държавата. Имате ли ваша рецепта?
- За мен единственият начин да се излезе от тази патова ситуация е да бъдат елиминирани представителите на статуквото във властта, които в момента запушват кръвообръщението на политическата система. Какво имам предвид? Всички, които виждате да се изявяват ежедневно в медиите, независимо от коя част на политическия спектър, са част от статуквото. И като такива винаги ще искат то да продължи да функционира по начина, по който е функционирало - и БСП, и ДПС и бойкоборисовщината. Докато тези фамозни физиономии не бъдат изринати, или не излезе някаква нова сила (не спекулирам с партията на Слави Трифонов, защото там няма още яснота какво ще се случва), нещо от този сорт трябва да стане, да има нова гражданска енергия, която да промени нещата. Дали ВНС, или голямо мнозинство, ние знаем, че и с квалифицирано мнозинство могат да се правят промени в Конституцията.
