Те настояват за отпадане на ДДС при първо жилище, електронно издаване на строителни разрешителни, изцяло нов Закона за устройство на територията и промени в жилищната стратегия в България
Членовете на НАСП представиха пред медии целите и дейностите на организацията, както и становища по актуални въпроси за жилищния сектор. В Националната асоциация на строителните предприемачи вече членуват 23 компании, чийто бизнес представлява между 55 и 65% от обема на строителството в София.
„Противопоставянето между гражданите и строителните предприемачи беше изкуствено породено от външни фактори. Това доведе до изкривяване на обществената нагласа към интересите на двете страни. Една от целите на Националната асоциация на строителните предприемачи е да увери обществото, че в дългосрочен план инвеститорите, гражданите и органите на управлението имат един общ интерес – развитие на строително-инвестиционния бизнес. Това означава приходи в икономиката на страната и чрез работа – създавана на качествена среда за живеене.“, коментира Георги Шопов, председател на Управителния съвет на НАСП и допълва: „Жилищното строителство е един от двигателите в икономиката – осигурява трудова заетост, генерира доходи към държавния бюджет и разширява предлагането на пазара на имоти, с което се повишава достъпността на жилищата. Затова чрез конструктивен диалог ние ще работим за иницииране на законодателни промени, с които да се уредят отношенията: органи на управление – предприемачи – граждани.“
За краткото време, в което съществува, Асоциацията постига промени в Закона за устройство на териториите и Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Внесени са и нови предложения за корекции в ЗУТ, които предстои да бъдат разгледани от комисиите в Парламента. Те касаят облекчаване на процедурите по издаване на разрешително за строеж. Членовете на НАСП считат, че за да се избегнат субективните фактори при тълкуванията на текстовете, е необходимо максималното им опростяване и ясно разписване. По този начин правилата за строителство трудно ще бъдат заобикаляни и ще се прилагат еднакво за всички.
Наскоро обявената от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Национална жилищна стратегия, която се анонсира като механизъм за изпълнение на жилищната политика, ще бъде в обсега на Асоциацията през следващите месеци. Въпреки че до момента не са поискани становища от браншовите организации в областта, НАСП подготвя свои предложение и програма, които ще представи официално.
„Двата основни приоритета, изведени в Стратегията – финансова достъпност на жилищата и обновяване и модернизация на сградния фонд, отдавна са идентифицирани от сектора като належаща необходимост. За съжаление, все още няма описани нито мерки, нито активни действия за постигане на обявените цели. От изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност можем да обобщим, че всяка инвестиция е стъпка в правилната посока, защото задвижва икономиката и обществения оборот.“, посочва Димитър Савов, член на УС на НАСП и уточнява: „Влагането на безвъзмездни средства в малък брой сгради не може да бъде панацея за решаването на жилищните проблеми в България. Естественият процес на промяна на жилищната среда се вижда в потребността на хората да живеят в по-качествени имоти. Между 20% и 30% от купувачите на ново строителство търсят имот, защото искат по-висок стандарт на живот. Не бива обаче това движение към новопостроените сгради да остава без ясен план и стратегия от държавата относно бъдещето на панелните блокове.“
Държавната политика има ключова роля за създаването на условия за достъпни жилища за населението. Според членовете на организацията стойността на имотите трябва да бъде такава, че да може да бъде изплатена в рамките на един човешки живот. Налаганите рестрикции и ограничения в разрешителните режими за жилищно строителство обаче имат обратен ефект и водят до оскъпяване на продукта и намаляване на предлагането. Реализирането на проектите отнема повече време при по-високи разходи в процеса на изпълнение.
„Подобряването на достъпността на жилищата трябва да става чрез промяна в данъчната политика. Същата би имала отражение и върху броя на имотите с „тъмни“ прозорци, който нараства през последните години. Като предприемачи вярваме, че насърчаването, а не чистата държавна помощ, е един от работещите механизми в тази посока. Затова едно от предложенията ни е за намаляване на ДДС при покупка на първо жилище от млади семейства.“, казва Красимир Шалев, член на Управителния съвет на НАСП.
Жилището е основна инвестиция и богатство на над 60% от българските домакинства. Ръстът на ключовите икономически показатели – намаляване на безработицата и повишаването на средната работна заплата, неизбежно води и до повишено търсене на имоти, а оттам – до активно жилищно строителство. По данни на НСИ през второто тримесечие на годината в София е започнало строителството на 1977 жилищни единици, в сравнение с 1127 за същия период на 2017.
„Увеличаването на броя жилища с над 70% показва, че търсенето на имоти е все по-активно. Това ни дава увереност да вярваме, че пазарът в този сегмент далеч не е изчерпал потенциала си за развитие“, пояснява Бойко Калчунков, член на НАСП и допълва: „Прави впечатление, че броят на жилищните единици се покачва значително повече от броя на сградите. Причината е, че голям процент от започнатите проекти са мащабни. Подобен тип комплекси реализират жилища високо качество на справедлива цена в предпочитаните локации – сегмент, който доскоро имаше по-слабо присъствие на пазара.“
Членовете на организацията са единодушни, че жилищното строителство в София все още има поле за разширяване. Икономическият подем и ниските нива на безработица поддържат активното търсене на новопостроени жилища. Динамиката на пазара на имоти е пряко зависима и следва естествения жизнен цикъл на хората. Механизъм за подобряване на достъпността на жилищата предприемачите виждат в намаляване на ограниченията, а не в рестрикциите при строителството. По-бързото реализиране на проектите съкращава разходите и позволява по-ниска стойност. Положителен ефект има и реализирането на по-мащабни проекти, при които са по-високи и инвестициите в заобикалящата среда. А подобряването на качеството на живот ще бъде винаги водещ мотив за покупка, посочват от НАСП.
