На 20 януари отбелязваме паметта на Св. патриарх Евтимий Търновски – духовник, книжовник, създател на църквата „Св. Троица“, основател на Търновската книжовна школа и най-известният патриарх на България. Според жития на негови ученици св. Евтимий Търновски е роден около 1327 г. във Велико Търново и произхожда от знатния български род Цамблаковци. Началното си образование получава в манастирите около града, като по-късно заминава за Византия, където продължава своето книжовно обучение. Когато се връща в България, той се усамотява в пещера край Велико Търново и основава църквата „Света Троица“ и Търновската книжовна школа.
През целия си живот Евтимий не спира да развива своята книжовна дейност и през 1375 г. е избран за Търновски патриарх. Той е пазел ревниво православното наследство от еретически посегателства, вземал е решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот, държал е високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата, полагал е бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдани. Но една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. За мотивите да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Заради всичко това получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Ваклуш Толев за Патриарх Евтимий:
Изрази мистичния дух на българина чрез исихазма!
Не позволи да угасне огънят на българската вяра!
Търси вътрешната светлина и опорност в съприкосновеността човек — Бог.
Когато става патриарх, въвежда в нашето християнство (с одобрение на Цариградската и други източно-православни църкви) учението за безмълвната молитва, която ни служи в пет века без официална Църква и олтар да си палим кандило за несмутена бъднина. В душите ни исихазмът като вътрешно съзерцание е нашата опорна устойчивост — не непоколебимост, а убеденост! Културата на великото безмълвие ни съхранява в идеята за национална същност.
Българският народ носи съдбата си изначално чрез динамиката на коня, после чрез обречената клетва за вярност, а след това с мълчаливата всеотдайност на исихазма! Патриарх Евтимий извежда в душите ни точно онова, което имаме — мистичния, аскетичния дух на българина, в съпоставка с евтината етика на Европа.
Когато се въвежда новата култура, създава се и нова школа — третата, голямата школа, която предварва Ренесанса — Търновската. Тогава Патриарх Евтимий прави преобрат — първата езикова реформа и нови преводи на свещените книги. Защото когато светите братя Кирил и Методий ги превеждат, не знаят всичкото богатство на старобългарския език. Понятията свързани с етиката, с абстракцията и пр. е можел той да ги даде — затова прави препреводи, като в същото време пише изключителни панегирични трудове.
А когато царят го няма, той, духовният баща, поема меча и показва жертвоготовност: "Ето, вземете моята глава!" Патриарх Евтимий остава жив, но е пратен на заточение. Целият народ с един нестихващ поплак го изпровожда от Търново. Той е оплакван не като страдалец, а като загубена опора — "На кого ни оставяш, добрий пастирю?" — "На Светата Троица — и сега, и навеки!"
Това е великото предназначение на Патриарх Евтимий — светостта да поеме, като воля на Бог и народ, вибрацията на историческия и националния дух и да го брани до сетното си дихание. Така той оставя в своя народ, погребан и чакащ възкресение, духа на българина чрез исихастката култура.
Ние носим отговорност за съпоставка между историчност и реалност, а те наистина най-добре са въплътени в образа на този велик мистик и пророк на исихазма. Той е неизмеримо голям — и по божествено вдъхновение, и по възможности. Нетленната светлина ни я дарува както за храма, така и за трона!
