Кабинетът не може да се оправи в условията на конкуренция и залага на неприложими леви политики
Класиците са казали - пази, боже, държавата да се заеме да помага да бизнеса и хората. Тогава се раждат най-големите "чудовища" в икономиката и се трупат милиарди в "мътни води". Служебният кабинет, който е много петимен да се занимава с неща, които не са му работа, е особено податлив на всякакви вредни идеи, които не само, че няма да овладеят инфлацията, но и ще отворят огромни възможности пред спекулантите.
Факт е, че служебният кабинет е
приклещен между чук и наковалня
- от едната страна го притиска народното недоволство от скъпотията, от другата страна го атакуват агробраншове, недоволни от ниските изкупни цени. Но "мерките" му са извадени от нафталина на соца - тавани, забрани, държавни магазини, гарнирани с обещания за раздаване на пари.
Месеци наред цените на едро - тоест на производител, растяха. Временните министри обаче кой знае защо набедиха големите вериги за главни спекуланти. Ако цените на едро растат, могат ли на дребно да падат? Всеки знае, че няма как, но министрите на Гълъб Донев упорстват и се чудят как да "затапват" цените в търговската мрежа. Вече имат първи "успех" - пуснаха сайт, на който се излагат усредени цени. Ако някой пише курсовата работа или има време за губене, данните ще му свършат работа. Но няма никаква полза за пазаруващите с изгризани от инфлацията портфейли. От сайта можем да научим например, че на 29 март средната цена за 1 кг ориз е била 4.35 лв. в Русе и 4.57 в Ямбол, което пък е повече от средно 4.29 лв. за България. Данните са любопитни, но не свалят цените, нито помагат за пазаруването.
Преди дни земеделският министър Явор Гечев яхна трактор и оглави протеста на производители и търговци на зърно, недоволстващи, че евтин внос от Украйна им убива
мечтите за свръхпечалби. Доста объркващо - министър в авангарда на протест срещу правителството? Парадоксът е привиден, агробизнес и власт са в кооперация и целта на демонстрациите е да изкрънкат пари от евробюджета.
В първите месеци на агресията на Русия в Украйна изглеждаше, че цените на зърното ще продължат да растат неудържимо и играчи от бранша решиха да държат стоката си на склад и да чакат още по-големи пикове. Но пазарите се успокоиха и котировките тръгнаха надолу. Сега спекулантите обвиняват за кривите си сметки зелените коридори и украинската конкуренция. Всъщност сами си са виновни и плащат данък "лакомия".
В момента разликата между офертите "купува" и "продава" за зърното на борсата у нас е около 250 лева на тон. Продавачите у нас искат над 700 лв. за тон, докато в САЩ и Франция борсовите цени са под 300 долара, тоест под 600 лева. Чудно ли е, че никой не им иска стоката с надути цени?
Украйна винаги е била голям износител на зърно, остава си и сега - въпреки войната. ЕС направи малък жест, за да помогне на нападнатата от Русия страна - премахна временно митата. Това носи ползи и за гражданите на ЕС - по-ниските цени на житото, слънчогледа, царевицата, означават по-евтини хляб, олио, фуражи и т.н. А българският агроминистър протестира срещу по-ниските цени ...
Лошото е, че след ковид кризата политиката на
държавна намеса и ръсене на "пари от хеликоптера"
трайно се настани и в ЕС, и у нас. Правителствата свикнаха да си купуват спокойствие, а Брюксел повече от всякога е склонен да харчи милиони, дори милиарди, като сега войната в Украйна е оправдание за всякакви помощи. И резултатът е налице - ЕС бори инфлацията, като помпа инфлацията.
Поредното проявление е отварянето на т.нар. кризисен резерв. Както се разбра, ЕК ще отпусне десетки "кризисни" милиони на съседите на Украйна, вкл. и България, за да компенсират собствениците за залежаващото в складовете зърно. Излиза, че производителите, които са си продали житото миналата година, няма да получат и един евроцент, а полакомилите се, решили да чакат по-високи цени, сега ще бъдат дотирани. Сигналът е лош - да правиш бизнес, означава да поемаш рискове и да понасяш последствията от неправилни решения, не бива данъкоплатците да поемат тежестта от нечии грешки.
Порочната спирала на субсидиите така лесно и бързо се развинтва. Колкото повече държавата помага, толкова повече и по-настоятелни кандидати за компенсации се нанизват на опашката.
Нещата не са розови и на другия край на веригата. Когато цените вървят нагоре и потребителите започнат да се оплакват от скъпотията, хранителните браншове се оправдават с обективни пазарни причини - международни фактори и борсови движения. Но когато цените започнат да потъват, започват да се оплакват от евтин внос, който ги "съсипва", и искат държавата да ги спасява от конкуренцията. "Врагът" дебне отвсякъде - агнешко от Сърбия и Румъния, полски яйца, турски и македонски зеленчуци, китайски мед и към всички тях отскоро се прибавят и храни от Украйна. "Спрете евтиния внос" и "Дайте ни помощи" са обичайните апели от години. Цените на храните и сега ни се виждат безумно високи, а какви ли щяха да са, ако го нямаше вносът...
Напоследък се нароиха толкова примери, че
раздаването на помощи и облекчения не е решение
Брашното, хлябът и закуските са с нула ДДС вместо с 20% и уж ни залива евтино украинско жито, а печивата си остават скъпи - и в хипермаркета, и в бакалията, и в частната фурна. Или потопът от евтин внос на пшеница у нас е пълна измишльотина, или някой трупа мегапечалби. Не личи правителството да има обяснение и отговор на тази аномалия. В същото време наистина има значителни количества украйнски слънчоглед, който фабриките за олио активно купуват. Има и резултат - и без зануляване на ДДС цените на олиото на едро и на дребно поеха надолу (макар и неохотно).
Обикновените хората не са длъжни да разбират как действа пазарът, но министрите са. Но вместо да анализира къде пазарните механизми са "счупени" и как да се поправят, служебният кабинет смая с идея да прави държавни магазини, които да продават родно производство храни на ниски цени. Явор Гечев и министърът на икономиката Никола Стоянов рекламират обречен проект - дори да се появи нещо подобно на инат, за нула време ще започне да трупа загиби и ще фалира. Говорим за бизнес със сложна логистика, в който дори големи и опитни компании се провалят. Да си спомним колко вериги не успяха да оцелеят на българския пазар - "Пикадили", "Карфур", "Пени", "Европа" и т.н.
Ако магазините "Гечев-Стоянов" ще работят без надценки, колко ще издържат? Ако работят само с евтини продукти бг производство, какъв асортимент ще предлагат? Ако цените са "изпилени", кой ще им доставя без печалба? "Ел би Булгарикум"? Да не би да са решили да докарат до фалит клетото държавно предприятие? При толкова много търговски обекти от всякакъв калибър е пълна дивотия да създаваш държавен конкурент. Подобна идея се пръкна при управлението на ГЕРБ - създадоха цяла "Държавна петролна компания", която трябваше да направи сто бензиностанции с народни цени и да "разбие" големите вериги. След години на нищонеправене безумната ДПК бе закрита и отиде на бунището на историята. Само дето се похарчиха сума пари за директори, персонал и заплати.
Има печални примери и със съществуващи държавни предприятия - като "Напоителни системи". То е с дълга история - предимно на рязане на тръби, източване, крадене. Съвсем наскоро министърът, който твърди, че е много загрижен и за българското производство на храни, и за портфейлите на потребителите, позволи под носа му фирмата да вдигне с 300% цените за напояване. И понеже производители на плодове и зеленчуци скочиха като ужилени, Гечев намери "соломоновско решение" - скандално повишените цени остават, но държавата ще даде компенсации на жертвите. Тоест бюджетът ще се нагърби с нов разходи, а източването на "Напоителни системи" ще може да продължи.
Таван на надценката е друго умопомрачително хрумване
на временния кабинет. Очевидно е, че на министрите хич не им е ясно какво е надценка, къде и как да се прилага ограничаването. Гечев и Стоянов обикалят по телевизиите и разсъждават - може да сложим 20% таван, може пък да е 10%, може да е за всички, а може да е само за супермаркетите ...
Всъщност нищо не могат - няма закон, който да им позволява такива упражнения. Те го признават и пишат законопроект. Соцлидерката Корнелия Нинова също пишеше - и като депутат, и като вицепремиер напираше да ни спасява от "гнета" на търговските вериги. От напъните й очаквано нищо не излезе. Добре е човек да не се меси в области, от които никак не разбира. Икономиката не е партийно строителство, не се управлява с решения на конгреси и с мерки в стил "соц".
Служебните министри родиха и друга "гениална" идея - да печатат и раздават
стикери за стоки с трайно ниски цени,
които да ориентират купувачите в магазините. Как се администрира такова начинание, министрите едва ли имат представа. Може би смятат да направят специална администрация за раздаване, контрол и отнемане на стикери? И кому е нужна такава "кампания" - нима хората нямат очи да гледат и сравняват цените, та лепенки по стоките трябва да им привличат вниманието?
Нелепо е държава, която не може да контролира качеството на храните (което е нейна работа), да иска да регулира цените (което изобщо не е нейна работа)?
Докато министрите се опитват да впечатлят по-наивната част от публиката в ролята на отбор юнаци, опълчили се на многоглавата инфлационна ламя, цените всъщност спадат - и на едро, и на дребно. Това няма нищо общо със "страшно многото идеи" за обуздаване на инфлацията. Има си обективни причини - сезонни, климатични и т.н. За първи път от много месеци комисията по стоковите борси и тържищата отчете, че в три последователни седмици борсовият индекс за храните пада. Тенденцията се вижда и в магазините и ще продължи.
Няма нужда от популистки упражнения на министри и чиновници върху цените и от нормативни експерименти. Цените се движат по пазарна логика, а ако има изкривявания - картели, олигополи и т.н., Комисията за защита на конкуренцията трябва да се намеси. КЗК е "твърдата ръка" на държавата. Останалото е лява демагогия. Безмислена носталгия по фалиралото минало.
