„Липсата на въображение и теоритически потенциал на задкулисието остави 12 години държавата в ръцете на патологични крадци. Политиката и начина ни на живот дълго време бяха движение по ръба на пропаст - убийства, кражби, престрелки. През годините избирахме обикновено по-малкото зло или по-малкия некадърник. Каквото и да се случеше на политическата сцена, решенията за държавата се вземаха зад кулисите. В парламента има хора, които освен доносници, друго не са работили през съзнателния си живот. Само за разнообразие сменят партиите. Обществото ни се оказа неспособно да излъчи на високи позиции честни, способни хора, с идеи за национално развитие и благоденствие. През годините обикновено избирахме по-малкото зло, или по-малкия некадърник.
За съжаление, "Продължаваме промяната", поради управленска неумелост, пропуснаха да направят най-важното.
В страната съществува постоянно разделение. Не можем да имаме единна политика и самостоятелност, като например Швейцария или Норвегия."
Палми Ранчев е български поет, драматург, сценарист и треньор по бокс. Роден е в София, а професионалното му амплоа респектира с разнопосочност. Бил е собственик на кафене и игрална зала, работил е като директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ, познал горчивия вкус на безработен, макар някога да е водил националния отбор по бокс в Ирак. В момента живее в Барселона, Испания.
Заради тези му многолики изяви и сблъсъка с реалното българско битие, разговаряме за българското дередже. Защо сме вечно разделени? Кой има изгода да е така? Защо новото винаги се оказва добре познато старо? Къде сгрешиха „харвардците“ и какво успяха да направят за половин година?
За всичко това, интригуващия разказ на Палми Ранчев пред LIBERTA.BG.
- Господин Ранчев, как гледате на случващите се политически сътресения у нас, като човек, който живее навън и има поглед, така да се каже, отвисоко?
- Наблюдавам и по възможност участвам по свой начин в обществения живот у нас. Никога не съм се чувствал удобно в позицията на наблюдател отгоре. Прекалено съм ангажиран - както емоционално, така и екзинстенциално. Основната част от живота ми премина в България, така че, с нейното настояще и бъдеще са свързани голяма част от очакванията и надеждите ми. Известно е, че у нас промените след 89 г. бяха организирани и контролирани от различни отдели на ДС. Едно след друго през годините излизаха досиетата на избраните да бъдат сини демократи или червени дисиденти. Активисти на т.нар. социализъм се превърнаха в активисти на очакваните промени. ДС беше присъдружна към съветските служби. Колко от тогавашните фигури са се сменили? Няма ги само естествено завършилите живота си и отстреляните. Останалите са в активни позиции.
В парламента има хора, които освен доносници, друго не са работили през съзнателния си живот. Само за разнообразие сменят партиите. Не отричам съществуването на достойни чиновници и парламентаристи, но са изключение. Мнозинството от партийните избраници приличат на случайно събрани от селска автогара. Затова гласовете на разумни и знаещи не се чуват. Политиката и начина ни на живот, доста време бяха движение по ръба на пропаст - кражби, убийства, престрелки. Очаквахме да полетим всеки момент надолу, но ни приеха в ЕС и НАТО. Станахме част от общности, в които членуват най-богатите в икономическо и организационно отношение демокрации. За съжаление, етиката в подобни общности изисква сам да решаваш проблемите си, докато у нас се очакваше някой отвън да ни помогне. И след като родните политически клептократи разбраха, че сравнително лесно могат да заблудят брюкселските чиновници, бързо се оформиха два, три процента богати обществено - известни крадци, които газеха държавността с потресаваща арогантност и цинизъм. За средна класа дори не се говореше. Бедняците станаха нарастващо множество. Увеличиха се и хранещите се около боклукчийските контейнери.
- След делението на герберисти и антибойковисти, сега отново сме противопоставени на русофили и русофоби. Размахват се даже и информации за платени журналисти, политолози и прочие от страна на Русия. Нима се върнаха времената на Гочоолу и Дочоолу и годините се изместиха назад, в 90-те?
- Ще припомня, че в началото на промените, актуално беше деленето на сини и червени. И едните, и другите използваха услугите на свои бандитски групировки, което подсказваше, че генезисът им е един и същ, но това е друга тема. Герберистите ги отглеждаха в продължение на доста години, през които с още по-голямо внимание бе отглеждан техния вожд. Той ги контролира, държи юздите, консултира всеки техен политически жест. Това са все хора, щедро пълнили търбуси и банкови сметки около държавната трапеза, на която най-апетитни бяха милиардите от ЕС. Всички останали би трябвало да са антибойковисти, защото по това време окончателно заехме последните места в континента по ниво на живот, доходи, здравеопазване, размер на пенсиите. Толкова за едните и другите.
Какво означава у нас да си русофил? Щом харесвам Михаил Булгаков, Андрей Платонов , Ана Ахматова, Марина Цветаева и други талантливи и гениални писатели, разбира се, че в някаква степен съм русофил. Ще поясня. Познавам този вид изкуство и се ограничавам, макар че мога да добавя много повече имена от сребърния, а и от златния век на руската литература, както и съвременни. Сега за първи път излязоха данни, че мнозина получават месечни суми, възнаграждения. Нима е имало някакви съмнения, че тяхното говорене, писането, участията в някакви протести е ставало безплатно? Разбира се, има и хора с исторически сантименти, създадени от някогашните официални учебници, в които българите непрекъснато бяхме освобождавани от простодушно ухилени войничета, а после им предлагахме сол, хляб, братски прегръдки и възхищение. Има и американофили, които говорят по подобен начин. Съществуват още еврофили и еврофоби. В страната съществува постоянно разделение. Не можем да имаме единна политика и самостоятелност, като например Швейцария или Норвегия. След началото на войната срещу Украйна, русофилите обясняваха причините според Путин, а русофоби станаха онези, които са срещу войната, постоянните бомбардировки, убийствата на деца и невинни граждани. Времето, сигурно е, не се движи в обратна посока, освен в научната фантастика. Просто у нас овластени са героите на Алеко Константинов. Те са на политическата сцена. Обществото ни се оказа неспособно да излъчи на високи позиции честни, способни хора, с идеи за национално развитие и благоденствие. През годините обикновено избирахме по-малкото зло, или по-малкия некадърник.
- Големите сили винаги са ни определяли политиката, но сякаш сега, след началото на новата Студена война между Запада и Русия, ожесточението ,с което някой ни разделя, започна да прилича на Майдан. Как мислите?
- Никой не ни е разделял кой знае колко активно. Просто нападението срещу Украйна катализира отношението към основни факти и процеси. За съжаление, сега войната между Запада и Русия не е само студена.Територията на Украйна е бойно поле, на което се срещат не само войниците на два народа - единият отбраняващ семействата и територията си, другият - с желание да ги подчини за пореден път. На бойното поле се срещат два светогледа - имперското желание да се повтори миналото и стремежът на цивилизованите нации към мирен и нормален живот. Естествен е потресът у нормалните българи от нескончаемите убийства и садистичните издевателства над украинския народ. Политическите агитки у нас, покровителствани от определени сили, безпроблемно могат да спретнат нещо, като атентата в „Света неделя“ през 25 година. Сега всичко ще бъде значително по-различно и в името на каквото пожелаят тези, които плащат. Престъпниците, не само у нас, винаги имат достатъчно основания за престъпления.
- Защо политиците ни са избирани винаги отвън и с такава опора отказват да работят за хората, защо ние не можем да променим това? Само пасивността и безразличието ли играят роля тук?
- Ще припомня, че само около 40% от българите гласуват и избират политици. Това е една от причините попадналите в парламента да приличат на събрани от селска автогара. Но по-голяма част не гласуват и значи, че не са съгласни да ги управлява селската автогара - искат по-умни, по-можещи и милеещи за настоящето и бъдещето на страната политици. Отдавна е нужно да стане основна подмяна на участниците в политичесикя живот. На държавното кормило трябва да имат достъп само образовани хора, морални, с успехи и постижения в предишното си битие. Не приемам обясненията, че простият народ по-добре се разбирал с простака. В началото на промените подбираха алчни и подлежащи на контрол типове, готови на всичко за пари и власт. Затова сега не само нямаме автентични националисти и родолюбци, а тези думи станаха обидни, след като с тях се накичиха всякакви отрепки. За съжаление, през тези години народният ентусиазъм няколко пъти беше проиграван нахалост. В резултат - разочарованието беше повече от осъществените надежди, защото всеки път новото се оказваше два пъти от предишното. Каквото и да се случи на политическата сцена, важното за държавата се решаваше зад кулисите.
- Как приемате управлението на ПП? Имаше ли опит за промяна и защо влакът спря и нищо от искането на протестите не се осъществи? Обречени ли сме да останем заден двор по наша, или чужда вина?
- В поредицата от манипулации за овладяване на държавата, разделена от политически феоди, в които хората живееха под постоянен натиск и без идея за свобода, участниците бяха подбирани старателно. Липсата на въображение и теоретически потенциал на задкулисието остави в продължение на 12 години държавата в ръцете на патологични крадци. Правителството на ПП дойде с нови лица, избрани набързо и без категорични уговорки и зависимости. Затова те приеха очакваните обещания да излезем от омагьосания кръг на корупцията и постоянните кражби за своя реална цел. Това означаваше парите на ЕС да бъдат използвани за развитието на отделните отрасли на иконоимика, бизнес и инфраструктура. Но поради управленска неумелост, или по други причини, пропуснаха да направят най-важното - реално овладяване на силовите министерства, правосъдието и тайните служби, заедно с основните телевизии, чрез които се подготвят, популяризират и налагат политическите решения. Новите управляващи пропуснаха поне да открият следствени процедури срещу незаконно забогателите. Така щяха да блокират действията на основните си недоброжелатели.
