"Основната градоустройствена задача за архитектите и урбанистите е намирането на съществени социологически подходи за структуриране и изграждане на адекватна архитектурна среда за развитие на човека и обществото. Те обаче трябва да са поставени в пряко взаимодействие между елементите на основните сфери на човешката дейност. Съчетаването на функционалните, конструктивните и естетически характеристики на жилищните обеми като самостоятелна единица и/или съвкупност от жилищни групи и комплекси е изключително важно."
Ахмед Джемил Ахмед е роден през 1991 г. в град Варна. Възпитаник е на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Архитектура“.
-Какви са определящите фактори при проектирането на архитектурния образ на сграда в контекста на съществуващия облик и композицията на сградите в населените места?
- Основополагащ принцип при проектирането е да бъде изцяло съобразено с действащите актуални нормативни документи за устройство и застрояване на териториите. Наредбите подлежат на промени, като целта е да се усъвършенстват в полза на инвеститора и обитателите на сградите. Така че това, което е било изградено преди известно време според актуалните изисквания за него период, сега е възможно да не бъде допустимо. Все пак главната цел на извършването на промените в наредбите е те да се изчистят от грешки и да се допълнят с полезни инструменти. Едва след като се взимат предвид допустимите от закона застроявания в обхвата на конкретния парцел, следващата важна крачка е да се направи проучване и анализ на територията и да се предложат архитектурни концепции на инвеститора. След приемането на окончателното проектно решение, следващите етапи, съпровождащи целия процес от проектирането до получаването на разрешение за строеж и неговото въвеждане в експлоатация, паралелно се задвижва с нужните институции и съответните проектанти с проектантска правоспособност.
- Изкуството и строителството – къде се срещат и какви са световните тенденции?
- До голяма степен това е безкрайна тематика. Изкуството е намирало своето проявление и в строителството на сгради и съоръжения. Дори може да се каже за самите сгради, че са възможно най-трайният свидетел на историята и политическото измерение за периода, в който са били изградени или е започнал техният градеж. Архитектурата е пряко подчинена на природните закони. Именно за това някои от съществувалите някога сгради тепърва се откриват от археолози или случайни граждани. Климатичните условия не са постоянна величина и къде според метеорологичните изменения или допуснати грешки при избирането на местонахождението на изграждането на градежите, тепърва разбираме за съществуването на древните сгради.
- Какви са според Вас причините за появата на десетки мегаполиси през последното столетие?
- Ефимерният прогрес на всяка предхождаща индустриална революция през последните 2-3 столетия доведоха до невиждано увеличаване на населението на планетата Земя. Последвалата експанзия към градовете и индустриалните райони, нарастването на селищата в области с аграрно значение доведоха до презастрояване и все по-голяма нужда от постоянно развиване на инфраструктурните мрежи. Появата на многомилионни мегаполиси бе неизбежна последица. Живеем в предизвикателни времена и, за съжаление, все по-малко внимание се обръща на вложената идея в архитектурните стилове и концепции и тяхното вписване в архитектурна композиция и то за сметка на възможностите при изграждането на по-високи и по-големи по мащаби сгради и съоръжения.
- Може ли да се учи история от архитектурните произведения?
- Няма да бъде грешно, ако се каже, че именно приложеният архитектурен стил в дадена епоха е мост при запечатването на времето.
- Какви могат да бъдат трудностите при разработването на градоустройствени планове и тяхното прилагане?
- При планирането на урбанистичните структури и проектирането на архитектурната среда, взаимодействието на планирането се изразява в съвкупността от задълбочено проучване на социологическите аспекти, архитектурния анализ, взаимовръзката между изграждането на жизнената среда и нейната социална функция в градоустройственото планиране. Нужни са изразени умения при проектирането, които са в тандем с новите тенденции в жилищната архитектура.
- Човекът ли е основният фактор, определящ градоустройствения облик на конкретна територия?
- Основната градоустройствена задача за архитектите и урбанистите е намирането на съществени социологически подходи за структуриране и изграждане на адекватна архитектурна среда за развитие на човека и обществото. Те обаче трябва да са поставени в пряко взаимодействие между елементите на основните сфери на човешката дейност. Съчетаването на функционалните, конструктивните и естетически характеристики на жилищните обеми като самостоятелна единица и/или съвкупност от жилищни групи и комплекси е изключително важно.
- Пазаруването през интернет може ли да промени предназначението на моловете в градската среда?
- Множеството разнообразни по предназначение многофункционални сгради и комплекси не могат да бъдат напълно заменени от виртуалната среда. Тенденцията е и в бъдеще те да си останат основен сегмент при търговските дейности, предоставянето на стоки и услуги, естествено, ако са били изпълнени изискванията при проектирането на сложни функционални мрежи и осезаем архитектурен образ.
- Какво представлява устойчивата архитектура? В какво се изразява?
- Основите на устойчивата архитектура подлежат на постоянно им обогатяване със строителни методи и строителни материали. Търсеният ефект се постига със спазването на закономерни решения при оползотворяването на естествени природни материали. Слънцето трябва да се използва във функционалното проектиране на сгради. Трябва да се прилага енергоефективна архитектура чрез възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и приложението им в архитектурното проектиране. Търсят се способи за опазване на природата за бъдещите поколения, съобразявайки се с конюнктурата за устойчивост на жизнената среда.
- Какви са тенденциите в изграждането на високите обществени сгради на нашата територия?
- С повишаването на плътността на застрояване в градските зони е неизбежно да се наблюдават високи архитектурни структури. Съвременните технологии могат да допринесат за осигуряването на антисеизмично строителство. Търсенето на все по-сложни интегрирани функции ни тласка към намирането на тяхното решение чрез изпълнението на високите сгради.
