Господин министър-председател,
Като гражданин на Република България уважавам държавните институции и техните решения. Като дипломат, занимаващ се с въпросите на Балканската политика и българо-турските отношения, съм чувствителен към изявите на висшите представители на властта,пряко засягащи суверенитета, престижа и историческата истина за развитието на моята Родина.
В последните две години Вие бяхте особено активен по Балканското направление. Няма да коментирам изявите Ви по „интеграцията “ на Западните Балкани и Договора с Македония, който заличи българската история и факта, че в началото на миналото столетие над 60% от населението по земите на днешна Северна Македония е било българско. Анализ и заключения по тези въпроси направих в книгата „Измамата“– част втора на „Турският въпрос и държавната сигурност“, която Национална асоциация сигурност, чийто член съм, Ви изпрати. Позволявам си да Ви задам три конкретни въпроса, свързани с Турция, по които е необходима пълна яснота, тъй като пряко засягат България и нейните граждани.
Бихте ли приели като недоразумение гласувания неотдавна в Народното събрание Закон за вероизповеданията, който на практика позволява неограничено външно финансиране на Главното мюфтийство и ислямското вероизповедание? Допускам, че сте наясно с опасностите и рисковете, които крие тази възможност, още повече, че българската държава осигурява достатъчни средства за тяхната дейност. Би ли внесъл ГЕРБ нов проектозакон в НС, след възможно вето от страна на президента? От практика зная,че Турция няма да се извини за изявлението на своя министър на външните работи, опит за намеса във вътрешните работи на България. Най-доброто доказателство за това, че няма такава намеса или интрига между Анкара, ДПС и ГЕРБ по този въпрос, би било приемането на нов закон, недопускащ външно финансиране за всички вероизповедания в нашата страна.
Бихте ли разяснили мотивите за участието Ви в помпозното откриване на реставрираната Желязна църква „Свети Стефан“през януари м.г.? Тя е изградена преди десетилетия с пари единствено на българската държава, като символ за близо половин милионното българско население в Тракия и Мала Азия, от което днес са останали 300-400 души в Истанбул. Църквата е собственост на турската държава. Според действащото между София и Анкара Споразумение за взаимност, България ще трябва да изразходва 3.5 млн. евро, предоставени от Анкара за ремонта на „Свети Стефан“ , за джамии и мюсюлмански паметници в нашата страна.
Бихте ли споделили какво е извършено по поставения от Вас пред президента на Турция през март 2018 г. във Варна въпрос за имуществените претенции на потомците на бежанците от Тракия и Мала Азия? Тогава двамата разпоредихте въпросът да се „изчисти“ в съществуващата смесена комисия по тези проблеми, но тази комисия не се е събирала вече над 7 години. Тракийският въпрос не е само имуществен, той е международно-правен и междудържавен, а не частен, каквато позиция Анкара отстоява. България е парламентарна република.Не считате ли за целесъобразно (и в какъв срок) правителството да внесе за разглеждане в НС проект за позиция по този проблем, която да отчита историческите факти и интересите на над един милион потомци на бежанци от Тракия и Мала Азия, интересите на които вече десетилетия се отстояват от Съюза на тракийските дружества в България?
Посланик Любомир Шопов
Началник на Отдел „Балкански страни“ на МВнР (1985-1988 г.)
