Свидетели сме на промяна на неблагоприятното статукво за България в Югоизточна Европа. Забавянето на Коридор №8 носи рискове за страната ни. За нас Коридор №8 значи преди всичко Македония. Отношенията ни с Турция трябва да бъдат на първо място. Тя зависи от нас, за нея ние сме нейната врата към Европа. Сърбия, която доскоро беше основният антибългарски фактор, има тежки вътрешни проблеми и не представлява сила. България се нуждае от едно по-широко обединение. Ако някой не е готов да го направи, тогава да си отиде. Не мога да разбера политиците, които чертаят червени линии. Напротив животът е едно постоянно преодоляване на червените линии. Това заяви в интервю за БГНЕС арх. Христо Генчев.
Известният геополитик арх. Христо Генчев смята, че сме свидетелите на промяна на статуквото, което досега не беше благоприятно за България.
„Балканското статукво се крепеше на една антибългарска коалиция от периферните на България страни“, припомни той и даде за пример: Балканския съюз от 30-те години на миналия век, който включва Румъния, Турция, Гърция, Югославия; след това през 50-те години тази конфигурация отново се повтаря, но без Румъния, която по това време е социалистическа страна като нас.
„В момента виждаме една Югославия, която няма тези сили, която не съществува на дело, което се олицетворява от Сърбия, имаща тежки вътрешни проблеми и не представляваща фактор. Тя беше основен антибългарски фактор доскоро, това нещо вече го няма“, заяви арх. Генчев.
В същото време, според него, виждаме едни подобрени отношения с Турция, което е нещо много важно.За нея ние сме вратата, портата на Турция към Европа и тя е много внимателна в нейните отношения към нас“, каза геополитикът.
Според него се забелязва и укрепването на „един географски паралел от Адриатика през Балканите, Черно море, Кавказ, Средна Азия, което е много важно да съвпада и с няколко геополитически намерения от континенталния мащаб – „Пътят на коприната“, достъпа до азербайджанския пазар и т.н.“
Арх. Генчев смята, че ако трябва да се степенуват отношенията с нашите съседи, то Турция безспорно е номер едно. „На първо място. Първо, защото Турция зависи от нас. Турция е в жесток конфликт с Гърция – нещо повече, с един евентуален франко-гръцки съюз, който е военен съюз. Тя не може да си позволи да няма никакъв достъп до Европа. Единственият достъп се оказахме ние. Не само това. Имам чувството, че и чисто ментално, като че ли по се разбираме с тях. Нещо, което не мога да доверя нито на сърбин, нито на грък.
Коридор №8 за нас значи Македония
Арх. Генчев е категоричен, че ние изоставаме със строежа на Коридор 8, който свързва България, РС Македония и Албания. „Тук се сблъскваме със сериозната съпротива на нашия съюзник в ЕС и НАТО Гърция. Тя прави всичко възможно да осуети този коридор, който е естествен, който е нормален, който е желан, който беше и на всичкото отгоре финансиран и осигурен“, заяви геополитикът.
Той смята, че блокирането на проекта носи рискове преди всичко за нас и в по-малка степен за западните ни съюзници. „Рискове носи за нас. В това отношение може би те имат достатъчно информация, пък и са достатъчно разумни и умни, и виждат тези неща, но те емоционално не са свързани с Коридор №8. За нас Коридор №8 значи преди всичко Македония“, подчерта арх. Генчев.
Сръбският хегемонизъм и последиците за Балканите
Сърбия няма достатъчно сили вече, тя не може да се бие на няколко фронта, категоричен е геополитикът. „Тя иска да стъпи и да се установи трайно и в Босна, тя има добри позиции там. Тя иска да постигне някаква поносимост и в Косово, в Черна гора има програма за действие, така че РС Македония е последното нещо за сърбите.. Ако нещо става в РС Македония, то става, „благодарение“ на някакви остатъчни сръбски тайни, лични, корумпиращи структури“, заяви арх. Генчев.
А дали „дълбоката държава“ в РС Македония олицетворява сръбските интереси в региона? Отговорът на този въпрос за арх. Генчев е очевиден и той може да се потърси в близката история. Геополитикът дава следния пример: бивша Югославия разполагаше с 25 дивизии по време на диктатора Тито. На 22 военните командири бяха сърби. „Така е било и в тайните служби, така е било навсякъде. Ако има такава тайна държава, ако тя не е изцяло сръбска, то е свързана със съответните сръбски институции“, подчерта арх. Генчев.
Сърбия между Русия и Франция
Говорейки за Сърбия, геополитикът напомня за нейните връзки с Франция, които датират още отпреди Първата световна война. „По някой път се чудя защо Франция е толкова плътно винаги зад гърба на Сърбия. Размислих малко и разбрах, че действително французите са създали своята „еднонационална държава“, благодарение на един предварващ опит, на който ние станахме свидетели в Югославия, т.е. те успяха да създадат от няколко нации – Прованс, Лангедок, Навара и т.н., успяха да обединят и да създадат една мощна и еднонационална държава – Франция“, заяви той. Според него сърбите взимат за пример този път и тръгват по него.
„Ако обърнете внимание, именно за да потиснат националните различия във Франция и в Сърбия, департаментите носят имената не на националности, а на реки. Да кажем Македония се казваше Вардарска бановина и т.н. По-скоро виждам, че Югославският свят е късна реплика на Франция“, заяви арх. Генчев.
Руският свят за него е една имперска структура, която има за цел да асимилира хора, които по някакъв начин имат някаква връзка или отношение, симпатия към Русия. „На такова нещо сърбите не знам да могат да разчитат. Нямат зад себе си тази мощ, тази претенция, колкото и да е голяма тя в сърбите“, категоричен е арх. Христо Генчев.
България и нуждата от широко обединение
Заради случващото се около нас и тежките кризи, на които сме свидетели в различни сфери, ние задължително имаме нужда от едно по-широко обединение.
„Поначало държавата значи държа, държа на едно място. Обединението е задължително. Ако някой не е годен да направи необходимия компромис, той трябва да си отиде. И за не мога да разбера тези политици, които се занимават с чертане на червени линии. Напротив, животът е преодоляване на червените линии, постоянно, във всеки един момент, ти и аз навсякъде. Ние трябва да се превъзмогнем в нещо, за да постигнем друго“, заяви арх. Генчев.
Според него най-голямото достойнство на един политик е да запази своята свобода на действие, да не се окаже с вързани ръце. „И за не мога да разбера тези наши политици, които постоянно, искайки да бламират противника, го вкарват в един тупик… Трябва да се щадим ние, българите, един друг, особено във всички онези сфери, в които засягаме чужди интереси. Чуждият интерес си остава чужд, не български интерес“, отбеляза той.
Според него ние на приказки сме конфронтационни, но в живота сме опортюнисти, подаваме си ръка, и си сътрудничим. „Обърнете внимание в метрото колко си помагат хората, как се усмихват. Има един разнобой между изказ и между действително положение, ние сме много положителни хора, и добри хора, и топли хора, знаем да си помагаме, а това, че говорим разни приказки по политически причини, това е може би някакъв отдушник, а в действителност не е така“, заяви арх. Христо Генчев.
