Днес правната комисия реши, че напусналите БСП депутати ще гласуват с ГЕРБ, както и че ще се промени Правилника на НС, като отцепниците ще могат да формират самостоятелна парламентарна група, с правата да излъчват свой представител, да четата декларации и т.н.
Шестима депутати напуснаха парламетарната група а БСП, а петима от тях и партията, в знак на несъгласие с политиката а Корнелия Нинова.
Могат ли да останат депутати и какво казва закона по този въпрос?
1. ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ МАНДАТА НА ДЕПУТАТИТЕ И ПРЕДВИДЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА ОСНОВАНИЯ
В чл. 72, ал. 1 от Конституцията са посочени следните основания за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител: подаване на оставка пред Народното събрание; влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено; установяване на неизбираемост или несъвместимост и смърт.
Конституцията съдържа и други разпоредби, които изрично се занимават с мандата на народните представители и с оглед предмета на регулираната материя имат пряко отношение към въпроса за предсрочното прекратяване на техните пълномощия. По-специално тя установява определени изисквания за избираемост на народните представители (чл. 65, ал. 1 от Конституцията) като абсолютна предпоставка за съществуването на пасивно избирателно право. Необходимостта те да са налице към момента на произвеждането на избора е вън от съмнение, но въвеждането им предпоставя тяхното наличие да бъде факт И СЛЕД КАТО Е ЗАПОЧНАЛ ДА ТЕЧЕ четиригодишният срок на мандата.
2. КОЙ СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ПРЕДСРОЧОТО ПРЕКРАТЯВАНЕ МАНДАТА НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Единствено Народното събрание и Конституционният съд могат да се произнасят по предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител.
Народното събрание се произнася , когато са налице основанията на чл.72 ал.1 т.1 и 2. В случаите на подаване на оставка или произнасяне на съд с влязла в сила присъда, респ. изтърпяването на наказанието лишаване от свобода не е отложено, съответното обстоятелство се КОНСТАТИРА от Народното събрание и то прекратява предсрочно пълномощията на народния представител. Само в един случай предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител става автоматично, без да е необходимо решение, и това са случаите на смърт (чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията).
Когато прекратяването на пълномощията на народен представител е свързано с конкретен правен спор, който изисква на базата на конкретни факти да се правят и правни заключения, Конституцията овластява Конституционния съд да го разреши
Според чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно при установяване на НЕИЗБИРАЕМОСТ ИЛИ НЕСЪВМЕСТИМОСТ. Член 72, ал. 2 от Конституцията изрично определя органа, който трябва да се произнесе - Конституционният съд, който се произнася с решение, с което установява факта на неизбираемост или несъвместимост и прекратява пълномощията на народния представител.
3. ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИ ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НАПУСКАНЕТО НА ПАРТИЯТА, С ЧИЯТО КАНДИДАТСКА ЛИСТА Е ИЗБРАН ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Както се посочи по-горе, Конституционният съд възприема позицията. че извършеното в чл. 72, ал. 1 от Конституцията изброяване на основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител не е изчерпателно(Решение № 13/2010 г. по к.д. № 12/2010 г.).
Няма спор, че основанията за предсрочно прекратяване мандата на народният представител по чл.72 ал.1 от Конституцията следва да са налични ПРИ ВЕЧЕ ЗАПОЧНАЛ МАНДАТ. Възможно е те да са съществували още при провеждане на изборите, но задължително следва да са налични след началото на мандата.
КС се произнася с решение в случаите на неизбираемост или несъвместимост.
Така наличието на друго, освен българското гражданство, покрива признаците на понятието „неизбираемост“. За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода/ чл.65 ал.1 от К/Заемането на държавна служба след началото на мандата на народният представител покрива признаците на понятието „ несъвместимост“.
Тези обстоятелства подлежат на проверка още преди началото на изборите.Съгласно чл.247 от ИК, ЦИК заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 65, ал. 1 от Конституцията, както и когато подписката в подкрепа на независимия кандидат не отговаря на изискванията на чл. 257, ал. 1;
Възможно е обаче тези основания да възникнат по-късно – след като вече е приключен изборният процес и е започнал мандата на народния представител.Например депутат да придобие чуждо гражданство, да бъде поставен под запрещение или да заеме държавна служба.В случай, че съответният народен представител не подаде оставка, съществува възможност за сезиране на КС, който да се установи неизбираемост или несъвместимост.
Тук следва да се отбележи, че в Закона за КС са ясно разграничени правомощията му /чл.16 т. 8 и 9/ да се произнесе по спорове за законността на избора за народен представител и да установи неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции.
ИК познава категориите кандидат за народен представител, регистриран в кандидатска листа на партия или коалиция и независим кандидат, издигнат от инициативен комитет.Регистрацията се извършва по определен ред и след поредица от проверки , извършени от ЦИК.Включването в кандидатската листа на определена партия предполага най- малкото кандидатът да споделя вижданията от разработената от съответната партия управленска програма, политиките и, целите и начините за постигането им.
Народни представители могат да бъдат само избраните кандидати, включени в кандидатските листи на партии и коалиции и независимите кандидати.
Фигурата на независим депутат възниква само след избор при условията и реда на ИК, а не при напускане на парламентарна група.
Правилникът за дейността на НС урежда една особена фигура на народен представител при напускането или изключването му от парламентарна група – т.н. „ народен представител без парламентарна група“/ чл.13 ал.4 : Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група./
Настъпването на такива обстоятелства / НАПУСКАНЕ НА ПАРТИЯ, В ЧИЯТО ЛИСТА ДЕПУТАТА Е ИЗБРАН ПО ПРОПОРЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА/ след началото на мандата му запълват съдържанието на понятието „неизбираемост“ по см. На чл.72 ал.1 т.3 от Конституцията.Разбира се, подобна теза подлежи на разглеждане от КС, защото представлява правен спор.Вярно е, че съобразно практиката на КС с факта на избора си, кандидат – депутата става представител на всички български граждани, но също така е вярно че за да възникне този юридически факт е нужно настъпването на поредица от факти , представляващи условия за законосъобразен избор, един от който е включване в кандидатската листа на определена партия или коалиция , регистрацията и , извършването на проверки относно пасивното избирателно право, определяне на райони и мандати, провеждан на избори, отчитане на резултатите.
Напусналите БСП са избрани при действието на пропорционалната избирателна система. При предсрочното прекратяване мандата на един народен представител мястото му заема следващият в съответната кандидатска листа. Т.е., връзката на народният представител със съответната партия, от чиято листа е избран е тясна и незаобиколима. Вписването в кандидатската листа на съответната партия е процедурното условие за избираемост на съответния кандидат.
Напускането на парламентарната група не прекъсва връзката на съответния депутат с партията, благодарение на чиято кандидатска листа е станал народен представител. Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава на пленарно заседание. При напускане на парламентарна група или изключване от състава ѝ народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание. Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.
Напускането на партията, обаче, нарушава правилата на пропорционалната избирателна система, тъй като /и особено след решенията на правната комисия от днес/, на практика БСП се лишава от депутат, избран в листата, и е без възможност да я попълни със следващия от листата.
В Правилника за дейността на НС ясно са разписани последиците при напускане на парламентарна група и те очевидно имат санкционен характер. Парламентарната група е структурна единица в състава на НС.Създаването и няма императивен характер, а е въпрос на съгласуване на волите на народните представители, избрани с кандидатската листа на представена в парламента партия.Правилника поставя долна граница на броя на членовете и /10/, падането под която изключва възможността за формиране на парламентарна група.НС в Правилника си е скрепило с поредица от забрани напускането на парламентарната група и в същото време е игнорирало по – важния въпрос – какви са правните последици при напускане на партията от народен представител, избран с нейната кандидатска листа.
Днес правната комисия ВЗЕ РЕШЕНИЯ, КОИТО ПРОТИВОРЕЧАТ НА ТЕЗИ ПРАВИЛА И ДОРИ В ИНТЕРЕС НА УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ ДОПУСНА ПРОМЯНА НА ПРАВИЛНИКА И ВЪЗМОЖНОСТ ДЕПУТАТИТЕ ДА ПОДКРЕПЯТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ.
Не случайно ИК разграничава кандидати, включени в кандидатска листа на партия и коалиция и независими кандидати. Избраните народни представители остават такива и след началото на мандата си.
С напускането на парламентарната група или съответната партия един народен представител не става независим, защото не е избран като такъв по реда на ИК.
Напускането на една или друга партия от народните представители по време на мандата им е въпрос, който не е регулиран от закона. Макар и представители на всички български граждани, народните представители са обвързани с идеите и политиките на партията, в чиито кандидатски листи са се включили доброволно и съзнателно и което е в основата на гласуваното им доверие от избралите ги български граждани. Разбира се, не бива да се отрича правото им на идейно развитие и промяна, вкл. несъгласие и дори отричане на тези политики на съответната партия. Именно тук стои въпросът за конфликта между вижданията и интересите на народния представител и интересите на обществото и в частност на конкретните му избиратели, без чийто глас той не би получил правомощията и представителната си власт. С факта на избирането му като кандидат от определена партийна листа, народният представител сключва своеобразен договор с избирателите си да отстоява интересите им, припознати в управленската програма на съответната партия. Петимата депутати в случая не просто са изразили несъгласие с конкретни аспекти на тази програма, не само са напуснали парламентарната група, за да демонстрират несъгласие с определени нейни решения , а са напуснали партията, без чието доверие, вкл. на подкрепилите я български граждани, не биха придобили статута си на народни представители.
В същото време тези депутати не са се явили на избори като независими, а са предпочели да бъдат включени в кандидатските листи на партия, с гласовете на чиито избиратели са придобили качеството си на депутати. Напускането на партията е вид неизпълнение на обществения негласен договор, сключен с избирателите им и поставяне на личните им интереси над тези на обществото, което по съдържанието си е злоупотреба с право.
Как би се процедирало, ако съответния народен представител стане член по време на мандата си на друга партия? Не е ли това злоупотреба с волята на избирателя и с неговото избирателно право?
В закона съществува непълнота, която поражда спор по въпроса какъв е статутът на народен представител, напуснал партията, с чиято листа е издигнат и избран, покрива ли този факт признаците на понятията „неизбираемост“ и „ несъвместимост“ и следва ли да бъде прекратен предсрочно мандата му на осн. Чл. 72 ал.3 от Конституцията.
Компетентен да се произнесе е КС, който може да бъде сезиран от най-малко една пета от народните представители; президента на републиката; Министерския съвет; Върховния касационен съд; Върховния административен съд; главния прокурор; страните по спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията, включително и общинските съвети; омбудсмана; Висшия адвокатски съвет.
Това, което се случи днес в правната комисия е поредното доказателство, че върховенство на закона в България НЯМА и че управляващите са готови на всичко, за да запазят властта си.
ЩЕ ГО ПОЗВОЛИМ ЛИ????????
