Скъпи приятели,
Извинете ме, че днес няма да публикувам стихотворение...
Времето в което живеем не е за поезия. Искам да споделя с вас своята тревога като човек и баща за съдбата на моя син Асен – собственик на сайта „Биволъ“.
Винаги съм се възхищавал на смелостта му да изважда на бял свят абсолютно проверени разследвания за престъпленията на олигархията. Получавал е заплахи, опит за убийство, бил е обект на лъжи и инсинуации. Но заедно с това е получавал огромно международно признание и европейски награди за разследваща журналистика.
Това, което се случва днес, през август 2019 година надхвърля всички възможни гадости.
Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за главен прокурор Гешев си позволи да обяви „Биволъ“ за поръчител на акцията за разкриване на личните данни на пет милиона българи от една компютърна фирма.
Тепърва ще стане ясно, че собственикът на „Бивол“ Асен Йорданов няма абсолютно нищо общо с въпросната фирма, но вече пресата на Делян Пеевски и съответно на Петю Блъсков му лепна етикета „рекетьор“.
Сега започват наказателни мерки срещу сайта и единствената фирма на съпругата му„Имидж едвъртайзинг“ от страна на прокуратурата и съдебните органи под формата на ревизии и финансови проверки години назад с цел да се унищожи напълно и без това останалата без почти никакви средства фирма.
Малкото ѝ клиенти, които са дръзнали да останат, получават вече заплахи и предупреждения.
Съвсем възможно е в най-скоро време да нахлуе полиция в дома и офиса на Асен и да изземе компютрите и цялата му документация.
И това става днес, 30 години след толкова очакваната демокрация!
Тези хора не подозират, че всичко това ще се обърне срещу самите тях или са решили, както не веднъж през тези години, че всичко ще отмине безнаказано и ще се забрави, но важното е непокорният „Биволъ“ да бъде унищожен.
И не им пука за назряващия международен скандал...
Скъпи приятели,
Извинявайте, че днес вместо стихотворение четете всичко това...
Но в случая реагирам не само като баща, а и като гражданин на тази измъчена и болна държава, която носи вечното име България..., написа във Фейсбук изветсният поет и драматур Недялко Йорданов.
Ден след това той благодари на приятелите си за огромната продкрепя, която е получил иги поздрави със стихотворение:
Благодаря на всички за хилядната подкрепа...Право да си кажа не очаквах такъв огромен отзвук. Знаех и сега знам още по-убедено, че има смисъл нашето общуване тук, в този толкова прекрасен и толкова коварен фейсбук. Иска ми се да споделя още веднъж своята благодарност с едно стихотворение, писано преди почти две години.
БРАТЯ МОИ
Вие, единствени мои по кръв, по съдба, по език...
Как да ви дойда на помощ със своя тъй немощен вик...
Как да ви дам чаша вяра... Шепа смелост... Коматче кураж...
Аз – един малък поет... Един жалък съименник ваш.
Мощна песен...И знаме развято... Срещу пушки с открити гърди
И ура! И отстъпва врагът... И било ли е... С нас ли? Преди!
А пък ние сме същите... Същите... Българи! Славен народ!
Но мълчим... Но очакваме.... Нещо... Един илюзорен джакпот.
Просим... Пуска Европа в паничката... Стрикна сума... Във точния час.
Идва Оня... Прибира ни парсата... И на дъното – нещо за нас.
Уж протести... О кей... Еднодневки... Да си викат на оня площад.
Парламенти... Моменти... И менти...Той се хили във своя палат.
А до него палат до палата... И във тях мръсник до мръсник.
Ах , къде си ти песничка стара: „Кон до коня и щик до щик.“
Вие, единствени мои, по кръв, по език, по съдба...
Знам, че изглежда безсмислена всякаква вече борба.
Но все пак... Но един ден... Когато...Знам, че той ще бъде без мен...
Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки.... Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя.
