Нова европейска директива въвежда допълнителни видове отпуск в страните членки с цел по-добро равновесие между професионалния и личния живот на родителите и хората, които се грижат за свои близки. Целта е да се увеличи участието на жените на пазара на труда и използването на отпуск по семейни причини, както и гъвкавите схеми на работа, посочват от пресслужбата на институцията по повод решението на Съвета на ЕС.
Новият законодателен акт предвижда също така възможности работниците да получават отпуск за грижи за роднини, които се нуждаят от подкрепа. Това означава, че родителите и лицата, полагащи грижи, ще могат по-добре да съвместяват професионалния и личния си живот, а предприятията ще се възползват от по-мотивирани работници, допълват оттам, пише в. "Сега".
Директивата предвижда няколко вида отпуск. Част от тях вече съществуват в нашето законодателство, например отпускът по бащинство. Според европейския норматив бащата или вторият родител ще може да ползва най-малко 10 работни дни отпуск около момента на раждане на дете, които се заплащат в същия размер като този по майчинство. "Правото на отпуск по бащинство не подлежи на изискване за натрупан стаж. Заплащането на отпуска по бащинство обаче може да бъде обвързано с изискване за шест месеца натрупан стаж", изисква директивата. В това отношение нашето законодателство е по-щедро - отпускът по бащинство е 15 дни.
Нова концепция на равнище ЕС е отпускът за работещи, които полагат грижи за роднини, нуждаещи се от грижи или помощ поради сериозни здравословни причини. Лицата, полагащи грижи, ще могат да ползват 5 работни дни годишно. Държавите членки могат да използват различен референтен период, могат да дават отпуск за всеки случай поотделно и могат да въвеждат допълнителни условия за упражняването на това право, предвижда директивата. Това ще бъде новост и за нашия Кодекс на труда, който не дава такава възможност.
След като бе приет от съвета вчера, текстът на директивата ще бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС. Той ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването. Държавите членки ще разполагат с три години, за да приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата.
