Екзитполът е най-голямото предизвикателство за всяка една социологическа агенция заради мащаба на изследването и времето, в което трябва да се осъществи. Той се прави само и единствено на територията на страната. Над половин милион избиратели решават за кого да гласуват дни преди изборния ден. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът от Агенция „Тренд“ Димитър Ганев.
С него разговаряме за това какво представлява един екзитпол.
Той обясни, че в изборния ден всяка една агенция разполага с мрежа от около 200 – 300 анкетьори, които по предварително получени инструкции трябва да направят общо между 6000 и 8000 интервюта. „Всичко това трябва да се обработва паралелно и така в края на изборния ден в 20 ч. да представим прогнозни данни за това как са завършили изборите“, каза Димитър Ганев и подчерта, че фундаментът на изследването е извадката.
Политологът уточни, че от всички над 12 хил. секции в цялата страна се избират между 120 и 150 секции, които да възпроизвеждат изборния резултат от последните национални избори, т.е. това са избрани предварително секции, които дават резултат такъв, какъвто е бил на изборите през октомври 2022 г. След като се направи тази извадка, изберат се конкретните секции, в зависимост от големината на секциите се изпраща екип от двама или трима анкетьори, които са там от началото до края на изборния ден. „Общо взето тяхната задача е да приканват, в случая всяко трето лице, което е упражнило правото си на глас, да повтори своя вот в анкетна карта“, отбеляза той и допълни, че по регламент на ЦИК екипът трябва да бъде на разстояние от 3 метра от секционната избирателна комисия.
Ганев съобщи, че анкетата е от четири страници. В първата страница е обяснено какво представлява изследването, че то е анонимно и данните ще бъдат използвани само и единствено в обобщен статистически вид. „На втората страница са всички партии, които са регистрирани в ЦИК, със съответния номер и съответното изписване така, както са регистрирани“, добави той. Анкетата съдържа и няколко допълнителни въпроса, които дават ценна емпирична информация за профила на избирателите, а именно дали са гласували с хартия, или с машина, кога са взели решението си за кого да гласуват и за кого са упражнили правото си на вот на изборите през октомври м.г., т.нар. електорална миграция. „На последната страница е блокът с демографски въпроси – пол, възраст, завършено образование, етнически произход и работен статус, като по този начин ние впоследствие, след като се попълнят тези данни от съответния респондент, ги обобщаваме в статистически вид и можем да дадем демографски разбивки за профилите на всеки електорат, които са много ценни за анализа след това“, посочи политологът.
Анкетната карта се попълва самостоятелно, разясни Ганев, без да ви наблюдава представител на нашия екип, тя се затваря и се пуска в непрозрачна урна и по никакъв начин няма как да бъде засечено кой как е гласувал, а и никой не се вълнува конкретно кой как е гласувал, вълнуваме се единствено от обобщения вид на данните както за основния въпрос за кого гласувахте преди малко, така и за демографските профили на отделните електорати.
Данните в анкетната карта, обясни той, се диктуват от съответния екип по телефона в колцентъра на социологическата агенция на всеки два часа, въвеждат се в сървърната система, тече обработка и така на няколко вълни – в 8 ч., в 10 ч., в 12 ч., в 14 ч., в 16 ч., в 18 ч. и в 20 ч. се натрупват данни от това проучване и съответно в 20 ч. вече има достатъчно голямо натрупване в рамките на между 6000 и 8000 интервюта, които са напълно достатъчни, за да дадат картина как е минал изборният ден, и то със статистическо отклонение от максимум 1,5%.
„Тук има няколко предизвикателства, които трябва да отчетем. Първо, екзитпол от всички агенции, без изключение, се прави единствено и само на територията на страната“, поясни политологът и посочи, че в зависимост от изборите в чужбина обикновено гласуват между 100 и 200 хил. души. Ганев обясни, че това разпределение в чужбина понякога е играло роля, за да определи дори победителя, като даде конкретен пример с изборите, които се проведоха през месец юли 2021 г. „ГЕРБ-СДС бяха на първо място в страната, но с гласовете от чужбина, когато те бяха обработени, реално се оказа, че ГЕРБ-СДС са на второ място“, припомни той и подчерта, че няколко хиляди гласа деляха коалицията ГЕРБ-СДС от първото място, но първа политическа сила стана „Има такъв народ“.
Политологът акцентира и върху друго предизвикателство в екзитпола – т.нар. откази от участие в проучването, като за различни избори те варират между 30 и 35%. „Това са хора, които, дори и приканени от нашите анкетьори, дори и след като им е разяснено, че данните се ползват само в статистически обобщен вид и при пълна анонимност, отказват да повторят вота си в анкетната ни карта“, обясни още той, но уточни, че това никога не е влияело в такава степен на крайния изборен резултат, че да увеличи грешката.
Ганев все пак даде пример с Франция, когато част от гласоподавателите на Марин Льо Пен не декларираха, че са гласували в екзитполовете за нея и се получи една огромна разлика от 5 – 6-процентни пункта между екзитпола и крайния изборен резултат. „Има случаи в други държави, в които лидерите са призовавали да не се участва в екзитполовете, което също се явява проблем“, коментира той, но добави, че в България засега такъв проблем не е имало.
Друго много важно нещо, според политолога, което е и част от обяснението защо непрекъснато се казва „вие пак не познахте“, когато има разминавания с повече от 2 – 3% в социологическите проучвания, е въпросът „Кога взехте решението си за кого да гласувате?“, който има четири опции за отговор – „преди кампанията“, „по време на кампанията“, „последните няколко дни“ или самия изборен ден. „Сборът между трета и четвърта опция, т.е. „последните няколко дни“ или „реших днес“ на почти всички избори в последните няколко години е 20%“, заяви Ганев и допълни, че между 9 и 11% от избирателите отговарят, че са взели своето решение в самия изборен ден и между 9 и 11% споделят, че са стигнали до решение „в последните няколко дни“, което прави 1/5 от всички избиратели, които са упражнили правото си на глас на дадените избори.
„Представете си в една ситуация, като тази в момента, очаквайки активност между 2,5 млн. и 2,7 млн. души, това прави малко над половин милион души, които решават в последните няколко дни за кого да гласуват. И действително, ако има вълна в някаква посока – вълна на наказателен вот, на протестен вот или нещо, което обръща кампанията в последната седмица, ето едни половин милион гласа, които могат да наклонят везните в една или друга посока“, каза още Ганев и уточни, че тези половин милион гласа невинаги се разпределят спрямо една партия, най-често те се разпределят между няколко, но е от огромно значение в какви дялове става това.
Политологът коментира, че това е един огромен масив от гласове, който често може да обърне вота от това, което социолозите са получавали в предварителните проучвания, като структура на подредба и т.н. „Това е т.нар. електорална периферия, за която партиите така силно се борят. Почти на всички избори е 20%“, съобщи той и отбеляза, че трябва да се има предвид, че в последните две години избирателната активност спада с всеки един избор и до голяма степен изборите се решават от твърдите партийни ядра много повече, отколкото т.нар. електорални периферии.
„Например, огромна част от електората на ПП на изборите през ноември 2021 г., в които не се очакваше такава убедителна победа от тяхна страна, тогава над 40% от техните избиратели бяха взели решение да гласуват за тях в последните няколко дни, което и до голяма степен предопредели тази тяхна изборна победа“, подчерта Ганев, посочвайки, че тогава това, което се случи, беше консолидация на почти целия протестен вот под техните знамена и тогава предварителните социологически проучвания бяха надценили другите партии на протеста – ДБ, ИТН, БСП, което доведе до неочакван резултат за ПП тогава.
