"Коя е най-главната цел в живота? Мисля, че това е да се умножава доброто около нас. А доброто е преди всичко щастието на хората."
Из „Писма за доброто и прекрасното“ от акад. Дмитрий Лихачов
Щастието е изградено от много неща и всеки път животът поставя пред човека задачи, които той трябва да умее да решава. Може и с дреболия да направиш някому добро, може да се стремиш към нещо голямо, но не бива да разделяш дребното от голямото.
Много неща започват от дребното, зараждат се в детството и в това, което ни заобикаля. Детето обича майка си и баща си, братята и сестрите си, семейството и дома си. Постепенно неговата привързаност се разширява и се разпространява върху училището, селото, града, върху цялата родна страна. Това е вече голямо и дълбоко чувство, макар че не бива да спираме дотук, а да обичаме самия човек.
Трябва да бъдем патриоти, а не националисти. Не е необходимо да мразиш всяко друго семейство, за да обичаш своето. Не е необходимо да мразиш другите страни, за да бъдеш патриот. Между патриотизма и национализма има дълбока разлика. Първото е любов към своята родина, второто е омраза към всички други народи и страни.
Голямата цел на доброто започва от малкото – от желанието да правиш добрини на близките си, но се обогатява и обхваща все по-широк кръг от въпроси. Прилича на кръговете във водата. Но колкото повече се разширяват, кръговете във водата стават по-незабележими. А когато любовта и дружбата се разрастват и разпростират, те се обогатяват, стават все по-възвишени и човекът – техният център – става по-мъдър.
Обичта не трябва да бъде неосъзната. Тя трябва да бъде разумна. Това означава, че обичта трябва да бъде свързана с умението да се забелязват недостатъците както на любимия човек, така и на заобикалящите ни хора и да се воюва с тях.
Обичта трябва да бъде свързана с мъдрост, с умението да се отдели нужното от празното и измамното. Тя не трябва да бъде сляпа.
Слепият възторг (дори не бих го нарекъл любов) води до ужасни последствия. Майка, която непрекъснато се възхищава от детето си и го поощрява, може да възпита нравствен изрод.
Слепият възторг пред Германия („Германия – над всичко” – думи от шовинистична немска песен) доведе до нацизъм, слепият възторг пред Италия – до фашизъм.
Мъдростта е ум, надарен с доброта. Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия хитрец. Затова се налага хитростта да се прикрива. А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек. Мъдростта го дарява с добро име, с трайно щастие и спокойна съвест, което е най-ценно на старини.
Вярност към принципите, от които трябва да се ръководи човек в големите и в малките неща. Верността е в крайна сметка вярност към истината, вярност към правдата и справедливостта.
