„Инвестбанк” на Петя Славова в рамките на няколко дни се оказа епицентър на два международни скандала с пране на пари и киберизмами, обръща внимание Иван Бакалов в своята публикация "Банката на Петя Славова клати държавата" в E-vestnik.bg.
В София беше арестуван „Вълкът на София” – израелски гражданин, обвиняван в кибер измами, който има офис в столицата и според публикации в чужди издания работи с „Инвестбанк”. Обвинен е, че със схемите си е измамил 100 000 инвеститори и е прибрал над 200 млн. долара. А според някои публикации става дума за над 250 млн. евро. За арестуването на израелеца са си сътрудничили службите на Австрия, Германия и България. Тоест, ако не са били чуждите служби, той е щял да си работи необезпокояван в София.
Ето какво пише в онлайн списанието за финансово разузнаване „Файненшъл телеграм” за случая: „Участващите банки и доставчиците на платежни услуги …доказано са пропуснали да приложат необходимите процедури срещу пране на пари и идентификация на клиентите и това е спомогнало за измамните схеми. По наше мнение българската „Инвестбанк” или датската „Пейвижън” (бел. авт. – глобална финансова мрежа за картови и онлайн разплащания), заедно с другите, трябва да бъдат разглеждани като съ-конспиратори на тези нелегални брокерски схеми и би трябвало да бъдат държани отговорни за щетите на инвеститорите” (виж тук).
Обвиненият в измами Гал Барак е въртял от офиса си в София онлайн бизнес с криптовалути и с т. нар. бинарни опции (т. нар. бинарни или двоични опции бяха забранени в Европейския съюз миналата година. Това е вид финансова търговия през интернет, която е по-скоро хазарт – примерно, залагаш 100 долара за курса на някакви акции или цена на суровини, ако цената се вдигне, печелиш около 70% от заложеното, ако падне, губиш заложеното). Защо Гал Барак е избрал да работи с „Инвестбанк” измежду толкова много банки по света и в България, може само да се досещаме. (виж тук още, Барак е приеман и от премиера Борисов).
За този случай в българските медии въобще не стана дума, само два сайта се ограничиха с кратки информации.
Но повече внимание беше обърнато на друг скандал, избухнал по същото време – по сигнал на американски служби стана ясно, че над 140 млн. долара от Венецуела са превеждани в „Инвестбанк” и част от тях са заминали оттук в неопределена посока.
След среща на американския посланик с премиера, главния прокурор и с шефа на ДАНС, Цацаров не назова името на банката. Дори каза, че според досегашните данни тя не е замесена. И въпреки това, както съобщи Цацаров, в банката e блокирана голяма сума от тези милиони.
Това очевидно не е вдъхнало доверие на американския посланик, защото после той се срещна и с шефа на БНБ по същия въпрос.
Малко по-късно „Инвестбанк” разпространи съобщение до медиите, с което разкри, че става дума за нея. Според банката всичко било законно, парите не идвали от венецуелски банки, а от европейски. Всъщност е изключено в банката да не са знаели откъде идват парите, независимо, че минават през банки-кореспонденти. В съобщението за медиите дори се пояснява, че парите били за храни, представени били товарителници и т. н. Тоест, в „Инвестбанк” са били съвсем наясно, че това са пари от Венецуела. Като всичко е наред с тия пари, защо впоследствие са ги блокирали?
Според българските закони почти няма банкова тайна. Банките са длъжни да съобщават за всяка голяма транзакция и съмнения за пране на пари. (Това е подобно и в други страни. Скандалът с Христо Бисеров например избухна, кагото от македонските служби са съобщили на българските, че от сметка на Бисеров в Швейцария са преведени 330 хил. долара в Скопие на фирма на неговия доведен син).
Защо в случая от „Инвестбанк” не са съобщили където трябва, та е трябвало чужди служби и посланици да се намесват? Става дума за огромни за България суми – към 140 млн. долара, а според някои медии става дума за същата сума в евро.
При пране на пари, онзи, който ги изпира, обикновено прибира комисиона между 30% и 50%. С изпиране на пари се занимават най-често банки. Там е възможно да се прави това с големи количества пари.
И така „Инвестбанк” излезе с официални оправдания пред медиите за венецуелската афера. Но на запитвания от медиите по другия въпрос – за арестувания израелец, банката засега мълчи.
на запитвания от медиите по другия въпрос – за арестувания израелец, банката засега мълчи.
