Бойко Рашков е юрист и университетски преподавател по наказателен процес, ръководител на катедрата по наказателно право в УНСС. Бил е директор на Националната следствена служба (1995-2001 г.), народен представител (2001-2005 г.), зам. министър на правосъдието (2008-2009 г.). Председател на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства през първия му мандат (2013 -2018 г.)
- Г-н Рашков, наскоро коментирахте, че изборът на Народното събрание за новия състав на НБКСРС показва, че парламентът не може да бъде кадрови орган.
- Щом кадровият орган не се интересува от качествата на лицата, които избира, значи той не изпълнява добросъвестно тази функция, кадрува формално, а истинските мотиви за избора са други. Народните представители показаха, че не се интересуват от квалификацията на кандидатите, кой какво може и какво реално е правил през досегашния си мандат. Изборът беше извършен въз основа на безпринципни и непрозрачни партийни договорки.
Парламентът не може да бъде кадрови орган и защото не е създал механизъм след избора да се упражнява елементарен контрол върху начина, по който се осъществяват правомощията от избраните. Нещо повече, парламентът не реагира дори при получаване на информация за неизпълнение на трудови задължения и не предприе никакви мерки. Става въпрос за груби нарушения, за това, че през половината си мандат избраният не е идвал на работа, не е изпълнявал задълженията си, дори е осуетявал проверки. По закон членовете на бюрото встъпват в трудово правоотношение в резултат на избора, което ги обвързва с права и задължения, но те не се упражняват – нито от парламента, нито и от вече избраните. Председателят на бюрото също няма никаква дисциплинарна власт по Кодекса на труда, дори и да вижда, че безочливо не се изпълняват трудови задължения. Единственото решение на проблема е в един такъв орган да се избират хора с висок професионален морал и квалификация, но както видяхме, това не се случи.
Парламентът не реагира и на явните сигнали за упражнен външен натиск върху бюрото от страна на лица и институции, чиято дейност със СРС то е призвано да контролира.
- Вие информирахте парламента преди повече от година, а с редица публични изявления – и обществото, че работата на бюрото е блокирана заради нежеланието на неговите членове да си изпълняват задълженията. Резултатът е, че вие не бяхте избран, а те получиха втори мандат.
- Това действително е парадокс по български патент. През последните две години – докато ситуацията се влошаваше – аз съм искал среща и с премиера, и с председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, за да ги информирам за това състояние на нещата. Тези срещи не се осъществиха не по моя вина. И нека подчертая специално – не става въпрос просто за работата на една администрация, а за орган, от който се очаква да следи дали не се нарушават основни права на гражданите чрез незаконно използване на СРС.
Очаквах адекватна политическа реакция. Вместо това, когато по време на изслушването стана въпрос за проблемите в работата на някои от кандидатите, председателят на ПГ на ГЕРБ г-н Цветанов заяви: "Нали отговарят на условията по закон." Оказва се, че той се интересува единствено от наличието на формалните условия и е готов да подкрепи хора, които могат да не работят и половината от следващия мандат. Даже го попитах след изслушването: "Ти като беше начело на МВР, търпеше ли такива, дето не идват две години на работа?" Не ми отговори.
Но по време на изслушването зададе и въпрос защо в годишния доклад за работата на НБКСРС не са отразени тези факти за поведението на неговите членове - че не идват на работа, отказват да извършват проверки и да спазват закона. А отговорът е много прост и народните представители, включително г-н Цветанов, трябва да го знаят: защото те са гласували закона така, че годишният доклад на бюрото до Народното събрание има определено съдържание, което не включва подобни данни. Тези факти аз съм обявил публично и достатъчно ясно, но излиза, че този, който подава данни за нарушения и неспазване на закона, е виновен, задето е информирал парламента.
- Очертавате една патова ситуация – парламентът избира един независим орган за контрол върху дейността по прилагане на СРС, а работата на членовете на този орган никой не контролира, защото по условие той трябва да е независим. Как се решава това противоречие?
- Най-малкото в правомощията на Народното събрание е да откаже нов мандат. Нали затова в парламента има специализирана комисия за контрол върху спецслужбите и прилагането на СРС – да събира данни как тези хора си вършат работата, да прави проверки, като използва възможностите на парламентарния контрол, включително по повод годишния доклад за работата на бюрото. Съдебната система например също е независима, никой не може да се намесва в работата й. Но депутатите и обществото се интересуват дали магистратите си изпълняват задълженията и какво предприема ВСС в тази насока.
В случая с бюрото се оказва, че няма никаква корелация между независимостта на държавния орган и правомощията на парламента. Нещо повече, парламентът не проявява никакъв интерес при ясни данни за груби нарушения, извършени от хора, които той е избрал, даже ги възнаграждава, като ги избира повторно. Не проявява интерес и при данни за външен натиск върху дейността на бюрото от органите, които то трябва да контролира, включително прокуратурата.
В интервю след избора на новия състав Димитър Главчев, бивш председател на Народното събрание, обясни най-общо отпадането на моята кандидатура така: "Той не е съгласен с парламента!" Да, не съм съгласен, защото парламентът избира некомпетентни хора. Обществото има нужда от подготвени и качествени хора, които да свършат възложената им работа. На практика думите на Главчев означават следното – понеже парламентът ме избира за определен период от време, в този период аз трябва да мълча и да не говоря нищо нелицеприятно, за да си гарантирам втори мандат. В това ли се състои независимостта на този орган? Много е жалко, ако това е разбирането за нея на един доскорошен председател на парламента! И къде е отговорността на Народното събрание в случая?
- В този контекст - къде е отговорността на парламентарната опозиция? БСП навремето беше двигател за създаването на бюрото. Сега обаче Корнелия Нинова заяви, че БСП държи и на двамата членове в него, които е издигнала. Защо продължи да поддържа две толкова неравностойни кандидатури – вашата и на Илия Ганев, при ясното съзнание, че няма как и двамата да влязат.
- Този въпрос не е към мен. Аз съм информирал ръководството на БСП още преди година и половина, както и през последните три месеца преди избора, за липсата на качества у този човек и ясното му нежелание да изпълнява каквато и да е работа. Това не е само мое мнение, то е известно на целия колектив на бюрото. Той не само няма подходящото образование, но за целия мандат не пожела да прочете и един текст от закона. Парадоксално е, че този човек две седмици преди избора поиска от секретарката ми закона, по който работим от пет години, за да прочетял нещо. Г-н Ганев е специалист по механизация на дърводобива, вероятно там е добър. Но това достатъчно ли е, за да защитава основните права на гражданите при прилагане на СРС? И как ще стане това, при положение че не благоволява дори да идва на работа?
Първоначалният състав на бюрото през 2009 г. включваше само юристи, но сега те са на изчезване от този орган. Цитираме Венецианската комисия, че сме създали независим орган, а не се съобразяваме с мотивите към осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, че в такъв орган трябва да се избират юристи с ранг на върховни съдии, а не лесничеи, борци и пр.
- Адвокати вече коментират, че развитието на събитията предвещава нови осъдителни решения в Страсбург.
- Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС - същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.
Боя се, че всичко това обезсмисля запитванията до бюрото, което няма нужния капацитет. Преди 3 месеца например един политически лидер подаде молба и поиска информация дали спрямо него са прилагани СРС, но до изтичане на мандата проверката не е извършена от същите стари-нови членове, на които бе възложена.
- В основата на всичко това не стои ли нежеланието да има такъв ефективен контрол?
- Случилото се говори точно за това – че няма желание да има ефективен външен контрол, а контролът да остане само формален, фасаден. Нашите политици лишиха българските граждани от една сериозна гаранция срещу незаконно ограничаване на конституционните им права. С най-голямо съжаление трябва да кажа, че тази цел беше постигната с участието на партия, чиято абревиатура съдържа "права и свободи". А членовете и електоратът на тази партия са страдали десетилетия, включително от незаконно използване на СРС. Тя спокойно замени доскорошния зам.-председател Георги Гатев, един изявен юрист, наказателен адвокат с богата практика, висока квалификация и енергия, с човек, който хабер си няма от това, за което ще получава заплата. Каква правна подготовка има един енергетик за тази работа, и то на позиция заместник-председател на бюрото?
- Това не е единственият подобен избор, от години всички се провеждат по аналогичен начин – с безпринципни договорки.
- Е, трябва ли да се примирим и да мълчим? Виждаме изумителни кадрови решения, които сега ни предлага нашият парламент! И искат да имат рейтинг!
- Има ли начин обществото да се защити?
- Няма друг начин, освен обществото да си изпълнява функциите на суверен. И когато дойде време, да избират отговорни хора, а не такива като Главчев, които искат послушни хора в услуга на определени групи, без значение каква е тяхната квалификация, опит, професионално поведение.
- Вашите прогнози за работата на бюрото занапред?
- То просто няма да може да работи.
- Ще маркират?
Да. Ще е просто фигурант.
Интервю на Мирела Веселинова, "Капитал"
Заглавието е на Liberta.bg
От 21 декември Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) е в нов състав. Парадоксално е, че процедурата по избор на нови членове от парламента мина, без никой от депутатите (с изключение може би само на Славчо Велков от БСП) въобще да повдигне въпроса за очевидните проблеми в бюрото вече от две години, за силния натиск на прокуратурата и ДАНС, за блокирането на работата по контрол върху СРС, за което сигнализира доскорошният председател Бойко Рашков.
В новия петчленен състав на бюрото влизат трима от предишния мандат - номинираният от ГЕРБ Огнян Атанасов, завършил Националната спортна академия, специалност борба, Илия Ганев (БСП), лесничей по образование, със стаж на пожарникар, и номинацията на "Атака" Огнян Стоичков - единственият юрист в бюрото. Двамата нови членове са номинираният от ДПС Илко Желязков (станал известен като "лейтенанта на Пеевски") - психолог по образование с кариера на възлови места в енергийния сектор, избран за зам.-председател, а за председател бе избран номинираният от "Воля", но всъщност човек на ГЕРБ Пламен Иванов, инженер, със стаж в МВР и ДАНС.
Новият председател и зам.-председател замениха двамата членове от предишния състав, чиято е основната заслуга бюрото реално да заработи и да упражнява ефективен контрол върху спецслужбите, прокуратурата и съда по прилагането на СРС. Зам.-председателят Георги Гатев бе отстранен с координирана акция на прокуратурата и ДАНС, при която бе отнет допускът му до класифицирана информация. Председателят Бойко Рашков демонстративно бе отхвърлен при гласуването в парламента, след като преди това БСП улесни този акт, номинирайки не само него, а и Илия Ганев, чиято стремглава кариера в администрацията няма публично обяснение при липсата на необходимата образователна и професионална квалификация. Лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че партията е доволна от досегашната работа на Ганев в бюрото, въпреки известните факти, че той има 350 дни безпричинни отсъствия за пет години и не е в състояние сам да проверява законно ли се прилагат СРС. При гласуването Ганев бе единственият кандидат, който събра пълно единодушие, без нито един против или въздържал се. Това бе по-скоро отрицателен вот за Рашков, който си позволи да вдигне тревога за натиска върху бюрото и блокирането на работата му.
