Неговият случай с номера на изборната бюлетината, съвпадащ с номера в листата /феноменът 15-15 / стана причина момчето от Силистра да измести Сергей Станишев в евролистата. Днес този казус в Изборния закон е решен и номерът на партии в изборните бюлетини отпада.
С българския евродепутат Момчил Неков разговаряме за бунтът на превозвачите и дали политиците ни умеят да защитават националните ни интереси.
- Господин Неков, наблюдавахме прецедент – евродепутатите блокираха плана „Макрон“.Здрав разум ли продиктува това решение, или натиск от седемте държави, участнички в протеста?
- Смятам, че и двете са в основата и не би трябвало да ги разделяме. Защото тук става въпрос за едно разделение между център и периферия, а всяка от периферните държави иска да извоюва по-добри условия за своите превозвачи. Чехия, Полша, Унгария са по-конкурентно способни от останалите превозвачи и това не се харесва на останалите. Тук бързам да кажа, че никой не е против специалните права на шофьорите, а трябват едни по-балансирани текстове. Защото, какво социално има за работниците, щом камионите трябва да се връщат на четири седмици в държавите-членки, където са регистрирани?
- Ако до края на месец януари не бъде внесен в Европарламента този пакет /което е невъзможно/, до края на мандата му няма как да бъде разгледан, или греша?
- В този мандат, очевидно е вече, че не може да се постигне компромис и най-добре да бъде отложен за следващ мандат, когато Европейската комисия отново да рестартира закона и да предложи нови текстове, които са балансирани между себестойността и социалните права на шофьорите от всички страни-членки на ЕС.
Сега се оказва ,че сме в Параграф 22-първият доклад е отхвърлен, вторият, който е за почивката на шофьорите също е отхвърлен и има трети доклад, за каботажа и връщането на камиона, /не на шофьора/ в рамките на четири седмици, също отпада. И няма как оттук-нататък да се гласува в пленарна зала, защото самите тези доклади, станали част от Пакета Макрон са свързани един с друг. Няма как да се гласува само едната част.
- Защо БСП сякаш върви след победителите от отделни социални групи и само се закичва с успехите им /бунтът на майките, например/?
- Ако говорим за БСП, тя е единствената партия, която в името си има думата „партия“-Българска социалистическа партия. На Вас не Ви ли се струва разумно, една социална партия да застава зад социални протести? Защото през последните години, вместо да се разрешават, тези протести се задълбочават. И кой е казал, че това е победа? Имам предвид бунтът на майките, където по-скоро възтържествува един минимум от ниво на стандартите, за да могат майките да гледат децата си.
- Чака ви конгрес на БСП в края на месец януари. Ще има ли трусове на него, за властта на Корнелия Нинова?
- Не очакваме трусове. По-скоро това, което се очаква, е да се одобри една „Визия за България“ - това, което е събрано от стотиците проведени срещи в страната. Има един дебат за бъдещето на България, защото ние сме наистина в един много труден момент - с всеки ден се задълбочава както интеграцията на ромите, така и демографската криза в страната, а постоянно се опитват да бъдат потулени тези проблеми. Не може нещата да продължават по този начин и смятам, че това го усещаме всички ние. Трябва да се види, кои могат да бъдат двата, или трите приоритета, покрай които да се обединят всички политически партии. Смятам, че това искат и хората, за да излезем от блатото, в което се намираме.
