Давността не ликвидира неплатените задължения, a погасява правото на иск
Поради неразбиране или изкривяване на информацията по теми, касаещи длъжниците, като граждански фалит, давност при дълговете, принудително изпълнение, хората придобиват погрешна представа за тези правни институти и не реагират адекватно, тогава когато трябва да изпълнят свое задължение или да потърсят защита на правата си. Затова и често при много от длъжниците битува неправилното схващане, че гражданският фалит едва ли не е опрощаване на дългове, а погасителната давност означава отпадане на дългове или пък, че трябва с лека ръка да се премахне принудителното изпълнение и събирането на дългове. Така в един момент длъжниците осъзнават, че фалитът всъщност е система от строги мерки и ограничения, насочени към тях самите или узнават, че неправилно са пресметнали давностен срок (или са си мислили, че се прилага автоматично и са бездействали с единствената мисъл "дългът да се отпише"). Има и ситуации, в които длъжник се оказва кредитор, т.е. има да събира вземания и разбира, че всъщност съдебното изпълнение и събирането на дългове въобще са необходими в едни такива сложни отношения.
Тъй като в предишни коментари съм разглеждал промените в ГПК, касаещи изпълнителния процес и някои заблуди около гражданския фалит, този анализ ще бъде посветен на давността по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и извънсъдебното събиране на дългове.
Погасителната давност е регламентирана в чл. 110-120 ЗЗД и тя не е процедура за погасяване на дълг (каквото неправилно схващане се среща), а материалноправен институт. Изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на правната възможност то да бъде събрано принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена до доброволно изпълнение и плащане.
Ако се приеме, че давността, регламентирана в Закона за задълженията и договорите, е своеобразна санкция за бездействие на кредитора по събиране на дълга и това се постига като му се отказва правото на търсене на защита по съдебен ред, т.е. погасява се правото на иск, то в никакъв случай законодателят не въвежда давността като опрощаване на дължимото. Още повече давността няма за цел поощряване на длъжника към недобросъвестно поведение. Затова и независимо от изтеклата давност и от невъзможността на кредитора да търси правата си по съдебен ред, дългът сам по себе си не е погасен и не е заличен, и доброволното плащане е единственият възможен и очакван от кредитора резултат. Например, ако някой е поканен да плати дълг за мобилни или финансови услуги от 2009 г. доброволно, това че е изтекла давността, означава само, че длъжникът не може да бъде съден, но не и че не дължи доброволно сумата за използваните услуги и не може да я плати. Това е така, защото в противен случай много длъжници биха били недобросъвестни и биха отлагали плащането на услуги, само за да настъпи давностният срок и дължимото да бъде погасено.
Въпреки липсващата в нашата правна система законова дефиниция за погасителната давност, приема се, че давността е период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника (Решение № 484/12.01.2016 г. ВКС). Общата погасителна давност е 5 години, а давността за трудовите възнаграждения, за които не е предвидено друго, за обезщетения и неустойки от неизпълнени договори, за наеми, лихви и други периодични плащания е 3 години. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги (интернет, телевизия, мобилен телефон) също са периодични плащания и за тях се прилага кратката давност (Тълкувателно решение № 3/ 2011 от 18.05.2012 г. ОСГТК ВКС).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента, в който кредиторът може да си иска дължимото - парите. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземане от непозволено увреждане, давността започва да тече от откриването на дееца, а при искове за неустойка за забава, давността започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Най-често грешката, която допускат длъжниците е сами да преценят дали един срок е изтекъл, без да имат познанията затова и без това да се прави при обективен прочит на документи. Така след време разбират не само, че давността не е изтекла, а и че е задействана и процедура за принудително събиране и дългът се е оскъпил. От своя страна принудителното изпълнение, като заместител на липсващото доброволно изпълнение, е съпроводено от допълнителни разходи, които са необходими, за да бъде събрана дадена сума. Малко са случаите, в които длъжникът поема сам инициатива да предяви иск, с който да се установи, че "не дължи", заради изтекъл давностен срок. Споделям мнението, че в голяма част от случаите такива искове за "недължимост" поради погасяване по давност са или недопустими, или неоснователни. Все още такива искове се предявяват и уважават, но се наблюдава и обратното.
Законът също урежда и хипотезите, при които давността не тече, а именно: между деца и родители, между съпрузи, за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115 ЗЗД). Давността се прекъсва в случаите, посочени в чл. 116 ЗЗД. Ако длъжникът признае вземането, като това може да стане изрично или с действия – например длъжникът плати част от дълга или извърши прихващане срещу свое насрещно вземане. Също така, ако кредиторът предяви пред съда иск за вземането си или направи възражение за прихващане в заведен срещу него иск от длъжника. Прекъсва се и когато кредиторът предприеме действия за принудително изпълнение, включително ако поиска издаване на заповед за изпълнение. Важно е да се знае, че от момента на прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години, така например вземането за лихва се погасява на основание чл.111 ЗЗД с тригодишна давност, но ако лихвата е присъдена със съдебно решение давността е петгодишна. В закона няма абсолютна давност, т.е. такава, която да не се влияе от прекъсването и спирането, а предлаганите през годините промени в тази посока не отговаряха в пълнота на смисъла на подобен институт. Например, предлагаше се тя да се отнася само до физически лица, чиито задължения не са обезпечени, разсрочени или отсрочени.
Давността не се прилага служебно и това означава, че кредиторът може да предяви иск за погасено по давност вземане и съдът няма да отхвърли иска му, ако длъжникът не направи възражение, че дългът е погасен по давност. Това е така, защото съдът не е длъжен да следи и да се произнася служебно относно погасителната давност. Ако пък длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла (чл. 118 ЗЗД). С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Затова и давността не ликвидира неплатените задължения. Дори и след изтекла давност, дадена сума продължава да се дължи доброволно и това няма да е недължимо платено. Отпаднала е единствено възможността за събиране на вземането по принудителен ред.
Сами по себе си бездействието на длъжника, неплащането на задължения, в хипотеза на изтекла давност и непредприемането на конкретни действия, могат да имат неблагоприятни последици за него, например лоша кредитна история или пък да се окаже, че неправилно е преценил, че давността е изтекла и дългът да бъде предявен за събиране принудително, с произтичащите от това последици.
Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. Като експерт разработва промени, посветени на електронните публични търгове, защита на длъжника, вкл. при свръзадълженост и регулация на колекторската дейност.
