Активизирането на прокуратурата в последните дни създава впечатление за мащабно разгръщане по всички "фронтове" и човек би могъл да си помисли, че държавното обвинение е започнало да си върши работата. Арестувано бе известното семейство Баневи - заради "бандитската приватизация" на "Полимери" преди 20 години. После се разбра, че издателят на критично настроените медии "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев е обвинен за пране на пари, а председателят на ВКС е предаден на антикорупционната комисия. В понеделник последва удар право в сърцето на управляващата ВМРО – арестуван бе шефът на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиевl. Агенцията е от години под контрола на партията на Красимир Каракачанов, който е вицепремиер и военен министър.
Разкритията за фрапантни нарушения и произвол при раздаване на българско гражданство са от години. Ето защо, като се имат предвид толкова много поръчкови акции и скалъпени обвинения по различни случаи, които се пукат като балони в съда, въпросът защо прокуратурата се задейства едва сега, е напълно уместен.
През последните месеци коалицията "Обединени патриоти" (ВМРО, "Атака", НФСБ) не слиза от новините заради продуцираните вътрешни скандали между трите партии, които клатят и правителствената коалиция. От лятото насам почти единствената тема на коалиционните съвети ГЕРБ-ОП са разправиите между лидера на "Атака" Волен Сидеров и лидера на НФСБ и вицепремиер Валери Симеонов. В същото време Каракачанов е в ролята на "горския", който ту се кара, ту умиротворява партньорите си, дистанцирайки се от конфликтите им.
Шумните скандали обаче не спират. То не бяха обиди към майките на децата с увреждания, соросоиди, катастрофи с джипове, спирания на партийни телевизии и прочие. Това създава рискове и ГЕРБ се оказва предизборен заложник на националистите.
Разпад на управляващата коалиция буквално би допингирал БСП на фона на очаквана зима с рекордно високи битови сметки заради поскъпването на горивата. Това несъмнено поражда притеснения от повторение на февруарските събития от 2013 година.
Как може да се гарантира стабилността на управляващата коалиция през следващите критични месеци? Със сравнително предвидими и послушни коалиционни партньори (плюс "Воля" за студен резерв), които си затварят устата и действат така, както се очаква от тях.
Какво се прави, когато те вземат за заложник? Вземаш заложници и ти. За да не се разбере от всички, че вземаш заложници, може да извършиш и някакви други арести, за да се изгуби важното в купчината от скандали. Примерно, да започнеш пак да се занимаваш с приватизацията – тази вечна дъвка, която продължава да се разтяга в парламента и в телевизионните студия.
Преди седмица лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов спаси стабилността на управлението, когато отказа да поиска оставката на колегата си от НФСБ Валери Симеонов.
Каракачанов постъпи разумно, защото през следващите месеци трябва да похарчи няколко милиарда за нови западни самолети, ремонт на стари руски самолети, бронирани машини и какво ли още не. Ако не беше постъпил разумно, не той, а някой друг щеше да харчи тия милиарди. Каракачанов е важен човек, който крепи управлението и разполага с много пари. Добре е той да продължава да постъпва стабилно като пази правителството (доказал е, че може) и да не решава на своя глава как да харчи милиардите.
Когато вземаш някого за заложник, от особена важност е той да е голяма клечка. Иначе няма смисъл. В момента Каракачанов наистина е голяма клечка. И вече е заложник. По същия начин от близо две години заложник е и лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който всеки ден недоволства от правителството, но накрая гласува с управляващите на всички вотове за недоверие. Срещу Марешки бяха образувани няколко дела месеци, след като влезе в парламента и засега тези дела стоят на трупчета. Така фармацевтичният бос се превърна в студеният енергиен резерв за властта.
Иво Прокопиев упорито отказва да влезе в ролята на заложник и медиите му продължават да вадят наяве безобразията в изпълнителната и съдебната власт, поради което и натискът срещу него продължава с неотслабваща сила.
Друга стратегия има областният шеф на БСП - Пловдив Георги Гергов, който след скандала "ЦУМ-гейт" мъдро зае страната на прокуратурата, лоша дума не казва за премиера и към него продължава да тече благодат – последният му "бонус" са 43 милиона лева за дупка във Варна.
Възможно ли е все пак делото в управляваната от ВМРО Държавна агенция за българите в чужбина да е резултат от реални усилия и разкрития на прокуратурата? Както се съобщава, арестите са предшествани от четири месеца неуморна работа и сигнал, че в агенцията взимат по 5000 евро, за да дадат документ за български произход на чужденец.
През последните 6-7 години редица медии, сред които Mediapool, многократно са правили свои разследвания за съмнителните схеми в Държавната агенция за българите в чужбина. По-интересното е, че такова разследване преди четири години направи и самата прокуратура.
През 2014 г. проверка на Върховната административна прокуратурата показа, че ДАБЧ е издала хиляди удостоверения за български произход на албанци, косовари и македонци, без реални доказателства за такъв произход. Удостоверенията са необходими за натурализация на чужденците на основание български произход, което е едно от основанията за придобиване на български паспорт.
Резултатите от прокурорската проверка бяха толкова скандални, че корупцията изглеждаше единственото логично обяснение за действията на агенцията. От 1500 проверени удостоверения за български произход през 2014 г., половината се оказаха дадени без доказателства, независимо от законовото изискване да има поне един документ за възходящ българин в родата на кандидата за гражданство. Общо 90% от всички проверени удостоверения за предходните три години също се оказаха издадени без документи за наличие на възходящ българин.
Оказа се, че при идентични случаи ДАБЧ издава удостоверения на едни хора, а на други отказва. Един от "клиентите" на агенцията не получил удостоверение, въпреки че доказал, че майка му е българка. После същият човек получил удостоверение със същите документи.
Още тогава прокуратурата можеше да се задейства, но не се задейства. Това се случва едва сега. Какви ще са политическите последствия предстои да се види, както и дали ще настъпи съществена корекция на практиките за получаване на българско гражданство.
