"Бракониерство винаги е имало и ще има, нашата контролна функция е превантивна – да ограничаваме размерите му колкото се може повече. Разбира се, действията ни са ограничени в рамките на дадените ни правомощния. По оперативна програма за морско дело и рибарство има възможности за придобиване на нови плавателни съдове и дронове. И едните, и другите са ни крайно необходими. Класически е примерът, че бракониерите винаги са поне една крачка напред в техническо отношение. Впрочем, ако са само една крачка е добре. Така, че трябва сериозно да увеличим техническите си възможности."
Това споделя в интервю за специализирания сайт Maritime.bg изпълнителният директор на ИАРА Христо Панайотов.
Ще се справите ли и с другото предизвикателство за навременното раздаване на индивидуалните квоти за калкан? Тази година се забави с два месеца, което много затрудни рибарите.
– Имах среща с браншовите организации и се разбрахме през следващата година, както са направили колегите от Румъния, разпределянето на квотите да стартира още в началото на януари. Защото се губят два месеца, докато излезе регламентът, в който е посочено количеството за България. Тъй като неговият размер е ясен доста преди това, на тази база ще се опитаме да стартираме процедурата още от 1 януари 2023 година.
Какви са първите задачи, които си поставяте като нов изпълнителен директор на ИАРА?
– В краткосрочен план основната задача е да подобрим административния капацитет на Агенцията. Да видим има ли слаби места, какви са те, като обърнем внимание на контролната дейност, която не обхваща само Черноморието, а и вътрешните водоеми в страната. Направихме преглед на дейността на администрацията и сега работим по нов проект на устройствен правилник на агенцията. Тоест правим структурна реформа.
Какво е нейната цел?
– Ресурсът, който имаме да бъде възможно по-оптимизиран. Ако трябва да вляза в конкретика, има дублиране на работа на отдели, неправилно и неравномерно разпределяне на елементите им в страната.
Нещо конкретно като първи стъпки в контролната дейност на агенцията?
– Проведохме няколко съвместни срещи с колегите от страната и нахвърлихме конкретни стъпки, които да предприемем на първо време. Например, смятаме да кандидатстваме по европрограми за купуване на дронове, с които да се осъществява по-добър контрол. Едно е нашите инспектори да обхождат язовира, докато открият и заловят бракониерите, друго е по въздушен път веднага да видят има ли нарушители и ако има да бъдат заснети. Разбира се, имаме нужда и от нови плавателни съдове за Черно море. В тази насока имаме широк обхват.
Как смятате да набавите новите технически средства по линия на еврофондовете?
– По оперативна програма за морско дело и рибарство има възможности за придобиване на нови плавателни съдове и дронове. И едните, и другите са ни крайно необходими. Класически е примерът, че бракониерите винаги са поне една крачка напред в техническо отношение. Впрочем, ако са само една крачка е добре. Така, че трябва сериозно да увеличим техническите си възможности.
Има ли вероятност това да стане още тази година?
– Нужно е технологично време за кандидатствате по оперативните програми. Единственото, което е възможно да стане по-бързо още тази година е за дроновете, но за по-големите средства, като катери за морето, ще трябва да изчакаме новия оперативен период.
Осветляването на сектора е свързано с местата за разтоварване, тоест рибарските пристанища, които трябва да бъда подобаващо оборудвани, има вече няколко нови пристани, това помага ли в контролната работа на ИАРА?
– Тук контролната работа не е самостоятелна само на ИАРА. В някои аспекти, както в случая с разтоварването, има нужда и от Агенцията по безопасност на храните. Работим в тази насока, като стартирахме съвместни групи за Бургас, Варна и Добрич. Нужна е обаче още работа, тъй като нещата се случват по-бавно от темповете, с които ми се искат.
На този етап как върви борбата с бракониерите?
– В сайта на агенцията постоянно излизат резултатите от контролната ни дейност. Акциите са ежедневни. Наскоро имахме акция във Врачанско, която се проведе съвместно с полицията и заловихме група бракониери с голямо количество уловена риба. Бракониерство винаги е имало и ще има, нашата контролна функция е превантивна – да ограничаваме размерите му колкото се може повече. Разбира се, действията ни са ограничени в рамките на дадените ни правомощния, от там нататък, ако законодателят прецени, може да ги увеличи. Например, ние не можем да арестуваме, не можем да претърсваме автомобили за риба с документи за произход. Сега това е работа на други контролни органи.
Имате ли възможност за законодателни предложения?
– По закон имаме това право. Обмисляме какво точно да предложим и в тази насока продължаваме срещите с браншовите организации, с неправителствени организации, с клубовете за спортен риболов и други заинтересувани лица. Събиране информацията, която ни е необходима и накрая ще излезем с законодателни предложения. Имаме воля за промяна.
Оформят ли се вече някои идеи за законови промени?
– Не мога да изпреварвам нещата, защото всяка промяна обхваща голям кръг. Едно се случва в морето, друго във вътрешните водоеми, река Дунав, също в стопанския и отделно в любителския риболов, съвсем различно в аквакултурите. Нещата са разнопосочни и не мога от раз да кажа това или онова ще направим. Няма да е сериозно.
Както разбирам, особено дължите да диалога с бранша?
– Разбира се. Проблемите пред бранша са от различно естество, а към тях се прибавиха и последиците от пандемията с Ковид-19, а сега и войната в Украйна, която породи и енергийна криза. Важно е да чуя от първо лице проблемите на обикновения човек, на рибаря, който ежедневно се бори с морските стихии за своето препитание. Наясно съм, че проблемите не са един и два и не могат да се решат за ден или два. Но е важно да започнем отнякъде. След като приключат всички планувани срещи, предоставената информация от тях ще бъде систематизирана, обобщена и взета под внимание в по нататъшната работа на ИАРА.
