Есента е дамгосала в рижо боровете над Белица. Селището за танцуващи мечки вече е по-леснодостъпно, след направата на новия асфалтов път. Черният коларски участък е само някакви четири километра, които бързо се изминават. Обитателите на парка са все още будни, късната есен е далече. Сега само лапат усилено, за да се подготвят с дебелите подкожни мазнини за дългата хибернация.
Толкова студен и дъждовен юли, като тазгодишния, не е имало, казват местните хора. Температурите от 4-5 градуса са накарали някои от мецаните да струпат в бърлогите трева и клони, а едно от мечетата е заспало още тогава зимния си сън. Обърканата природа е ошашавила и дивите зверове.
Освен от България, през последните една, две години, мечки са приютени от Албания, има и две от Сърбия. Още през 2007 г. е ликвидирано варварството „танцуващи мечки“ у нас, но паркът, дело на фондация „Четири лапи“ и фондацията на Бриджит Бардо, започва да приема и мечки от съседните държави. Заради затворената в Пловдив зоологическа градина, поради лошите условия за живот, мечките са заселени в Белица през 2014 г. От село Николово, Русенско, заради теснотията на клетките и бетона, двете мецани са също сред гористата местност на селището. А от миналата година са и двете албанки - едната е "селфи-мечка", водена от плажовете на Албания за снимки. Тригодишен е Рико - най-малкото мече, също албанче, пподготвяно еда бъде танцуваща мечка.За късмет, когато хората от фондацията го откриват в двора на собственика, все още носа му не е пробит за халка. Мъникът е адаптиран, но през изминалата зима не е заспал зимен сън, защото това е първата му зима в непознати условия. До две години може да изминат, за да могат мечките да се пирспособят към хибернация и заговори у тях дивото.
В седемте сектора на парка, към момента са общо 25 мечки. Свикнали с човешкото присъствие и почти не го удостояват с внимание. Тук те остават до края на живота си и за жалост, вече има няколко починали.
Някой още си спомнят една от първите танцуващи мечки - Станка, която изглеждаше ужасяващо, особено след събуждането си от зимен сън. Цялата козина по муцуната и тялото и бе опадала и приличаше по-скоро на коза, отколкото на хищник. Жива е и Виолета, също от първите, която е вече 37-годишна. В природата не може да се достигне повече от 20-27 години за един екземпляр, но тук има изключения, казват природозащитници от резервата. Днес Виолета е в добро здраве и здрава козина.
Невъзможно е да се роди мече в парка. Целта е не размножаване, а да се подпомогне съществуването на застрашените екземпляри. Все още много мечки в Албания чакат да бъдат спасени.
Дали е лесно да се вземат от собствениците им?!
Въпреки силния медиен натиск, процесът се оказва доста труден. Започва се с интернет-петиция, подписана от над 500 000 души в цял свят. Широката гласност си казва думата-със специална заповед на техния министър на околната среда, мечките пристигат в Белица.
Икономическата картина на резервата изглежда така: 60 кг пъпеши, 40 кг моркови, 30 кг сливи, 30 кг риба, плюс петдесет хляба. Този разклад е ежедневно за всички 25 мечки. През лятото се пада около 10 кг храна на ден за едно животно. Есенните месеци, като септември и октомври, преди заспиването им, храната е повече, дори стига до двадесет килограма. Но пък цяла зима може и да не се хранят, ако заспят. Видят ли, че мечката излиза през зимните месеци от бърлогата, значи търси е гладна и търси храна.
Докато оглеждаме заградените с бодлива тел и електропастири участъци, двама работници размахват дълги ножици. Не пропускаме да питаме - за какво служат? Оказва се, че влизат във волиерите и подстригват храстите и дърветата, за да има видимост. До сега не е имало случаи на нападение, но мечката е непредсказуем хищник и за да влязат вътре в териториите им, те ги подмамват в бърлогите с храна и пускат железните капаци.Така спокойно вършат работата си.
Две фондации издържат парка - „Четири лапи“, основана 1988 г. в Австрия и „Фондация Бриджит Бардо“. От три години има входна такса, с която се покрива рекламата и логистиката, а с парите на фондациите е изхранването.
10 000 лв е базовата цена, за да се откупи една мечка. Оттам-насетне е въпрос на пазарлък. Гъдулките и инструментариума за мъчение е безплатен.
Разделяме се с мецаните, които лениво обръщат муцуни и едва, едва ни удостояват с вниманието си, заети с по-важни неща, като това - да намерят филиите с хляб, намазани с мед и поставени сред тревите. Защото сладкото изкушение е задължителна част от днавното меню.
Някога, в далечната 1999 г., когато за първи път се заговори за парка в местността Андрианов чарк край Белица, много медии правиха паралел с живота на хората у нас и с този, на пенсионерите. Днес мечките са добре охранени и здрави, с лъскав косъм и остри нокти. А паралелът с българите се натрапва сам, без да го търсиш. И без да мразиш мечките.
Е, кога и ние, като тях?
