Валят жалби и съмнения за неверни данни и манипулации при класирането на блоковете
Напрежението около последната фаза на безплатното саниране на жилищни сгради се разраства. Въпреки опитите на регионалното министерство да успокои страстите, съмненията и обвиненията за нечестно класиране на блоковете, които ще получат 100% финансиране за енергийно обновяване, се множат. Валят жалби от цялата страна.
Драмите започнаха точно преди Коледа. На 22 декември беше публикуван списъкът на одобрените за финансиране блокове в последния етап на безплатното саниране. Оказа се, че от кандидатствалите 3089 жилищни сгради са одобрени едва 756, или само 25%. Пари за енергийно обновяване ще има и занапред, но собствениците вече ще трябва да покриват част от разходите със собствени средства. Затова битката сега е люта. Неуспелите 75% са ядосани и са убедени, че има "шашми" в класирането.
Сдружения на собственици и кметове масово се оплакват от "субективни фактори" в ресорното министерство и оспорват работата на комисията, която е оценявала заявките за саниране. Други твърдят, че конкурентни общини са играли в комбина с обследващи фирми и са надули показатели, които вдигат общия бал при класирането. Обследващи фирми пък казват, че някои общини са се полакомили за повече средства, завишили са прекомерно необходимите инвестиции за енергийно обновяване и така са провалили шансовете за класиране.
Протести без край
Кметът на Благоевград Методи Байкушев изпрати в МРРБ 17 възражения на сдружения на собственици с отхвърлени проекти. Всички те настояват да получат информация как е направено класирането и искат преразглеждане на работата на оценителната комисия.
Кметът на Димитровград Иво Димов изпрати протест с искане за преразглеждане на процедурата. От кандидатствали 59 блока в града са одобрени само два.
Кметът на Русе Пенчо Милков също смята, че МРРБ трябва да ревизира класирането. За община Русе са одобрени само 7 блока за общо 21,2 млн. лв. (при лимит на безвъзмездната финансова помощ от 50 млн. лв.). Милков отбелязва, че в някои общини над 90% от проектите са класирани, като има съмнително много блокове, получили максимален брой точки: "При положение, че става въпрос за „типово строителство“, тоест сградите са панелки със сходни характеристики, странно е как в някои райони сградите могат да получат най-високия енергиен клас А след санирането, а други не", коментира русенският кмет.
Протести срещу подбора на проекти за саниране дойдоха и от Смолян, където са одобрени едва пет от внесени общо 65 предложения.
Националният омбудсман Диана Ковачева съобщи, че при нея валят жалби от сдружения на собствениците на неодобрени за саниране сгради - в Стара Загора, Айтос, Свиленград, Шумен, Велико Търново, Пловдив, София, Сандански, Ловеч и др.
"Гражданите не са съгласни с оценките на заявките им за инвестиция и изразяват съмнение за обективността на обследванията за енергийна ефективност. Камарата на енергийните одитори в България също изразяват съмнения за манипулиране на класирането и искат информация кои са членовете на оценителната комисия и каква е тяхната компетентност. Настояват и за достъп до докладите на оценителната комисия", посочват от пресцентъра на омбудсмана.
Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков вече няколко пъти уверява, че оценките не могат да се манипулират, защото има ясни критерии, въз основа на които компютър класира сградите. "Всички данни са въведени автоматично в системата и оценките се произвеждат машинно. Тук няма човешки фактор", поясни Цеков. “Ще проведем срещи с всички недоволни кметове, за да обясним как е направено класирането,” обеща министърът. Според него основният проблем е, че за този етап на обновяване на жилищния фонд по Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени 1.12 млрд. лв., а са подадени проекти за 4 млрд. лв. “Няма как всички да получат финансиране и това създава ситуация на естествено недоволство", обясни министърът. Цеков обаче намекна, че може да има неточни сертификати за енергиен одит.
Сертификатите за 1217 проекта, за които е декларирано, че със санирането постигнат най-високия клас А за енергийна ефективност, са предадени за проверка на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към Министерството на енергетиката. “Ако от АУЕР получим становища, че данни в сертификати не отговарят на действителността, ще бъдат извършени корекции в оценките за съответните сгради и ще бъдат наложени санкции”, поясни Цеков.
Но общественото недоволство ескалира. А ресорният министър звучи все по-минорно и неубедително. Последният му ход е призив към гражданите при съмнения за манипулиране на данни в сертификатите на сградите, кандидатстващи за саниране, да подават сигнали до министерството. Основателните жалби щял да препраща дори в Европейската прокуратура. “Ако има манипулация на данни, това означава документна измама, насочена към неправомерно усвояване на европейски средства", обясни Цеков по Нова тв. Той твърди, че до момента в МРРБ не е пристигнал нито един конкретен сигнал за неверни данни в сертификатите на сградите.
Не е ясно как ще приключи този етап на санирането. Ясно е обаче, че при следващите мерки за енергийна ефективност е необходима пълна промяна на процедурите.
Битка за точки
Собственик на фирма, занимаваща се с конструктивни обследвания, разкри пред "Капитал" подробности за гафове на общините, които в тази фаза на санирането имат важна роля в подготовката на проектите.
Дали от некомпетентост или по други причини, някои общини намерили заложените от обследващите фирми цени за саниране за скромни и ги заменили с максимално допустимите за кв. метър, имало дори надскачане на лимитите, твърди експертът. Това силно влошава шансовете на проектите, тъй като най-важният критерий за оценка и класиране, който носи най-много точки - 35, е "ефективност на инвестицията", т.е. съотношението между вложените пари и спестяване на енергийното потребление.
