Има един много остър сблъсък между традиционните медии и социалните мрежи и от време на време тази война припламва, смята преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“
Изгубим ли традиционните медии, изгубим ли журналистиката, губим основно средство за социална ориентация. Това каза Симеон Василев, журналист, преподавател във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“, пред Bloomberg TV Bulgaria.
"Проблем е загубата на основни стандарти в журналистиката и това идва от социалните медии. Можем ли да си представим геополитиката, светът събран в 30-секунден клип в Tik Tok. Можем ли да си представим какви последици има това, не само за младото поколение. Те възприемат света по доста по-различен начин - бързо, бързо, бързо и кратко".
Няколко много важни процеса в съвременното общество доведоха до радикални промени на информационното пространство. Но трябва да се прави разлика между медията, като средство-посредник и среда от една страна и журналистиката, като професионална роля.
Процесите на дигитализация, на глобализация влияят много на информационното пространство, но навлизането на социалните мрежи в него създава многобройни последици и трансформация, като основната причина е аудиторията. Защото тя е един пълноценен автор и съавтор на медийно съдържание. И когато в социалните мрежи попадне информация, тя може да бъде коментирана и анализирана от всички. Това създава представа за хаос.
Що се отнася до намаляването на доверието в традиционните медии, то това е въпрос по-скоро на журналистика и е отговорност на традиционните медии, защото според различни изследвания напоследък над 70% от журналистическото съдържание в медиите на практика е ПР. Имаме смесване на социалните роли, което създава чувството за недоверие, подчерта доц. Василев.
Все пак журналистическата професия няма да загине и причините са много, но "най-основната е, че тази симбиоза, тази медиатизация на култура, политика, икономика, не може да мине без традиционните, класическите медии". "Новото на новите медии е пълноценното участие на аудиторията, в което няма нищо лошо. Въпросът е, че имаме един сблъсък между регулирани, традиционни медии и нерегулирани платформи".
При традиционните медии има регулации, т.е. във всяка една демократична конституция е защитена свободата на словото. Докато при трансграничните социални мрежи това не е така и "тук е големият проблем", добави гостът. "Чест прави на ЕС, че направи стъпка напред с два закона, но сега цялата борба е за нашите данни".
"Ако преди рекламата беше горивото на традиционните медии, сега нашите данни са горивото на социалните мрежи. Има един много остър сблъсък между традиционните медии и социалните мрежи и от време на време тази война припламва. Социалните мрежи казват, че не са медии в традиционния смисъл и че тяхната основна цел е хората да общуват на нашия терен, а останалото е работа на традиционните медии. Всъщност става дума за симбиоза - едните не могат без другите и обратно".
Не знам този процес до къде ще доведе, но всички, включително и инстуционално в ЕС, търсят новото понятие за медия. Като прибавим и историята с изкуствения интелект и метавселената, нещата изглеждат още по-непредсказуемо, счита доцентът.
"Когато изкуственият интелект навлезе в т.нар. медийна екосистема, а тя има ключова роля за всички обществени системи, тогава никой не може да предвиди какви ще са последиците. Хубавото е, че този изкуствен интелект все още не може да се справи с т.нар. причинно-следствени връзки и едва ли ще усети аромата на "Джулай Морнинг".
Гостът се съгласи, че изкуственият интелект носи потенциала да разбие фундамента на цивилизационното устройство - на демокрацията и начина, по който функционират обществените отношения, но изтъкна, че същото е било и при откриването на телеграфа, на радиовълните, при откриването на първите "движещи се картини" и т.н. "Тогава човечеството също е било обзето от такъв страх".
"Това не е нищо ново в медийната еволюция, в медийната история и даже в обществената история. Преди 70 хил. години се е случила т.нар. когнитивна революция, появил се е езикът, основното средство за комуникация. А сега преживяваме дигиталната революция. А винаги след една революция никой не знае какви ще бъдат последиците".
В света всеки се опитва да се откъсне от т.нар. взаимна зависимост, но това не е възможно при тази връзка на пазари, суровини и т.н., коментира събеседникът. "Този крещящ случай на войната в Украйна го показа по жесток начин. Всичко това е резултат на много тежък икономически сблъсък, който всички проспаха".
"Светът, геополитиката, изпадна в много тежък амок. Вижте информационното пространство. И проблемите ще се задълбочават. Тук е ролята на журналистиката, която трябва да стъпи на краката си и да влезе на мястото си".
