„Основен сюжет от 2 април беше политическата сила „Не подкрепям никого„. Притеснително е, че голяма част от населението неглижира изконното си право да контролира кой ще взема решенията в държавата.
Изборът на председател на Парламента ще покаже ясните намерения на всички политически сили и оттам ще разберем дали първите две имат посоки какво да се свърши.
Борисов ли е името на политическата криза е лесен отговор. Но проблемът се корени в самата политическа система, в законоприлагането и правораздаването в държавата. Тази тема би била основен проблем в бъдещи разговори.
Във фокуса на избирателя е начина, по който живее живота си, а не дълго чаканите реформи, така нужни на държавата."
За патовата ситуация, за „мъртвата хватка“ между първите две политически коалиции, за възможните и невъзможни решения и как ще бъде разплетен възелът от 2 април.
За всичко това експертът по политически комуникации и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ дпн Борис Стоянов говори пред LIBERTA.BG
- Господин Стоянов, изборите приключиха с тъжната рекапитулация, че 60% от българските граждани не упражниха конституционното си право на глас. Защо се случи това и трябва ли да стреснat най-сетне политиците ни?
- Определено основен сюжетен момент от 2 април беше политическата сила „Не подкрепям никого“. Наблюдавайки ситуацията, в която 60% не упражниха правото си на глас, можем да добавим и онези 4% – над 100 000 души, които излязоха и целенасочено не подкрепиха никого. Така че, определено тази сюжетна линия е основната, която трябва да разглеждаме. И да, притеснително е, че огромна част от българското население абсолютно неглижира изконното си право да контролира това - кой ще взима решенията в държавата.
- Как отекна европейската криза на лидери, която наблюдаваме в последно време в нашата реалност?
- Българската политическа реалност напоследък е обект на много коментари от чужбина. Особено като излезе и второто издание на „Магнитски“, още повече се задълбочиха нашите вътрешни проблеми от гледна точка на това - кои са лицата, които управляват знайни и незнайни процеси в държавата. Що се отнася до общата политическа обстановка в Европа, не съм убеден, че за избирателите това е най-важното и отекнало до такава степен, че да формира избирателни движения. Наблюдаваме това в простата аритметика, че втората политическа сила е по-скоро коалиция. ПП-ДБ не увеличават своя сумарен избирателен резултат от предходните избори, което ще означава ,че те не са привлекли много нови поддръжници. И ако се върнем на въпроса - дали политическите сътресения в европейски мащаб и аспект влияят пряко, гледайки резултатите и сравнявайки ги с октомври, не виждам европейските проблеми и лидери да са отекнали тук в изборите.
- ГЕРБ е първа политическа сила при разлика от 2% с ПП-ДБ. Излизането напред на Борисовата партия прави ли "мъртвата хватка" около ПП-ДБ още по-непреодолима?
- Ще си позволя да кажа, че коя е първа политическа сила в този вот има единствено значение към това, какъв е кампанийният наратив през септември, или през лятото, когато ще има нови избори. Фактът, че ГЕРБ-СДС е първа политическа сила, единствено може да засили тяхната риторика в предстояща кампания. А при ПП и ДБ смятам, че имат възможността да се препозиционират и да могат да комуникират много правилно и точно със своите избиратели какви са приоритетите им. Това ще бъде показано в процедурата по председател на Народното събрание, защото тя ще е основна и показателна за претенцията на 49-я Парламент. Изборът на председател ще покаже истинските намерения на всички политически сили и оттам ще можем да изведем заключения до каква степен двете коалиции ще имат ясни посоки какво да се свърши.
- Колко варианта съществуват, за да се опакова и представи пред избирателите коалицията "ГЕРБ-СДС - ПП-ДБ", в която едните са арестували лидера на опонентите, а той от своя страна е сипел критики и нападки към другите?
- Не веднъж в деня на изборите моите колеги и анализатори коментираха евроатлантическо споразумение, европриоритети и подобни словосъчетания. В кръга на спекулата, това би могло да бъде вариант на бъдещата коалиция. Но именно тези актове, които Вие изброихте във въпроса си и смекчаването на тона в предизборната кампания ме карат да мисля, че такъв вид правителство ако се случи, няма да има дълъг живот и неговият хоризонт би бил доста кратък.
- Откривате ли връзка между нереформираната съдебна система и резултатите на ГЕРБ, при целия пасивен вот? Казано просто – Бойко Борисов ли е името на политическата криза у нас и защо това рядко се коментира?
- Дали Борисов е името на политическата криза, би могло да бъде един лесен отговор за наблюдаващия. Но вероятно проблемът се корени в самата политическа система като такава, а Вие говорите и за основната тема, свързана със законополагането и правораздаването в държавата. Това като тема е нещо, което би било причина за коалиционно правителство и е една червена линия, която колегите от ДБ не веднъж са прокламирали като абсолютно задължителна. Това води до заключението, че темата би била основен проблем в едни бъдещи разговори. Относно ГЕРБ – резултатът им е стабилен по отношение на това, което се случи през октомври. Активирането на електората им и целия драматизъм с хартиения вот не доведе до някакви забележими промени. Което ще рече, че фокусът на избирателя не е към световните и европейските политически катаклизми и не е свързан с една тема, а по-скоро е комбинация от теми, свързани с нашето ежедневие – войната в Украйна, инфлацията. Начинът, по който избирателя живее живота си, е във фокуса, а не реформите, които са така дълго чакани и толкова нужни за българската държава.
- Кое ще е по-непродуктивно за страната – трудно смилаемо управление на първите две политически сили, или продължаващи служебни кабинети?
- И двата сценария са плашещи по своята същност поради това, че тези избори бяха пети предсрочни и такава коалиция е невъзможно да работи дълго и качествено. Тогава се изправяме пред парадоксално решение – предсрочни избори, които биха могли да бъдат и две в едно, ако това стане септември месец. Проблемът няма да бъде, че сме в непрестанен служебен цикъл и властта е в ръцете на президента, но е в компромисното решение на двете първи сили за коалиция, което ще е звучен шамар за техните избиратели. Ако ПП-ДБ са алтернативата на статуквото, както се твърдеше повече от 12 месеца, би било пагубно за бъдещите резултати на местни избори. Предстои ни тубролентно време, в което най-вероятно ще имаме и още едни предсрочни праламентарни избори.