Отворено писмо до отворения министър на културата Боил Банов от един отворко
Уважаеми (иронизирам) министър Банов, нямам претенцията да съм културен експерт, но ям достатъчно шунка за да знам, че последната е лишена всякакви естетически характеристики, да не говорим, че е лишена и от шунка.
Първоначално не исках да коментирам темата с "изложбата", щото не съм ни шеф Манчев, ни нося синя кръв в жилите си, но тъй като прочетох днешния ви коментар по повод "ивента" в Националната художествена галерия, взех че и аз се превъзбудих и реших да кажа 2-3 думи по повод този роден естетически Еверест.
Боиле, душко, ти в Тайланд бил ли си бе пич? Там често правят подобни "изложби" и то не само с мъртви месни продукти, но и с живи такива. Например, много са полулярни травеститите, както разбира се и обикновените шаврантии, които за радост на малоумната си публика с рязък пукот изстрелват топчета за тенис на маса от вагините си. И не само топчета, както и не само от вагините си.
Всъщност тайландците, като далеч по напреднал в културно отношение народ, имат огромен асортимен от подобен тип интелектуални радости, но остават все още неоценени от класическата културна общност, заради което едва ли скоро техни "инсталации" ще влязат като официална експозиция в Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou в братски Париж. И това не е само, щото французите са брутални шовинисти и културни егоисти, но и щото изстрелването на топчета от вагина все още не е лицензирано, ни като спорт, ни като изкуство (за справка питай Красен Кралев, той също е известен български изскуствовед).
Искам да кажа уважаеми (иронизирам) г-н министър, че това, че нещо прилича на нещо друго, все още не значи, че е първото. Това, че някой пърди в кофичка за кисело мляко, не значи, че млякото е синтезирано от нацисти например. Камо ли, че е новаторски производствен перформънс за придаване на съвременен дъх на една стара традиция по изтискване на млеко от виме.
Във филма "La grande bellezza" например, главният персонаж от лентата отиде на един подобен "ала шунков перформънс" в покрайнините на Рим, където с тих ужас стана свидетел на това, как млада полугола "артистка" се засили с все сила по един подиум за да си шибне накрая чутурата си в равна стена. Съответно, черепа й се спука, а малоумниците се скъсаха от аплодисменти. Нещо подобно виждаме сега и у нас. Мен лично това не ме притеснява, щото не съм тайландец, но пък си мисля за вас и за стария рефрен, че някой път човек може да изглежда умен и като мълчи.
Затова Боиле, душко, ако не искаш да ядеш шунка - добре. Ако не разбираш от изкуство, пак добре, дет се вика винаги можеш да си сложиш една папийонка за престиж, но ако не искаш да бъдеш министър на културата, но си такъв, тогава поне мълчи бе пич. Щото накрая се оказва, че и твоите приказки не са нищо повече от тайлнадска арт инсталация - за нищо не стават, но правят вятър. А за какво и е на една вагина, вятър бе Боиле?!
