Тъпите въпроси на журналисти на пресконференциите за епидемията си имат обяснение. Водещи медии наемат на работа студентки или току-що завършили и ги пращат без опит направо на важни събития или да се занимават с проблеми, за които те нямат и квалификация. И непрекъснато откриват топлата вода, налага се да им обясняват на живо в ефир елементарни неща, които се знаят от обща култура. Те са избрани, защото им се плаща по-малко, амбициозни са, искат да се показват по телевизора.
Но има още - за тъпите въпроси са отговорни и редакторите в медиите, защото те инструктират и изискват от репортерите определена информация и какво да питат. И всъщност това, което се чува, е общото равнище на медиите. В тях в минало време имаше строга организация, хора разпределени по ресори, инстанции, министерства, проблеми. Сега един репортер се занимава с няколко различни неща, всички медии са сведени до малки екипи.
И ако пусне човек пресконференция от Белия дом или някъде по света на важни събития, ще види беловласи репортери по на 60-70 години, които цял живот са били репортери. У нас по наследство от соца шефовете в медиите дават по-висока заплата само, ако те издигнат като началник, редактор, шеф на отдел, зам.-главен редактор. В професионалните медии по света заплатата за репортер расте според качествата и опита му, не според пагона и длъжността. Затова репортерите не се сменят непрекъснато. И макар сега и на Запад да има криза в медиите, икономии, ниски заплати и т. н., там все още преобладават професионални репортери с опит.
И за феминизацията - поради ниско заплащане в българските медии, мъж репортер или въобще редактор в медии, ако не е станал началник до 35 години, е напуснал професията. Защото заплащането не позволява да гледа семейство, деца. Докато жените в медиите по се оправят някак - омъжват се за мъже, върху които ляга по-голямата отговорност да осигуряват семейство. Разбира се, има изключения всякакви, но мъже в тоя занаят вече не се задържат много.
Иван Бакалов
