Като личен и като институционален рейтинг, президентът остава начело в отношението на българите. Правителството още ползва началния си кредит на доверие. Електоралните данни засега запазват структура, близка до тази от отминалите избори, с изявено лидерство на ГЕРБ. Макар да не са съвсем убедени, българите по-скоро вярват, че държавата има как да ограничи наркотичните вещества сред младежите, въпреки изобретателността на разпространителите. Психичните проблеми са видими сред обществото ни, а поколенията са разделени в отношението си към инжектиране на вещества за естетични корекции. Висока е декларативната готовност за бойкоти на търговски обекти, но остава въпросът доколко ще се реализира
Това са част от изводите и хипотезите от национално представително изследване от независимата ежемесечна програма „лице в лице“ на новата социологическа агенция „Мяра“, основана наскоро от екипа на Първан Симеонов. Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани.
Институциите
Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно. Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но отрицателно в 56,7% от случаите. Останалите се колебаят. Данните са сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас и са начален кредит на доверие. По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат, но 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“.
Личности
По отношение на личното доверие отново – както и при институционалното – най-високи показатели има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%), председателката на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%). При Киселова обаче разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна. Следват партийни лидери.
Трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“. Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-удачно остава, като че ли, отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, ако и да не са оперативни председатели на своите партии.
Рейтингите не дават яснота толкова за работата на една или друга фигура, а за логиката на масовите предпочитания. По традиция личностите, които са отвъд ежедневната политическа борба, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка подкрепа за лидерите си, повечето политически стаж означава и намаляване на рейтинга.
Ако изборите бяха днес
Ако изборите бяха днес, 26,5% от участващите бяха гласували за ГЕРБ-СДС, 13,9% – за „Продължаваме промяната-Демократична България“, 13,5% за „Възраждане“, 10,1% за ДПС – Ново начало, 7,0% – за ДПС-Демокрация, права и свободи, 6,8% – за БСП, 6,4% – за ИТН, 5,9% – за МЕЧ, 4% за „Величие“, а 5,9% – за други по-малки формации. Отделно, 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“.
Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори. Тепърва ще оказва влияние текущият политически живот.
Текущи проблеми
Обществото ни все пак по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н., държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара. „Има мерки, които държавата може да вземе и търговията да бъде окончателно прекратена“, казват 46,1%. „Търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде окончателно прекратена“, избират 36,4%. 13,6% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а останалите се колебаят.
„Мяра“ зададе и най-общ въпрос „При повишаване на цените склонни ли сте или, не сте склонни, Вие лично да участвате в граждански бойкот на супермаркети, например?“. Заявяват склонност 65,1%. 21,8% не заявяват такава склонност. Така, в крайна сметка, декларативната готовност е висока. Съвсем друг е въпросът каква част от склонните са действително готови.
Любопитното е, че делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – свързана с намаления на цените. Друга вероятна причина е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия, по-различния личен дневен ред в различните възрастови групи.
Проблемите с естетични процедури също породиха сериозна обществена дискусия. 21,1% по принцип приемат въпросния тип естетични процедури, в които се инжектират вещества, например за обем на устни, оформяне на скули и т.н. На срещуположното мнение обаче са 67,2%. Останалите се колебаят.
Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенска промяна.
Междувременно, оказва се, че над една трета от запитаните свидетелстват, че познават човек с психични разстройства. Темата също придоби гражданственост в последния месец и доведе до сериозни дебати. Данните би следвало да се четат с известна условност на тема искреност, но са достатъчно ясно свидетелство за разпространението на проблема.
Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
