Още от сега е ясно, че този нов рекорд при капиталовите разходи няма да бъде отбелязан
2025-а година е поредна година, в която България влиза без приет навреме бюджет. Още няма и редовно правителство. За сметка на това съвсем закономерно наблюдаваме сериозно влошаване на публичните финанси и отчаяни опити на финансовото министерство да натика салдото по бюджета под заветните 3%. На този песимистичен фон в проектобюджет 2025-а се предлагат поредните рекордни публични инвестиции в строителство - по бюджети на министерства и общини, от които се очакват да дърпат растежа нагоре. Още от сега е ясно, че тези рекорди няма да бъдат поставени.
Това е и един от сериозните източници на резерви в разходната част на проектобюджет 2025. Ясно е, че числата по проектобюджета ще търпят корекции, ако не се стигне и до внасяне на изцяло нов проект, но отделни пера - като например инвестициите по линия на европейските средства няма да претърпят голяма промяна. Те товарят разходите на държавата с милиарди. Уви, малка част от тези милиарди ще влезе в икономиката. Какво планира МФ и защо плановете са по-скоро мираж?
Държавата обещава рекордните 14.3 млрд. лв. капиталови разходи
И при приемането на бюджет 2024 имаше рекорди в обещаваните капиталови разходи, като дори се стигна до намаляването им спрямо официално предложеното от МФ до близо 10 млрд. лв. Очакваме окончателни данни от финансовото министерство какво се е сбъднало по линия на тази прогноза, но е ясно, че не сме стигнали рекорда. В края на ноември данните бяха за извършени капиталови разходи в размер на 5,2 млрд. лв. или наполовина.
Сега неслучилият се рекорд отново се отлага за 2025-та година, като се обещават капиталови разходи от 14.3 млрд. лв. Половината част от тях ще дойдат от по европейските програми - 7.2 млрд. лв., 7.1 млрд. лв. ще са инвестициите по линия на националния бюджет.
Още от сега е ясно, че парите от ЕС няма да са толкова заради фиаското с плана за възстановяване и устойчивост. Там закъснението вече няма как да се навакса. В същото време в прогнозите за приходи от ЕС и съответно - разходи по линия на плана, финансовото министерство е заложило огромни суми.
До момента България е получила по линия на плана само една плащане в размер на 2.7 млрд. лв. и има да взима още 7.8 млрд. лв. За 2025-а година МФ залага приходи по ПВУ в размер на 4 млрд. лв., а за 2026-а - която е последна за усвояване на средствата - 3.8 млрд. лв. Справка в графиците за плащане, които ние не спазваме, показва, че заложените приходи за 2025-а година в момента покриват четири плащания - второто, което е замразено, и евентуално трето, четвърто и пето плащане по плана. За 2026-а година са оставени 6-то, 7-о, 8-о и 9-то плащане. Подобно темпо на практика е невъзможно - особено на фона на отказа на България да изпълнява отделни реформи, където е почни на 100% сигурно, че ще се загуби финансиране. Срещу тези приходи по линия на ПВУ за 2025 г. се обещават 4.5 млрд. лв. инвестиции, 6.5 млрд. лв. са инвестициите за 2026-а г.
Огромният ръст на капиталовите разходи изуми и фискалният съвет, който в позицията си изтъкна огромния им ръст - от 4.9% на 6.7% от БВП. Всъщност числата ще са много по-ниски. Нито приходите по линия на ЕС ще са толкова, нито разходите. Това ще спести и национално съфинансиране.
Програмата за общините очаквано се спихна
Депутатът от ДПС-НН Йордан Цонев, дългогодишен бюджетар, е изключително горд от инвестиционната програма на министерствата и общините, залегнала в бюджет 2024. Цонев счита това за революционна промяна в бюджетирането за последните 25-30 години. Безспорно, прозрачността за инвестициите на държава и общини нарастна, а делът на средствата,насочван към местните управи, е огромен. Включването на безкрайни таблици към бюджета за 2024-а г. без ясни лимити за финансиране през следващите години и без осигурен реално ресурс за самата 2024-а г. очаквано доведе до големи проблеми.
По данни на МРРБ към края на ноември подписаните споразумения с общините по програмата, която е тригодишна с хоризонт до 2026-а г., са за над 7 млрд. лв. Самите договори, сключени до края на м.г., бяха за 3 млрд. лв., а реално платеното по програмата до края на годината бе под 1 млрд. За 2025-а на фона на силно притиснат бюджет по тази инвестиционна програма на общините са заложени едва 1.15 млрд. лв. С тези средства ще се разплащат с предимство вече започнали проекти с реално сключени договори с изпълнители. Ясно е, че при общи разходи по инвестиционната програма в размер на 7 млрд. лв. и скромните средства, заложени за 2025-а година, разходите се отлагат за светлото бъдеще. Неслучайно във внесения от служебното правителство проект на бюджет за 2025-а година хоризонтът на програмата се отлага до 2028-а година - първоначално бе предвидено инвестиционната програма на общините да се изпълнява до 2026-а година. Ясно е, че държавата няма да остави неразплатени договори, сключени на базата на обещани в бюджета средства, но парите могат много да се бавят и не е ясно с какво темпо на свой ред ще продължат да работят общините. За общините извън парите по инвестиционната програма са заложени и допълнителни капиталови разходи - и с техни средства, и по линия на централния бюджет, и обичайната капиталова субсидия, която за 2025 ще възлиза на 454 млн. лв. (първоначално МФ я бе премахнало изцяло).
При министерствата картината с инвестициите е за 3.4 млрд. лв. Този път е направен опит за по-добра приоритизация, като проектите са разделени на стратегически, свързани с електронно управление и свързани с административната дейност. Чисто технически процедурата е много по-улеснена - преди отпускането на парите задължително минаваше през постановления на МС, сега средствата са вече заложени по бюджетите на отделните министерства и няма да е необходимо ежемесечно заявяване на суми в общи постановления за всички министерства. Парите обаче са много ограничени и само на пръв поглед сумата звучи голяма. Огромна част от тези капиталови разходи ще отиде за воентото министерство - по договори за придобиване на военна техника. Това бяха най-бързо вървящите договори и тази година. МО ще получи над 1 млрд. лв. от общите капиталови разходи на министерствата. Голяма сума ще отиде и за МРРБ. Капиталовите програми на останалите министерства са силно орязани, като при някои са предвидени да бъдат реализирани шепа проекти. Показателна е картината при здравно министерство например, малко проекти са заложени и по бюджета на министерство на образованието, макар че там се изпълняват и други големи програми, свързани с капиталови разходи. Много голяма част от сумата ще отиде за военно министерство - по договорите за придобиване на военна техника.
Каква част от всичко обещано през 2025-а година като инвестиции ще се сбъдне предстои да видим. Към момента рекордните капиталови инвестиции в проектобюджета за пореден път са едно бомбастично число, което само напомпва разходната част на бюджета.
ПРИОРИТЕТНИ ИНВЕСТИЦИИ В МЛН. ЛВ. НА МО
|
Доставка на самолети F-16 Block 70, средства за наземно обслужване и обучение, въоръжение и обучение за тях-етап I |
389.7 |
|
Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб (ммпк) за ВМС |
216.2 |
|
Доставка на самолети F-16 Block 70-етап II |
129.4
|
|
Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи |
583.6
|
|
Придобиване на зенитно-ракетни комплекси |
- |
|
Изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на американско класифицирано оборудване и въоръжение |
5.5
|
|
Придобиване на наземни терминали от Мултифункционална система за разпространение на информация (MIDS) |
3.2 |
