ДАНС е другият голям заявител на използване на СРС срещу съдии и прокурори. Антон Славчев скри данните за СРС-тата срещу магистрати, но от съда ги предоставиха.
Антикорупционната комисия - преди КПКОНПИ, а вече КПК, е най-големият "клиент" на съда с искания за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо съдии, прокурори и следователи. Става дума за десетки искания. Това се вижда от справка за 10 години назад, предоставена от Софийския апелативен съд, чийто председател разрешава СРС срещу магистрати. "Сега" получи данните по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Другият орган, който е редовен заявител, е ДАНС. Част от исканията са за продължение на използването на СРС. По закон СРС не означава само подслушването, а и наблюдение, проследяване, проникване в помещения, белязване, проверка на кореспонденцията, контролирана доставка и доверителна сделка.
От съда уточняват, че не водят статистика по съдии, прокурори и следователи, а всички искания по адрес на магистрати отиват в една графа. Освен това в справката след 2018 г. са включени не само магистрати, но и свързаните лица по дадено дело. Интересното е, че макар и САС да твърди, че няма данни по отделно за съдии, прокурори и следователи, всъщност е пратил точно такива данни на временната комисия "Нотариуса" в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и това ясно се вижда от доклада ѝ.
Интересът на "Сега" да потърси данните беше провокиран от твърденията на съдия Владислава Цариградска, че използването на СРС срещу магистрати, с които не се постигат някакви законни цели, е един от начините за притискането и манипулирането им. Тя твърди, че има "огромно количество искания за използване на СРС спрямо магистрати", от които резултатите са нулеви, което "поставя въпроса за какво се използва тази информация и дали съдиите са независими от прокуратурата". Тя уточни, че става дума за 150 разрешения за контрол над магистрати, исканията за които са основно от КПКОНПИ, но има и от прокуратурата и ДАНС.
Справката от съда на практика потвърждава думите ѝ. Особено като се има предвид, че делата и присъдите срещу магистрати са рядкост, т.е. използваните СРС не са се превърнали в доказателства. В периода 2015 - 2017 г. най-много искания са постъпили от ДАНС, съответно 19, 31 и 14. Съдът е отказал на 4 от исканията през 2015 г. и на 10 през следващата година.
През 2018 г. исканията вече се отправят съм апелативния спецсъд (понастоящем закрит). Тогава КПКОНПИ има 31 (получава 9 отказа), година по-късно - 44 (откази по 10), после 49, като по 4 от тях съдът постановява отказ. 2021 г. антикорупционната комисия е поискала прилагане на СРС скромните 8 пъти. Тогава обаче апелативната спецпрокуратура се включва с 24 искания.
През 2022 г. има само 5 искания, но през м.г. броят им отново скача - 15 (3 от КПКОНПИ и 12 след отделянето на КПК от нея). По три от исканията на КПК съдът е отказал. За тази година няма искани СРС-та срещу магистрати.
Въпроси по ЗДОИ още на 21 октомври бяха поставени и към КПК, но и.ф. председателят ѝ Антон Славчев отказа да предостави информация, макар че мълчаливите откази са недопустими и винаги падат в съда.
МЪГЛА
"Сега" опита да получи информация от прокуратурата и за преписките срещу магистрати, тъй като докато при досъдебните производства има малко по-голяма публичност и контрол, то т.нар. проверки тънат в пълна мъгла.
На 16 октомври до прокурорския пресцентър бяха изпратени въпроси дали наистина от 1998 г. до момента има 800 преписки срещу съдии, като масово са образувани след 2006 г., когато беше създадена специализираната прокуратура. Колко преписки висят към момента и по колко от тях са използвани СРС са други въпроси, на които още няма отговор. Както и колко от тези преписки са станали повод за образуване на досъдебни производства и колко от тях са довели до внасяне на обвинителен акт в съда и присъда.
От прокуратурата засега уверяват, че информацията ще бъде предоставена, но просто се отнася за голям период и това затруднява събирането ѝ.
