Колеги, не сте в окопите, около вас не свистят шрапнели и не избухват бомби, а сте на отговорна високоплатена държавна длъжност с големи правомощия, пише бившият прокурор
Понеже ръководителката на Градска прокуратура Кирилова ме нарича "дезертьор" в интервюто си за БиТиВи, публикувано на сайта им, както и се занимава с мене още няколко пъти в този разговор, ще се наложи да взема отношение.
Първо, нека се изясним с колегите от прокуратурата, в това число градския прокурор, къде се намират и какво работят.
Колеги, не сте в окопите.
Около вас не свистят шрапнели и не избухват бомби. Не сте в никаква война. Седите на бюра. Намирате се на отговорна високоплатена държавна длъжност с големи правомощия, които трябва да упражнявате в обществена полза.
Който е напуснал тази длъжност, за да прави нещо друго, не ви е изоставил в битка. Не водите никаква битка срещу мафията или нещо подобно. "Семейството" по тези мафиотски термини си е при вас и дори не ви интересува.
Второ, в едно опитващо се да бъде демократично общество, нормалните медии, неправителствени организации и активни граждани ще ви търсят сметка как осъществявате тези си големи правомощия, а няма просто да ретранслират или приемат безкритично всичко, което им кажете вие. Това може и да не ви харесва, може и да не сте съгласни с критиката срещу вас, но това е неприятната част от работата, която трябва да приемете, след като сте се хванали да я вършите.
Непрекъснатото самоопределяне на носителите на голяма публична власт като "жертва", срещу която някой все води "войни" и иска да "унищожава", всъщност дискредитира тях самите, а не критикуващите. Критикуващите трябва да бъдат опровергавани от носителите на властта с работата им по същество, упражнявайки властта.
Доколко това се случва, специално по отношение на прокуратурата, е ясно и на самите ѝ ръководители - защото непрекъснато им се налага да се оправдават как работят. С което съвсем не казвам, че в някои от тези оправдания, като например несъвременния материален или лошия процесуален закон, няма легитимни основания.
И на финала, оказва се, че някак съм се превърнал в персонален проблем за настоящите носители на властта в правосъдието като примерно Пеевски, Сарафов или Кирилова, след като, къде в публични изказвания, къде в служебни срещи, ме споменават под път и над път все в негативен контекст.
Това вече е много добре. Помага ми с мотивацията да продължавам да се занимавам, колкото и да си давам реална сметка за безсмислието и безперспективността на усилията.
