Анализът и прогнозите за предстоящите избори не бива да излиза от контекста на политическата криза, която доведе и до поредния предсрочен вот. Изборите на 2 април ще са етап от развитието на кризата. Дали ще бъдат решение или ще задълбочат проблемите е въпрос на политически сценарии. Точно тези различени сценарии, завладяват политическия разказ и важните за обществото теми са изместени от плановете на политиците как да се реализират в близкото бъдеще.
На този терен се сблъскват две политически стратегии. Коя ще се осъществи е въпрос на кратко време да видим. Едната стратегия предвижда съставянето на редовно, коалиционно правителство, което да поеме ясна отговорност за управлението на държавата. Такова поведение рискува властимащите да поемат всички негативи и рискове от икономически проблеми и социални напрежения. Смята се, че управляващите от такава коалиция ще отидат на местните избори компрометирани. Затова да се поеме отговорността за управлението след априлските избори е рискована, но вярна политическа стратегия.
Усеща се прокарването на втора стратегия. Тя е политически по-изгодна – да си в опозиция на едно редовно „лошо управление“ на опонентите ти. Да си добра сила, да си на площада, да громиш властта, да си срещу вечния враг – статуквото и да влезеш победоносно на местните избори през есента. След това да превземеш и централната власт.
Това е отличен политически маркетинг на определени партии, но той не отчита обществените очаквания сега, а проектира създаването на обществени нагласи.
Всичко това идва да покаже, че стратегиите на политиците са далече от дневния ред на обществото.
Първото място е важно от гледна точка на обществения интерес. Защото то натоварва с отговорността за управлението на държавата и овладяването на кризата. Първият ще трябва да изгражда полето на консенсус.
Основният удар, който либералната коалиция нанася на ГЕРБ в предизборната кампания се заключава във въпроса им как ГЕРБ ще влезе в коалиция с лявата БСП? Вменяват им такава коалиция, като удобно забравят, че до вчера те управляваха и се съобразяваха с партньора си БСП. Същевременно бягат от съвместна евроатлантическа коалиция с ГЕРБ. За ПП и ДБ е много удобно ГЕРБ да поеме властта с ДПС и БСП. Така те ще са опозиционерите в бяло. Няма да поемат отговорност за управлението и ще продължат да живеят в илюзорната битка с „лошите“
В този смисъл първото място е значимо само, ако доведе до изграждане на силна коалиция, което означава всички да поемат отговорността и рисковете на управлението. Включително и либералната коалиция би трябвало да участва.
Свиването на избирателната активност постави партиите в капан. Те разчитат основно на тесните си електорати. Това са политически ядра, които са силно политизирани и не са склонни да осъществяват така нужните компромиси за коалиционно управление. Говорейки само на собствените си партийци, политическите лидери се откъснаха от важния разказ за нацията, като визия за близкото бъдеще, като стопанска политика, като начин да се осъществят очакванията на обществото за смислен, спокоен и качествен живот.
Вместо визиите си за обществен просперитет политическите лидери рисуват картината на бъдещето от яростни конфликти. Вместо сигурност те обещават още нестабилност. В това число и идеята, че изборите могат да бъдат манипулирани предварително подготвя обществото, че резултатите могат да бъдат оспорени. Този тръмпизъм допълнително радикализира кризата.
Стабилността и изпълването на демократичните институции с живот са единствената гаранция за изход от патовата ситуация и възстановяването на изтънялата връзка между общество и политици.
Всички партии трябва да се научат да споделят и носят отговорност. Трябва да осъзнаят, че реформите са възможни само през консенсус, не през политическо изнудване.
