Дългове за над 30 млн. лева и поети ангажименти за над 60 млн. лева има правителствената болница „Лозенец”, чийто директор е проф. Любомир Спасов. Все още тече финансовият одит, но по първоначална информация финансовото състояние на болничното заведение не е добро.
„В същото време работещите в болницата не бяха получавали месец, месец и половина заплати. Правителството взе необходимите мерки, за да разплати дължимите заплати. Освен това са прехвърляни средства от разходи за персонал, за издръжка и капиталови разходи”, каза в предаването „Тази неделя” министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Самият Любомир Спасов няма да бъде директор, след като болницата стане педиатрична, добави Ананиев.
Водещ: Защо България е единствената страна, в която няма Национална педиатрична болница и дали здравеопазването ни догодина ще бъде по-добро? Мой гост сега е министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Направо на въпроса, господин министър, преди няколко седмици правителството взе важно решение – болница „Лозенец“ да се превърне в цитирам първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение за деца, което звучи чудесно. Ръководството на болницата в няколко кратки изречения на своя сайт приветства това решение и дотук. Кажете ми, първо, защо избрахте болница „Лозенец“ да се превърне в детска болница?
Кирил Ананиев: Болница „Лозенец“ е едно лечебно заведение, което се намира в една прекрасна природна среда, в която децата ще се чувстват чудесно и техните родители също. Вие знаете, че това е един прекрасен парк с много добра инфраструктура.
Водещ: Има ли нужната инфраструктура тази болница да се превърне в детска болница?
Кирил Ананиев: Тази болница има някъде около 220 легла. За да бъде многопрофлина детска болница тя трябва да има поне някъде около 550-550 легла, двойно повече. Ние предвиждаме да изградим още един корпус с топла връзка между болница „Лозенец“ и новата сграда с оглед осигуряване на пълния капацитет на тази болница. Вчера се върнах от съвет на министрите на здравеопазването. Разглеждахме новата финансова рамка. Разговарях с господин Андрюкайтис, той пое ангажимента да направи всичко възможно да осигури един допълнителен ресурс от европейски средства.
Водещ: Колко?
Кирил Ананиев: Толкова, колкото са ни необходими като направим разчетите.
Водещ: Имате ли разчет колко ще струва създаването на тази уникална по рода си в България детска болница?
Кирил Ананиев: Според мен като вземем базата, която съществува сега, за новия корпус и топлата връзка, разбира се със съответното оборудване, според мен, ще трябват някъде между 35-40 милиона лева. Изграждането на една самостоятелна болница, сега ако започнем наново да изграждаме, ще струва някъде около 150 милиона лева.
Водещ: Господин министър, тъй като Вие за първи път хвърляте публично светлина около детайлите как ще бъде преструктурирана болница „Лозенец“ в детска, дотук имаше безкрайно много неясноти и притеснения. Предлагам Ви сега да чуем какво казаха вчера в ефира на „Тази събота“ ректорът на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ проф. Анастас Герджиков и Румяна Андонова, която е началник на Клиниката по детска анестезиология и реанимация в „Пирогов“, нека да ги видим.
Румяна Андонова: Аз изобщо не съм сигурна, че Правителствена болница с леговата си база от 160 легла може да осигури и да осъществи това, което ние наистина подкрепяме – създаването на детска болница. Лично според мен Правителствена болница няма да може да събере всички тези структури детски – педиатри, хирурзи и така, от които идеята е да са на едно място.
Водещ: Ако „Лозенец“ стане детска болница, това означава ли че вашият медицински факултет ще бъде закрит и студентите и преподавателите ще останат на улицата?
Анастас Герджиков: Не. Аз съм сигурен, че и ние, и правителството ще направим всичко възможно изобщо да не се стигне до такава опасност. Въпросът е в детайлите. Защото, както Вие казвате, ако Университетска болница „Лозенец“ стане педиатрия, възниква въпросът какво значи това? Дали ние прибавяме и педиатрично отделение към съществуващите множество отделения, или закриваме, унищожаваме тези отделения, за да направим педиатрично отделение? Има голяма разлика и трябва да изясним този въпрос.
Водещ: Професор Герджиков задава много добър въпрос и аз ще Ви помоля много ясно да му отговорите – добавяте и педиатрично отделение към „Лозенец“ и вече съществуващата структура или закривате отделения, за да направите педиатрично?
Кирил Ананиев: Болница „Лозенец“ като многопрофилна детска болница ще бъде наистина предназначена за лечение само на деца. Това обаче не означава, че ще закрием останалите отделения, които не са свързани с лечението на деца. Болница „Лозенец“ ще бъде преобразувана чрез вливане в новата многофункционална детска болница. Тези отделения, които не са пряко свързани с лечението на деца, ще бъдат прелокирани към другите университетски болници в София, които са специализирани в даденото лечение за възрастни хора. Това, което искам да кажа е, че няма никакъв проблем за съществуването на Медицинския факултет към Софийския университет. Той ще продължи да си функционира. Както няма проблеми за студентите – както тези, които се учат сега, така и бъдещи поколения, които ще се учат. Трябва веднага да кажа на преподавателите и на работещите в болница „Лозенец“, че те ще запазят своите академични длъжности. Действащата акредитация на болница „Лозенец“ ще остане и за в бъдеще до изтичане на съответния период на акредитация. В същото време за всеки един от работещите в тази болница, ще бъде направен анализ на работното място, на съответната клиника или отделение и ще се вземе решение къде ще бъдат пренасочени тези екипи. Разбира се като им се гарантира работата. Ние няма да оставим нито един.
Водещ: Как ще гарантирате, господин министър, работа в друга болница?
Кирил Ананиев: Те ще изберат къде да работят. Тези, които искат да останат да работят в новата детска болница, ще останат там. А другите ще решат къде да отидат сами. Ние няма да налагаме на сила отиването на работа в друга клиника или в друга болница на хората, които работят.
Водещ: Правили ли сте изчисления колко лекари днес от „Лозенец“ ще трябва да бъдат прелокирани, както Вие се изразявате?
Кирил Ананиев: Информацията, която имаме, за съжаление от ръководството на болницата не ни беше предоставено щатното разписание на болницата, от 930 души персонал, който работи в болницата, около 500 са медицински персонал, от тях около 110-120 души работят в детските отделения. Т.е. разликата до 500 ще бъде прелокирана в други университетски болници. Но това, което може би хората ги притеснява и не го знаят е, че един лекар, който в момента работи в Правителствена болница, той може да осъществява своите функции и в други лечебни заведения на територията на София. В същото време лечебното заведение може да бъде база за обучение на студенти и на други висши учебни заведения. Т.е. няма никаква пречка да се направи това преструктуриране без да накърним интересите на работещите в тази болница.
Водещ: Още веднъж към студентите, защото там имаше сякаш най-добре изразени притеснения. След малко ще пуснем и един хаштаг, който циркулираше във „Фейсбук“ „Спасете Медицинския университет, не го закривайте“, т.е. студентите ще имат същите права, както и преди, нищо не се променя за тях, те продължават живота си, както досега?
Кирил Ананиев: Разбира се. Студентите ще продължат да се обучават в Медицинския факултет към Софийския университет. Това, което е много важно – учебната и клиничната база в болница „Лозенец“ се запазва. Тя си е тяхна. Даже при това преструктуриране те ще получат и нови клинични бази в други медицински университети, с които ще се сключи съответният договор.
Водещ: Последен въпрос за болница „Лозенец“ – дали при тази трансформация, която вие преди няколко седмици по време на парламентарния контрол, казахте че ще отнеме, поне шест месеца, шефът на болницата отново ще се казва проф. Любомир Спасов?
Кирил Ананиев: Наистина ни е необходим един по-дълъг период от време, минимум шест месеца, ние заедно със Софийския университет, с ректора, с представителите, директорите на водещите университетски болници в София, ще направим анализ на всяко едно работно място, на всяка една медицинска дейност, потребността от нея и ще вземем информирано решение, което да бъде в интерес на хората, които работят в момента в болницата. Що се отнася до проф. Спасов, по всяка вероятност това е работа разбира се на ръководството на Софийския университет, той ще остане декан на Медицинския факултет към Софийския университет.
Водещ: Но не и шеф на новата болница?
Кирил Ананиев: Така мисля.
Водещ: В момента тече одит на финансовото състояние на болницата. Имате ли резултати от този одит?
Кирил Ананиев: Одитът тепърва ще започне. И след като завърши, ще имаме съответните резултати за финансовото състояние на болницата. Но имаме първоначална информация, че то не е добро.
Водещ: Какво значи не е добро?
Кирил Ананиев: Има просрочени задължения.
Водещ: В какви размери?
Кирил Ананиев: В размер на 33 милиона лева и поети ангажименти над 60 милиона лева. В същото време работещите в болницата не бяха получавали месец-месец и половина заплати. Правителството взе необходимите мерки, за да разплати дължимите заплати. А освен това са прехвърляни средства от разходи за персонал, за издръжка, капиталови разходи. Има доста неща, които ще констатира Агенцията за държавна финансова инспекция.
Водещ: Т.е. проф. Спасов може да се окаже, че не само няма да е шеф на новата педиатрична болница, а може и да има взимане-даване с някои от институциите в България?
Кирил Ананиев: Нека да приключи проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция и тогава ще говорим по този въпрос.
Водещ: Господин министър, искам да поговорим малко и за трансплантациите. Кажете ни, моля Ви, как се чувствате като министър на здравеопазването в държава, в която хората, които имат нужда от трансплантация предпочитат да емигрират, за да спасят живота си?
Кирил Ананиев: Проблемът е, че доста години назад този въпрос не е бил приоритетен за системата. Откакто аз поех този пост, съм направил всичко възможно заедно с моя екип, да влезем в много тесни контакти с „Евротрансплант“, това е организацията, която управлява процеса, говорим най-вече за трансплантация на бял дроб, тъй като по отношение на сърце, бъбреци и черен дроб, ние имаме необходимия капацитет.
Водещ: Кога отново ще станем членове на „Евротрансплант“?
Кирил Ананиев: Написал съм писмо до борда на директорите на „Евротрансплант“. Разговарял съм с проф. Клепетко, който е директор на болницата във Виена. Очаквам съвсем скоро да получа отговор. Надявам се, че скоро ще станем редовен член на „Евротрансплант“ и ще можем докато изградим нашия капацитет в България, а ние започваме обучение на лекари, те отново да възобновят трансплантациите. Още повече, че само преди няколко дни ние изпратихме вече и първия бял дроб, което е един добър сигнал към „Евротрансплант“.
Водещ: Кажете ми откровено, моля Ви, имаше ли наказани в Министерството на здравеопазването след смъртта на този млад мъж, на Адриан Петков, който така и не дочака белодробна трансплантация и след чиято кончина всъщност в България още по-остро се заговори за този проблем?
Кирил Ананиев: За съжаление все още няма наказан виновник, но ние получихме съответния доклад от Агенцията за медицински одит и в момента сме представили необходимите материали на органите, които разследват случая.
Водещ: И да завършим с нещо важно, което ще хвърли светлина и към 2019-та година. Защото всички ние се питаме дали по-добро ще бъде здравеопазването ни догодина. През септември вие обявихте два модела на здравно осигуряване. Първият предвижда Здравната каса и застрахователи да се конкурират, което е нещо ново. При втория вариант парите, които даваме за здраве, вноската отива в касата, както досега, но ще има и задължителна здравна застраховка. Накъде върви реформата? Към кой от двата модела?
Кирил Ананиев: Както си спомняте, направих национална кръгла маса, дебат по двата модела, в резултат на което се взе решение да се направят работни групи. Те са 5 работни групи, в отделните направления. Тези 5 работни групи продължават да работят, дебатът е сериозен. Наложи се да удължа работата на работните групи с още две седмици, за да може да се консолидираме около един модел, който да бъде приемлив за повечето от българските граждани. Между другото ще посоча, че се появиха и предложения за други модели – френския модел, холандския модел. Те в момента също се дебатират.
Водещ: Какво значи френски и холандки модел, с едно изречение, за да е ясно на зрителите?
Кирил Ананиев: Ще кажа например за френския модел. При тях освен, че здравеопазването се финансира през Здравни каси, има co-payment или кешово плащане в определен процент от цената на клиничната пътека от самият пациент. И отделно един много по-сериозен пакет на доброволно застраховане.
Водещ: На финала искам само да Ви пусна един човек, който Вие много отдавна познавате, вероятно от преди години, човек, с който сте работили. Той днес не е част от политическия пейзаж. Става въпрос за Антония Първанова, която призна, че самата тя е един от авторите на реформата, която вие днес предлагате и която се е мислила по време на тройната коалиция заедно с вицепремиера Ивайло Калфин и заедно с Йордан Цонев от страна на ДПС. Искам да чуем нейния призив към вас. Нека я чуем - Антония Първанова.
Антония Първанова: И сега мога да кажа, че десет години по-късно този модел и тези два модела, аз направих два, защото исках да има избор, те са неадекватни, неприложими към сегашната ситуация на България. Знам на тези модели и плюсовете и минусите. И моля ви, колеги от Министерство на здравеопазването, моля ви, колеги от ГЕРБ, не ги прилагайте така както съм ги написала за 2008-ма г. Сега сме 2010 г. и те ще ви създадат сериозни политически проблеми. Те ще създадат сериозни проблеми на българските граждани.“
Водещ: Ще се вслушате ли в молбата?
Кирил Ананиев: Уважавам г-жа Първанова. Тя не е съвсем точна. Това, което те разработиха тогава се доближава най-вече до първия модел, до демонополизация на касата, но не е едно към едно. Лесно е да се каже, че не става, хубаво е да каже как да стане. Ние сме убедени и както виждате и толкова хора се ангажираха с разглеждането на тези модели. Надали всичките мислят като нея или ако мислеха като нея нямаше да седнат на масите да водим разговори и дебати по моделите.
Водещ: Кога ще има окончателно решение за това кой от моделите прилагаме тук у нас?
Кирил Ананиев: Предполагам, че в началото на следващата година ще имаме такова решение, за да може да подготвим съответните законодателни промени.
Водещ: Добре, благодаря Ви много за този разговор. Успех ви пожелавам и кураж, защото тук трябва много кураж.
Кирил Ананиев: Благодаря Ви, искам накрая, все пак да поздравя всички български студенти и преподаватели за вчерашния празник. И специално СУ и неговите студенти и академичен състав за прекрасния празник – 130 години от създаването на най-стария български университет.
Водещ: А и Вие казахте добри новини за студентите, специално от Медицинския факултет, така че празникът наистина ще е пълноценен. Благодаря Ви много, че бяхте тук тази неделя.
Кирил Ананиев: И аз Ви благодаря.
