Изминалата 2018-та година ще се запомни с възродените протести срещу редица социални несправедливости в България. Въпреки многократните опити тези протести да бъдат приписани на партии или политически фигури, гражданското недоволство по естествен начин твърдо заяви, че държавата не се справя с редица сектори в страната. Безспорен пример е повишаването на цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и абсолютната неспособност на Комисията за финансов надзор да регулира пазара по справедлив начин за гражданите.
Миналата година наяве лъснаха редица грехове на КФН, които бяха натрупвани през последните години и сега започнаха да „гърмят“ едно по едно. Стартът бе положен с фалита на кипърската „Олимпик“, която остави 200 000 българи без застраховка на пътя. Това коства главата на отговорника за застрахователите Ралица Агайн, която от времето на НДСВ насам е формален и неформален посредник между застрахователните компании и властта. За всички е ясно, обаче, че Ралица Агайн беше просто преносвач на куфарчета с държавен пост. Сега се говори, че куфарчетата продължават да се пренасят, въпреки че Агайн беше уволнена. Все пак връзките й остават.
Казусът „Олимпик“ можеше да бъде забравен, ако през есента застрахователните компании не оповестиха шумната си лобистка акция за „1000 лв. Гражданска отговорност“, която имаше за цел да промени закони, за да компенсира загубите на застрахователите от лошо управление, сбъркани мениджърски решения и самоизточване на компаниите. В тази абсурдна сцена застрахователите въвлякоха политици от всички парламентарни партии, които станаха лобисти. За никой не беше изненада, че КФН пригласяше на застрахователите и властта, вместо да се произнесе като независим орган. Комисията трябваше да каже, че не е необходимо повишаване на Гражданската, а реформиране и засилен контрол върху застрахователните дружества. Естествено, това няма как да стане, тъй като куфарчетата продължаваха да летят. В началото на декември КФН се раздели с председателя си Карина Караиванова и в момента комисията живее на командно дишане. Паралелно с това си отиде и шефът на бюро „Зелена карта“ заради европейски мониторинг върху застраховането и редица безчинства в сектора, за които КФН си затваряше очите години наред.
Сега ситуацията е изгодна за застрахователите, които вече не крият, че са установили пълен контрол върху органа, който трябва да ги регулира.
Хаосът в КФН ще удължи агонията на сектор „застраховане“ и ще задълбочи непоправимо проблемите в него. В резултат през 2019 г. може да са очаква още по-висока цена на Гражданската отговорност, още европейски санкции срещу България и в крайна сметка фалити на застрахователни компании. Тези фалити, глоби и цени ще бъдат платени от българския данъкоплатец, което със сигурност няма да остави протестиращите улици равнодушни. И всичко това само защото шепа държавни чиновници са се продали на застрахователите в ущърб на гражданите.
Остава да видим дали през 2019 г. застрахователният картел най-накрая ще си получи заслуженото. Ако не от абдикиралата държава, то от протестиращите.
